.:Харесва ли Ви?:.

Боженци - разходка в миналото

Боженци - разходка в миналотоno image


Село Боженци се намира в средна Стара планина, близо до Габрово и Трявна.
Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Легендата гласи, че след като бяга от Търново, болярката Божана, заедно със своите деца и братя, се установява на сегашното място на селото. Именно на нея селото носи името си.
Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол, божанкалии векове наред пътували и търгували с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, и др. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед.
Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско, също така е и един от “100те национални туристически обекта”. Тъй като заселниците по време на турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.
Тук могат да се разгледат две музейни къщи от 18 и първата половина на 19 век с оригинални предмети от този период. Експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители” представя историята на Боженци с богат снимков материал.

Архитектурно историческия резерват работи целогодишно от 09:00 до 19:00 .

http://patuvai.com/viewstate.php?id=17

Първия Български Бутон за споделяне

100 национални туристически обекта

no image


100 национални туристически обекта

БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ

1.БАНСКО
Музеен комплекс
- къща музей Никола Вапцаров
- раб.вр. 8.00 - 12.00; 14.00-18.00 - без почивен ден
- има печат
- църква Св.Троица
- раб.вр. 7.00ч. - 18.00ч; без почивен ден
- има печат
Допълнителни обекти: къща-музей Неофит Рилски и иконна изложба
- Печатът се намира при екскурзоводите на музея Никола Вапцаров

2. ВРЪХ ВИХРЕН
- Печатът е в хижа Вихрен

3. СЕЛО ДОБЪРСКО
Църква Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат
- има печат

4. МЕЛНИК
Архитектурно исторически резерват
Исторически музей
- раб. вр. 8.00 ч. - 18.00 ч.
- Печатът е при екскурзоводите
Кордопулова къща
- раб.вр. от 8.00 ч. - 18.00 ч.
- Има печат.
Роженски манастир - построен ХІІІ в. , гробът на Яне Снадански е в непосредствена близост.
- раб.вр. 8.00 ч. - 18.00 ч.
- има печат

5. ПЕТРИЧ
Местността Рупите - храм паметник Света Петка Българска.
- Имат печат.
Самуилова крепост - свързана с битката с византийците през 1014 год. и ослепяването на 14 000 български войници.
- Няма печат.
——————————————————————————–

БУРГАСКА ОБЛАСТ

6. НЕСЕБЪР
Архитектурно-исторически резерват
- археологически музей
- раб.вр. 9.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка.
- Има печат

7. МАЛКО ТЪРНОВО
Исторически музей
- раб.вр. 9.00 ч. - 17.00 ч.
- има печат
Историческата местност Петрова нива - паметник на Илинденско-преображенско въстание.
- няма печат

8. СОЗОПОЛ
Археологически музей
- раб.вр. 8.00 ч. - 12.00 ч.
- раб.вр. 13.0 ч. - 17.00 ч.
- има печат
——————————————————————————–

ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ

9. ВАРНА
Регионален исторически музей
- раб.вр. 10.00 ч. - 17.00 ч.
- лятно време почивен ден: понеделник
- зимно време почевен ден: неделя и понеделник
- има печат
Военно-морски музей
- раб.вр. 9.00 ч. - 17.00 ч.
- Има печат

10. ДЕВНЯ
Музей на мозайките
- раб.вр. 9.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка
- има печат
——————————————————————————–

ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ОБЛАСТ

11. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
- столица на България през ХІІ-ХІV в.
Архитектурно-исторически резерват Царевец
- раб.вр. - лятно 09.00 ч. - 18.00 ч.; зимно 08.00 ч. - 17.00 ч.
- има печат
Регионален исторически музей.
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка
- има печат
Архитектурно - музеен резерват Арбанаси
- има печат

12. СВИЩОВ
Къща музей Алеко Константинов
- 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка.
- Има печат.
——————————————————————————–

ВИДИНСКА ОБЛАСТ

13. ВИДИН
Музей крепост Баба Вида
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- Има печат.

14. ПЕЩЕРА МАГУРАТА
- раб.вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 13.00 ч. - 17.00 ч.
- Има печат.

15. БЕЛОГРАДЧИК
Исторически музей
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- има печат
Белоградчишки скали
- има печат при екскурзоводите
——————————————————————————–

ВРАЧАНСКА ОБЛАСТ

16. ВРАЦА
Пещера Леденика
- раб.вр. 08.00 ч. - 17.00 ч.
- Има печат
Регионален исторически музей гр. Враца
- раб.вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч. - 18.00 ч.
- има печат

17. ВРЪХ ОКОЛЧИЦА
Лобното място на Христо Ботев
- Печатът е в хижата.

18. КОЗЛОДУЙ
Национален музей Параход Радецки
Паметник на Христо Ботев и неговата чета.
- Печатът е в хижа Козлодуйски бряг.
——————————————————————————–

ГАБРОВСКА ОБЛАСТ

19. ГАБРОВО
Музей на образованието / Априловската гимназия/
- раб.вр. 13.00 ч. - 17.00 ч.
- има печат
Архитектурно-етнографски комплекс Етъра.
- раб. вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- Почивен ден понеделник.
- Има печат

20. СЕЛО БОЖЕНЦИ
Архитектурно-етнографски резерват.
- 08.00 ч. - 18.00 ч.
- Печата е в Бюрото за информация.

21. ТРЯВНА
Музей на резбарското и зографско изкуство
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка
- има печат

22. ДРЯНОВО
Музейна експозиция Кольо Фичето
- раб.вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.; 13.00 ч. 17.00 ч.
- има печат
Дряновски манастир, църква и музейно експозиция
- Печатът е в манастира.
Пещера Бачо Киро
- раб.вр. лятно 08.30 ч. - 17.30 ч., зимно раб.вр. 10.00 ч.-16.00 ч.
- Печатът е при екскурзоводите.
——————————————————————————–

ДОБРИЧКА ОБЛАСТ

23. ДОБРИЧ
Художествена галерия
- Раб.вр. 10.00 ч. - 17.00 ч.
- има печат
Дом паметник Йордан Йовков
- има печат

24. БАЛЧИК
Двореца и ботаническата градина
- раб.вр. 09.00 ч. - 20.00 ч. - лятото
- 10.00 ч. - 16.00 ч. - зимата с обедна почивка
- Печата на градината
Нос Калиакра /експозиция/.
- Няма печат
——————————————————————————–

КЪРДЖАЛИЙСКА ОБЛАСТ

25. КЪРДЖАЛИ
Регионален исторически музей, ул. Република № 4
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. Почивен ден понеделник.
- Има печат.
Манастирски комплекс Св.Йоан Предтеча
- Няма печат
Крепостта Перперикон
- Има печат
——————————————————————————–

КЮСТЕНДИЛСКА ОБЛАСТ

26. КЮСТЕНДИЛ
Художествена галерия Владимир Димитров - Майстора
- раб.вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 13.30 ч. - 17.00 ч. Почивен ден понеделник.
- Имат печат.
Къща музей Димитър Пешев
- раб. вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка.
- Има печат
27. ВРЪХ РУЕН
- Печат има в хотел Трите буки
28. РИЛСКИ МАНАСТИР
- раб.вр. 08.00 ч. - 17.00 ч.
- Има печат
29. ХИЖА СКАКАВИЦА и СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА.
- има печат
——————————————————————————–

ЛОВЕШКА ОБЛАСТ

30. ЛОВЕЧ
Етнографски музей Вароша
- раб.вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч. - 18.00 ч. - лятно - без почивен ден
- раб.вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.; 13.00 ч. - 17.00 ч. зимно време
почивен ден: събота и неделя
- Печатът е в музей В.Левски
Музей В.Левски
- раб. вр. лятно вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч.- 18.00 ч.
- раб.вр. зимно вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.; 13.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден: събота и неделя
- има печат
Къкринско ханче
- раб. вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч. - 18.00 ч. лятно време
- раб. вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.; 13.00 ч. - 17.00 ч. зимно време
- почивен ден: понеделник и вторник
- има печат

31. ТРОЯН
Троянски манастир. Работи всеки ден.
- Печатът е при екскурзоводите.
Природо-научен музей с.Черни Осъм.
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- има печат

32. ТЕТЕВЕН
Исторически музей
- раб.вр. 1 ноември до 1 май - 09.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден: събота и неделя
- 1 май до 3 октомври - без почивен ден.
- Има печат

33. ПЕЩЕРАТА СЪЕВА ДУПКА
- печатът е при екскурзоводите.
——————————————————————————–

ОБЛАСТ МОНТАНА

34. БЕРКОВИЦА
Етнографски музей
- 09.00 ч. - 17.00 ч. събота и неделя - по заявка.
- Печатът на музея по заявка.
- Има печат
Връх Ком.
- Печата е на хижа Ком -нова
Вършец
- Печатът е в хижа Бялата вода
——————————————————————————–

ПАЗАРДЖИШКА ОБЛАСТ

35. ПАЗАРДЖИК
Регионален исторически музей
- раб.вр. 09.30 ч. - 17.30 ч. - с обедна почивка; събота и неделя по заявка.
- Има печат.
Къща - музей Станислав Доспеевски. По заявка, чрез историческия музей.
- има печат
Катедрална църква Св.Богородица
- раб.вр. 08.00 ч. - 17.00 ч.
- има печат

36. ПАНАГЮРИЩЕ
Историческа местност Оборище.
- Печатът е в хижа Оборище
Къща -музей Райна Княгина
- раб. вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч. - 17.30 ч.
- има печат

37. ПЕЩЕРА СНЕЖАНКА
- печатът се намира в туристическо дружество Купена.

38. БАТАК
Исторически музей
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка
- събота и неделя по заявки
- има печат
——————————————————————————–

ПЕРНИШКА ОБЛАСТ

39. ЖДРЕЛОТО НА РЕКА ЕРМА
- печатът се намира на хижа Ерма
——————————————————————————–

ПЛЕВЕНСКА ОБЛАСТ

40. ПЛЕВЕН
Регионален исторически музей
- раб.вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 13.00 ч. - 17.00 ч.
- Има печат.
Мавзолей на загиналите руски и румънски войни
Панорама Плевенска епопея
- Посещение по заявка.
——————————————————————————–

ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ

41. ПЛОВДИВ
Архитектурно-исторически резерват Стария Пловдив
Музей История на Пловдив
- раб.вр. 09.00 ч. - 12.00 ч. ; 13.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден - събота и неделя
- има печат
Етнографски музей
- раб.вр. 09.00 . - 17.00 ч.
- почивен ден - понеделник.
- Има печат
Античен театър.
- Няма печат.
Черквата Св.Константин и Елена
- раб.вр. 09.00 ч. - 18.00 ч.
- Има печат

42. ПЕРУЩИЦА
Исторически музей.
- раб.вр.09.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден - петък.
- Има печат

43. СОПОТ
Къща-музей Иван Вазов
- раб.вр. 08.00 ч. - 17.00 ч.
- Печатът е в музея.
Женски метох.
- Няма печат.

44. КАРЛОВО
Национален музей Васил Левски
- раб.вр. 08.00 ч. - 17.00 ч.
- без почивен ден
- Има печат.

45. КАЛОФЕР
Национален музей Христо Ботев
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка.
- Печатът е в музея

46. ВРЪХ БОТЕВ.
- Печатът се намира в метереологичната станция.

47. БАЧКОВСКИ МАНАСТИР
- раб. вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- Има печат
-Асенова крепост
- без печат.
——————————————————————————–

РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ

48. РАЗГРАД
Исторически резерват Абритос
- раб.вр. 08.00 ч. - 17.00 ч. събота и неделя по завки
- Печатът се намира в музея.

49. ИСТОРИКО - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ СБОРЯНОВО
Исторически музей - гр. Исперих
- раб.вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.
- раб.вр. 13.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден - събота и неделя
- работи по предварителна заявка
- има печат
Тракийска гробница - с. Свещари
- раб. вр. 09.30 ч. - 12.30 ч.
- раб.вр. 13.30 ч. - 16.30 ч.
- почивен ден - понеделник и вторник
- има печат
Тракийски град - Хелис, Демирбаба теке
- печатът е в посетителския център
——————————————————————————–

РУСЕНСКА ОБЛАСТ

50. РУСЕ
Пантеона
- раб.вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 13.00 ч. - 17.00 ч.; събота и неделя с предварителна заявка
- тел. 082/82-09-98
Къща-музей Захари Стоянов
- раб.вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 13.00 ч.-17.00 ч.; събота и неделя по заявка
- тел. 082/82-09-96
- има печат
——————————————————————————–

СИЛИСТРЕНСКА ОБЛАСТ

51. СИЛИСТРА
Исторически музей
- раб. вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч. - 18.00 ч.; почивен ден - събота и неделя
- Има печат

52. СЕЛО СРЕБЪРНА
Биосферен резерват и музей
- раб.вр. 09.00 ч. -12.00 ч.; 14.00 ч. - 18.00 ч. лятно и зимно
- раб.вр. 08.00 ч. - 16.00 ч.
- Печатът е в музея.

53. ТУТРАКАН
Музей на Дунавски риболов
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка.
- Има печат
Военно гробище - намира се на 7 км от града.
- Печатът се намира в музея Дунавски риболов.
——————————————————————————–

СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ

54. СЛИВЕН
Къща-музей Хаджи Димитър
- раб.вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден - неделя
- Има печат
Музей на текстила
- раб. вр. 08.30 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден събота и неделя.
- Има печат
Първата текстилна фабрика Добри Желязков

55. ПРИРОДЕН ПАРК СИНИТЕ КАМЪНИ
Хижа Карандила.
- Печатът е в хижата

56. КОТЕЛ
Музей на Възраждането и пантеон на Георги Стойков Раковски
- раб. вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка
- събота и неделя по заявки.
- Има печат.
Природо-научен музей
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка
- събота и неделя по заявки

57. СЕЛО ЖЕРАВНА
Архитектурно-етнографски резерват
Къща-музей Йордан Йовков
- Посещение по заявки.
- Печатът се намира в общината.
——————————————————————————–

СОФИЯ ГРАД

58. СОФИЯ
Национален исторически музей
- раб.вр. лятно 09.30 ч. -17.45 ч.
- раб.вр. зимно 09.00 ч. - 16.45 ч.
- има печат

59. СОФИЯ
Храм-паметник Александър Невски с Крипта
- раб.вр. на Криптата лятно от 10.30 ч. - 18.00 ч.
- зимно от 10.00 ч. - 17.30 ч.
- почивен ден вторник
- печатът е в Криптата

60. СОФИЯ
Национален църковен историко-археологически музей при Светия Синод.
- раб.вр. от 09.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден събота и неделя
- има печат

61. СОФИЯ
Национален дворец на културата.
- Печатът е в билетния център.

62. СОФИЯ
Национална художествена галерия при БАН
- раб.вр. лятно 10.30 ч. - 18.00 ч. ;
- раб.вр. зимно 10.00 ч. - 17.30 ч.
- поч.ден неделя и понеделник
- има печат

63. СОФИЯ
Етнографски институт с музей при БАН пл. Батенберг 1
- раб.вр. 10.00 ч. - 17. 00 ч. - лятото
- раб.вр. 11.00 ч. - 16.00 ч. зимата
- почивен ден понеделник

64. СОФИЯ
Национален музей Земятя и хората ул. Черни връх № 4
- раб.вр. лятно 10.00 ч. - 18.00 ч.
- раб.вр. зимно 08.30 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден - неделя и понеделник
- има печат

65. СОФИЯ
Национален природонаучен музей при БАН бул. Цар Освободител 1
- раб.вр. 10.00 ч. - 17.00 ч. без почивен ден
- има печат

66. СОФИЯ
Музей на историята на физическата култура и спорта в националния стадион Васил Левски
- раб. вр. от 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка
- почивен ден събота и неделя
- има печат

67. СОФИЯ
Национална галерия за чуждестранно изкуство
- раб. вр. от 11.00 ч. - 18.00 ч.
- почивен ден - неделя и понеделник
- има печат

68. СОФИЯ
Археологически институт с музей при БАН ул. Съборна 2
- раб.вр. лятно 10.00 ч. - 18.00 ч.
- раб.вр. зимно 10.30 ч. - 15.30 ч.
- почивен ден понеделник
- има печат

69. СОФИЯ
Зоологическа градина
Раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. без почивен ден
- има печат

70. СОФИЯ
Национален музей Боянска черква
- раб.вр. от 09.00 ч. - 16.45 ч.
- почивен ден понеделник
- печат при екскурзовода

71. СОФИЯ
Храм Света София
- има печат

72. СОФИЯ
Софийска синагога и исторически музей към нея
Ул. Екзарх Йосиф
- Раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- Почивен ден събота и неделя
- има печат

73. СОФИЯ
Национален политехнически музей ул. Опълченска 66
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден събота и неделя
- има печат

74. ВИТОША
Черни връх.
- Печатът се намира в чайната
——————————————————————————–

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

75. КОПРИВЩИЦА
Архитектурно-исторически резерват.
- Печат има в туристическата спалня Детелин войвода и в къщите-музеи.

76. ВРЪХ БОГДАН
Печатът се намира в хижа Богдан

77. КЛИСУРА
Исторически музей
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч. с обедна почивка.
- За информация в кметството.
- има печат

78. МАНАСТИР СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА.
Няма работно време.
- има печат

79. САМОКОВ
Исторически музей
- раб.вр. 08.30 ч. - 12.30 ч.; 13.30 ч. - 17.30 ч.
- има печат
Женски метох.
- има печат

80.РИЛА
Връх Мусала.
- Печатът е в метереологичната станция.

81.ГР.СЛИВНИЦА
Новото гробище над Сливница.
- Печат в кметството.

82.СЕЛО СКРАВЕНА
Паметник-костница на Ботевите четници
- Печат в кметството
Манастира Свети Николай
Манастир Свето Преображение
——————————————————————————–

СМОЛЯНСКА ОБЛАСТ

83.СМОЛЯН
Исторически музей
- раб.вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 13.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден - понеделник.
- Има печат

84.ПАМПОРОВО
Връх Снежанка.
- Печатът е в хижа Снежанка
Хижа Студенец.
- има печат

85. ВРЪХ ГОЛЯМ ПЕРЕЛИК
- печата е в хижа Перелик
Природната забележителност Чудните скали.
- Печатът е в хижа Чудните скали.

86. ПЕЩЕРА УХЛОВИЦА.
- Печатът се намира при екскурзоводите.
Агушевия конак.
- Няма печат.

87. СЕЛО ШИРОКА ЛЪКА.

88. ТРИГРАДСКО ЖДРЕЛО.
- Печатът е в хижа Триградски скали
Пещерата Дяволско гърло.
- Няма печат.

89. ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА.
- Печатът е при екскурзоводите.
Буйновско ждрело.
- Няма печат.
——————————————————————————–

СТАРОЗАГОРСКА ОБЛАСТ

90.СТАРА ЗАГОРА
Регионален исторически музей
Неолитни жилища
- раб. вр. 09.00 ч. - 12.00 ч.; 14.00 ч. - 17.00 ч.
- почивен ден - неделя и понеделник
- има печат
Паметник Бранителите на Ст.Загора 1877

91.КАЗАНЛЪК
Тракийска гробница
- няма печат.
- Печат в музея
- раб.вр. 08.30 ч. - 17.30 ч. по заявки
Къща-музей Чудомир
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- Има печат
- Почивен ден събота и неделя

92. ГРАД ШИПКА
Храм паметник.
- има печат

93. ВРЪХ ШИПКА
- паметник на свободата.
- Печатът е в администрацията на хотела.
——————————————————————————–

ШУМЕНСКА ОБЛАСТ

94.ШУМЕН
Регионален исторически музей
- 09.00 ч. - 17.00 ч. с почивка на обяд
- има печат
Археологичен резерват Шуменска крепост.
- Няма печат.

95.ШУМЕН
Томбул джамия.
- Има печат.

96. ПЛИСКА
Археологичен резерват.
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- Печатът е в музея.

97. МАДАРА
Археологичен резерват.
- Печатът е в хижа Мадарски конник

98. ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Археологически резерват с музей.
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
- събота и неделя по заявки
- има печат
——————————————————————————–

ЯМБОЛСКА ОБЛАСТ

99.ЯМБОЛ
Исторически музей
- раб.вр. 09.00 ч. - 17.00 ч.
Античен град Кабиле.

100.ЕЛХОВО
Етнографски музей
- раб.вр. 08.00 ч. - 12.00 ч.; 13.30 ч. - 17.30 ч.
- събота и неделя по заявки
- има печат

http://patuvai.com/viewstate.php?id=5

Първия Български Бутон за споделяне

Мъртвото Черно море

no image

Чували ли сте за Тюленово? Скално, райско кътче на север от Каварна, наречено на множеството тюлени монаси, които можели да се видят да плуват на стада в морето? Всъщност това е било преди много години. Тюлени днес няма.
Заради "конкуренцията", която им правели, разкъсвайки мрежите, за да похапват риба, рибарите ги избили с течение на времето. Морските бозайници не са засичани по нашето крайбрежие от 1980 г. и се водят "критично застрашени" в Червения списък на IUCN (International Union for Conservation of Nature). Тюленът монах обаче далеч не е единственият изчезнал или на път да изчезне вид в Черно море.

Свръхуловите и влиянието на човека

водят до нарушаване на биоравновесието, посочва Виолин Райков от Института по рибни ресурси във Варна. Според него хищните видове като калкана се срещат все по-рядко, а това означава, че намаляват дребните видове риба, с които той се изхранва.
"През 2005 г. уловът на риба в България е бил с около 40 процента по-малко, отколкото за периода 2000 - 2005 г. Трицоната, която формира между 60 и 90 на сто от улова, е била с около 46 на сто по-малко", гласи част от текста под един от въздушните фотоси в изложбата "360˚България" на Александър Иванов, която в последните месеци обикаля страната. Продължението на текста е още по-фрапиращо: "За същия период от време уловите на хамсия, калкан и черноморска акула са спаднали от 72 до 86 процента."

В крайбрежните води вече освен калкан не се срещат миди, кефал и лефер

Да видиш лаврак е все едно да уцелиш шестица от тотото, казва един от дългогодишните варненски харпунджии Васил Димитров. Той все още ходи за риба в Черно море, но голяма част от колегите му са се насочили към бреговете на Турция и Гърция, защото тук риба няма.
Според приключилите в края на миналата година трални снимки на Института по океанология експлоатационният запас на калкана - единствената риба, чийто улов у нас се квотира, е идентичен с този отпреди две години - около 1600 т. Тогава квотата за улов на най-ценната риба беше 40 тона, но официално не беше изпълнена. Според началника на териториалното звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури във Варна Бейхан Хасанов това означава само едно - че част от улова се крие. Според предположенията бракониерският улов се движи между 20 и 30 процента. И така години наред... Основната причина за това е, че за улова на дънната риба се дължи такса. Сега тя е 0.5 лв. за килограм. Обстоятелство, което води до изкривяване и на малкото водена статистика за рибните запаси - тази на уловените. Въпреки добрите показатели за състоянието на калкана от агенцията редовно уточняват, че всъщност рибата в Черно море намалява драстично. По-малко са леферът, цацата, сафридът, карагьозът, паламудът, чернокопът... И констатациите на експертите над водата затвърждават наблюденията на онези, които влизат под нея. В морето

има десетки депа с отпадъци

твърди подводният фотограф Любомир Клисуров. "Когато се потопя във водата, аз виждам повече планктон. Това означава, че има хранителна база за него - достатъчни са и влизащите във водата нитратни съединения от наторяването. Виждал съм десетки депа в морето с всякакви боклуци. На тези места се събира всичко, което вълните са отмъкнали от плажната ивица, особено пластмасови бутилки и отпадъци."
Допълнителна картина дават и проучвания на Института по океанология. Според тях влияние има и измененията в климата. Измирането на дребната риба преди две-три години дава основание да се предполага, че нивата на замърсеност ни връщат към периода на 80-те години на миналия век, когато Черно море беше най-мръсно.
"Нивата на биогенните елементи в Черно море се увеличават над три пъти през летните месеци. Същото е положението с нитрати, фосфати и други остатъци от човешката дейност. При норма от 50 микрограма на литър количеството им е над 150 и причината за това е единствено човешкият фактор. В рамките на сезона населението на всеки от черноморските градове и селища скача между 2 и 5 пъти. В същото време капацитетът на пречиствателните станции е нараснал едва 20 процента", смята Снежана Момчева от института.
"Единици си правят сметка, че морето не е бездънна помийна яма. Заради развитието на планктона и кислородния глад след първите 100 - 200 метра, все по-рядко могат да се видят риби. Не мога да кажа дали морето е по-мръсно или бистро, но е пусто.
Променя се химичният състав на водата
и нещата определено не вървят на хубаво. Аз съм изключително притеснен от изчезването на черните миди, защото те са филтърът на морето", уточнява още Любомир Клисуров.
Към днешна дата като изчезващи в Червената книга са записани 160 черноморски вида. От тях 41 са риби. Броят на застрашените млекопитаещи е 6. През 60-те години на миналия век обект на риболов са били 26 вида риби, а сега със стопански значими запаси са едва четири. Голяма част от мидените полета са унищожени от рапана. Мекотелото е внесено в Черно море чрез търговските кораби в началото на 70-те години на миналия век от Далечния изток. Охлювът обаче е инвазивен вид и унищожава местните представители. "Последните топли зими, за които се смята, че са последица от промените в климата, всъщност доведоха до удължаване на активния период на рапана. Така, вместо да се зарови през зимата, той продължава да се храни. Това води до унищожаване на повече черна мида, но и на други черупчести мекотели, които ги е имало преди. Свиването на популацията на черната мида (според някои данни мидените полета са намалели с около 60 процента) влияе индиректно върху състоянието на морето", допълва Виолин Райков.
Според публикация на Американската академия на науките (PNAS) от средата на 2007 г., цитирана от Би Би Си (BBC), "усиленият риболов в Черно море е предизвикал
промени в морската екосистема
Намаляването на рибните запаси е променило хранителната верига в морето и е позволило на вид бързо разпространяващи се медузи да се развие. Продължително изследване на екипа на д-р Георги Даскалов от Британския център за изследване на околната среда, риболова и аквакултурата (Cefas - Centre for Environment, Fisheries and Aquaculture) открива, че прекомерният улов е довел до серия т.нар. режимни изменения на екосистемата през последните 50 години. Нарушило се е равновесието между хищниците и плячката. В популациите на морските риби и планктона има две основни промени.

В резултат на прекомерен риболов

преди 70-те години на ХХ век са изчезнали основните хищници като делфини, скумрия и риба тон, а се е увеличил броят на малките риби, ядящи планктон, като аншоа и хамсия и центърът на риболовната индустрия се е променил. През 70-те и 80-те години започва улов на други видове риба, чиито популации също намаляват в началото на 90-те години. Така се стига до втората "режимна промяна" в екосистемата на Черно море. При нея бързо разпространяващ се вид медузи (Mnemiopsis leidyi) колонизира водите, в които рибата е намаляла".
През 2001 г. през Босфора са преминали 65 хил. кораба, които са освободили в Черно море 1.1 млн. тона баластни води. Според учените тази статистика показва, че предстои промяна на биологичното разнообразие в морето. Факт, който неминуемо ще даде отражение първо по рибните запаси. Трудно е да се каже колко са те, защото за целта трябва да има редовни проучвания от всичките шест черноморски държави. Такива изследвания няма. Така на практика никой не може да каже с колко точно намаляват рибните запаси в Черно море. Факт е само, че човешката реакция е закъсняла и промяната в равновесието на морето вече е на лице.

Причините
. презастрояването на крайбрежието
. нарасналото стълпотворение от туристи
. липсата на пречиствателни станции за отпадните води
. нитратните и фосфатните съединения от наторяването
. депата с боклуци в морето
. измененията в климата
. развитието на планктона
. усиленият риболов.

Автор: Доротея Спасова
Дневник.bg
http://patuvai.com/viewstate.php?id=25

Първия Български Бутон за споделяне

Осемте чудеса на Северозапада

no image

Вече е лято. Време за пътешествия. Но преди да тръгнете по далечни маршрути, помислете дали познавате Северозападния край. Освен нашумелите Белоградчишки скали в него природата е създала и други по-малко известни, но не по-малко красиви феномени. Заслужава си да ги видите.

Ритлите

Те са чудновати скални образувания, които се намират в Искърския пролом до село Люти брод. Разположени са по двата бряга на реката. Четирите, които са на левия бряг, са значително по-ясно откроени. Наподобяват успоредно разположени скални стени.

Дължината им варира от 200 до 400 метра, а дебелината от 2,6 до 7 метра. Извисяват се до 80 метра над нивото на река Искър, като пространството помежду им е обрасло в гъста широколистна растителност.

Възникването на тези скални форми вероятно се е случила преди 120 милиона години, когато тук е било дъното на море. В миналото римляните са използвали скалните стени като естествени укрепления срещу нашествениците. Част от ритлите са били използвани като част от крепостните стени на средновековната крепост Коритенград. Градът се е простирал до реката, а при археологически разкопки там са открити останки от 9 църкви.

Вратцата

Проходът е ждрело на река Лева и е рядко красив и внушителен скален масив. Обявен е за природна забележителност през 1964 година. Символ е на град Враца и се свързва с името на града.

Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров (над 400 м.) и са най-популярният алпийски обект в България. Делят се на Централна стена, Източен и Згориградски масив.

По тях са трасирани над 140 алпийски маршрута с различна категория на трудност, някои от които са емблематични за българския алпинизъм - "Огледалата", "Втори конгрес", "Винкела", "Кучешки зъб" и др. Спецификата на скалния релеф и изискванията за безопасност са наложили в последните години преекипирането на туровете със съвременни клинове.

Пещерата „Леденика”

Тя е една от най-големите атракции във Врачанския балкан. Намира се на около 16 километра от столицата на Северозападна България – Враца – и е разположена на височина от около 830 метра. Хората й казват Леденика, защото през пролетта и зимата първата зала - Предверието се покрива с ледено-кристална покривка.

В пещерата се намира едно от най-редките насекоми от тук до Кавказ – Светломразеца. Освен него тук има прилепи, пещерни бръмбари, мокрици и паяци. Общо взето, бедно откъм животинки, но добре си живеят в съседство. Напук на балканската действителност.

Белоградчишките скали

Високи са до над триста метра, разположени в една верига с дължина около 30 км и широчина 5 км.

Те представляват причудливо дъно на праисторически океан, извайвани в продължение на милиони години, издигнали се високо на земната повърхност, за да покажат своето смайващо величие и невероятна красота на хората. Виждат се вкаменелости на древни животни, вкаменени гори и крепости, невероятни - гигантски скулптурни ваяния и фигури на митични и легендарни герои и древни божества, един приказен свят.

При този природен феномен са заснети – любимите на цели поколения хора, световно-известни приключенски индиански филми. „Винету”, „Кръвни братя”, „Последния мохикан”, „Поразяващата ръка”, „Заветът на инката” и други.

Рабишкото езеро

Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България, разположено между селата Толовица и Рабиша, Белоградчишко, в западния край на Предбалкана, в североизточното подножие на Рабишката могила. Дълбочината му достига 10-15метра. Езерото предлага идеални условия за сърф, лов на водни птици и риболов - шаран, толстолоб, бял амур, сом. Рибарите разказват за сомове над 300 кг. Много приятно място за почивка на палатка.

Пещера “Магурата “ – най-известната в Югоизточна Европа

Намира се в подножието на Рабишката могила. Общата дължина на пещерата е около 3000 м, от които 1400 м са благоустроени – с елекрическо осветление, обезопасителни съоръжения. Температурата варира между 12,2 - 12,9 по Целзий през всички сезони на годината.

Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в "долното царство" от приказките. Тя е сред най-големите пещери в България и Европа - с дължина почти 3 километра и площ от 30 000 кв.м.

Най-ценното наследство, оставено от предишните обитатели на Магурата, са праисторически скални пещерни рисунки, за които първобитните художници са използували тор от прилепи и червена глина.

Близо 700-те рисунки правят Магурата единствена по рода си в цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората от праисторическата епоха и са на възраст над 6000 години.

Божият мост край Враца

Едно изключително красиво и почти непознато място, само на петнадесетина километра от Враца - красивия каньон на Лиляшката бара, с тесни виещи се варовикови стени, речни вирове и красиви скални форми.

От местността „Жабокрек” до село Лиляче се намира един от най-интересните карстови райони в България, издълбан от извори, въртопи, понори и пещери.

Божият мост е красив карстов феномен с височина 20 м и ширина 25 м. Дебелината на свода е от 9 до 12 метра. По оста на речното корито той е дълъг 125 метра. Под свода му има малки езерца, а по стените му отвори на пещери.

Изворите на Огоста

Огоста е най-голямата река с най-голям дебит, дължина и водосборна област и със значителен брой притоци. Образува се от многобройни потоци в Чипровската планина, тече през тясна долина до гр. Монтана, след това навлиза в Дунавската равнина и при гр. Оряхово се влива в Дунав. За нейно начало е приета р. Чипровска. Има около 40 притока, от които най-значителни са Ботуня (дължина 69 км, водосборна област 732 кв.км) и Бързия (дължина 35 км, водосборна област 241 кв.км).

"Хайдушки водопади" край Берковица

С красотата на своята девствена природа Берковската планина е прекрасно място за туризъм, спортуване и отмора. Лечебният климат, минералните води, липсата на сухи летни ветрове и прохладното лято са благоприятни предпоставки за пълноценен отдих и възстановяване.

shans.vratza.com
http://patuvai.com/viewstate.php?id=33

Първия Български Бутон за споделяне

Чикаго – Малката България

Чикаго – Малката Българияno image


Ал Капоне и Майкъл Джордан са сред символите на Града на ветровете и спорта.

Въпреки че е един от най-младите градове в света – създаден на 4 март 1837 г., Чикаго в момента съвсем спокойно може да претендира за една от световните столици. Това е третият по големина метрополис в Съединените щати с близо 10 милиона души, 3 млн. от които живеят в града Чикаго, като етническото разнообразие е по-голямо дори от това в Ню Йорк. В Чикаго се намират и най-големите колонии на балканските и източноевропейските държави. Затова не е случаен фактът, че сред побратимените градове на Чикаго са Атина, Белград, Варшава и Прага.

Българският град


Съдбите на Чикаго и България за първи път се преплитат още на границата между XIX и XX век, когато големият ни писател Алеко Константинов издава своя пътепис “До Чикаго и назад”. По този начин, до голяма степен несъзнателно, авторът на "Бай Ганьо" отваря едно по-специално място в сърцето на българина към града, разположен на брега на езерото Мичиган.
Понастоящем Чикаго може да претендира за четвъртия по големина български град в света след София, Пловдив и Варна. В момента в административната столица на щата Илиноис живеят над 150 хиляди наши сънародници.




В града има две български църкви ("Св. Иван Рилски Чудотворец" и "Св. София"), две училища, в които се учат над 250 деца, културни центрове, български заведения и магазини. Освен това там се издават и пет български вестника ("България сега", "България - 21 век", "Златорог", "Старт БГ" и "България"), има телевизия, радио и сателитен канал, които също излъчват на български език. 150-хилядната българска колония в града е сред най-големите, като си съперничи по многочисленост с шведската, литовската, гръцката, румънската, сръбската и полската.

Историята на Чикаго


Както вече споменахме, Чикаго е един от най-младите градове в света. Първите европейски заселници по крайбрежието на езерото Мичиган пристигат едва в средата на XIX век. През 1840 година населението на току-що създадения град наброява скромните 4470 души, което го поставя едва на 92-ро място по големина в Съединените американски щати по онова време. През първите 100 години от съществуването си Чикаго се превръща в най-бързо развиващия се град в света, като за 50 години населението нараства от 30 000 души до 1 млн. души. В края на XIX в. Чикаго вече е петият най-голям град в света и най-големият от градовете, които не са съществували в началото на XIX в.
Въпреки Големия пожар от 1871 г., който разрушава 1/3 от града, включително цялата бизнес администрация, нищо не е в състояние да спре разрастването на града. През 1885 година Чикаго вече може да се похвали и с първия си небостъргач, а до 1920 г. населението надхвърля 3 млн. жители. През 60-те години на века градът вече е препълнен с хора и затова се налага неговото разширяване към съседните по-малки градчета и построяването на т.нар. работнически квартали извън града, където трябва да живеят семействата на изкарващите си прехрана в ситито хора. Така постепенно се изгражда и метрополисът Чикаго (или наричан вече Чикаголенд), който обхваща освен града Чикаго (щат Илиноис, 3 млн. население) и кварталите, които се разпростират в съседните щати Мичиган и Индианаполис.

Икономическата мощ


Годишно мегаполисът Чикаго има брутен вътрешен продукт приблизително 442 млрд. долара, което го поставя на трето място в Съединените щати по този показател. Въпреки това, според икономически експерти, именно това е градът с най-добра икономика и най-ниски нива на безработица и престъпност. Международните признания за града също не са малко – Мастъркард Уърдуайд Сентърс го обяви за четвъртия най-важен бизнес-център в света след Ню Йорк, Лондон и Токио, а в ежегодните класации за най-скъп град Чикаго рядко излиза от челната десетка. В града се помещава и част от федералният резерв на САЩ. Освен това Чикаго е на първо място в престижната класация за световен индустриален и хай-тек център. От 2001 г. пък най-големият производител на самолети в Съединените щати – “Боинг”, премести своята централа от Сиатъл именно в Чикаго, като допълнително доказателство за икономическата мощ и финансовата стабилност на града.

Туризмът


Чикаго е един от най-посещаваните градове в световен мащаб. Когато през 1893 г. градът е домакин на Световното търговско изложение (описано в пътеписа на Алеко), Чикаго посреща над 27 млн. гости. През 2006 г. цифрата е почти 2 пъти по-голяма – близо 45 млн. туристи. Въпреки че не може да се похвали със световноизвестни туристически обекти, Чикаго е един от най-приятните градове в света, защото е 100% сигурно, че всеки човек ще срещне там свой сънародник. Климатът в града е типичен за умерения климатичен пояс, а средните месечни температури са почти същите като тези в редица европейски градове, включително и София. Най-привлекателното място за туризъм в Чикаго е езерото Мичиган – едно от Петте големи северноамерикански езера, които са на границата на Съединените щати и Канада.

Ал Капоне и мафията


В периода между двете световни войни Чикаго си печели печалната слава на водещия град на мафията в САЩ благодарение на Алфонс Габриел Капоне – или по-известен като Ал Капоне. Роден в Нюйоркския квартал Бруклин, Ал Капоне установява своя бизнес в Чикаго в началото на 20-те години на миналия век. В този период Ал Капоне бързо се издига до Кръстник на Коза Ностра в града и застава начело на незаконната търговия с алкохол по време на сухия режим, която носи чиста печалба от 10 млн. долара на година. Влиянието на Капоне в Чикаго до такава степен се разраства, че политическият елит на града, включително и кметът, не смеят да вземат решение, преди то да бъде одобрено от шефа на мафията. Най-показателен за огромното влияние, което Капоне има в Чикаго, е случаят с известния летец Чарлз Линдберг. След като извършва успешно своя презокеански полет (първия в историята на човечеството) и каца в Чикаго, първият човек, който поздравява авиатора и му стиска ръката, е именно Капоне.
Ерата на мафиота свършва през 1931 г., когато той е арестуван и попада в затвора заради укриване на данъци. След като излиза през 1939 г., Капоне вече не е същият човек, а мафията си има свои нови господари. Някогашният Крал на Чикаго умира на 25 януари 1947 г.

Майкъл Джордан и спортът


В Съединените щати Чикаго е известен с прякора си Градът на спорта. Той може да се похвали с два от най-популярните отбори по бейзбол – “Къбс” и “Уайт Сокс”, деветкратния шампион по американски футбол – “Беърс”, един от 6-те най-стари отбори, създатели на Националната хокейна лига (НХЛ) – “Блекхоукс” и, разбира се, с баскетболния “Чикаго Булс”.
През 90-те години на XX век в състава на “Биковете” се състезава може би най-великият баскетболист на всички времена – Майкъл Джордан.
Парадоксално или не, също като другата известна личност, станала символ на Чикаго – Ал Капоне, Майкъл Джордан е роден в квартал Бруклин в Ню Йорк. След като завършва Университета в Северна Каролина, Еър Джордан е привлечен от “Чикаго Булс” и започва своята зашеметяваща кариера. Водени от него и Скоти Пипън, “Биковете” печелят 6 титли за 8 години. Освен това Джордан печели 5 пъти отличието за най-добър играч в редовния сезон на НБА и 6 пъти приза за най-добър в плейофите. Освен десетките си други индивидуални награди Въздушния може да се похвали и със златен медал от Олимпийски игри от Барселона ’92.
Въпреки че се отказа от активния спорт преди близо 5 години, Майкъл Джордан продължава да печели милиони долари от рекламни договори.
Съдбата си с футболния отбор на град Чикаго – “Файър”, пък е свързал и българският футболист Христо Стоичков. Голмайсторът от Световното първенство в САЩ ’94 облича екипа на този отбор от 2000 г. до 2002 г., като дори през първия сезон донася и титла на своя отбор.
Маратонът, който се организира ежегодно от 1977 г. в Чикаго, е един от петте най-големи в света. Градът пък ще стиска палци за първи път да стане домакин на Летни олимпийски игри през 2016 г.

Раят на свободната любов


Още през 30-те години Чикаго се сдобива със славата на град, който никога не спи. Заедно с Ню Орлеанс (намиращ се в южната част на САЩ), Чикаго спокойно може да претендира за втората столица на американския джаз. Свободолюбивият дух на музиката, както и изключителното етническо разнообразие са превърнали Чикаго в може би най-либералния град в Съединените щати. Тук се намират най-големите гей общности в Северна Америка, а градът е редовен домакин, освен на конгреси на хомосексуалисти, и на Международните Гей игри – Олимпиадата на хората с различна сексуална ориентация.


в. Новинар
http://patuvai.com/viewstate.php?id=36

Първия Български Бутон за споделяне

Хавай - The best wave on the planet

no image

Хавайските острови напоследък са много известни като родното място на Барак Обама, който съвсем наскоро стана пресидент No.44 на САЩ. Много преди това обаче тук е бил убит от местното туземнонаселение капитан Джеймс Кук (щото се оказало че не бил Бог както си го представяли).
Всъщност именитият английски пътешественик „открил” официално островите през 1778 година, независимо че преди това испанците стъпили (но тайно) на този райски бряг.
В по-нови времена на 21 август 1959 година Хавай става 50-ият американски щат.
Янкитата много си го обичат, за тях той има статутът, който някога имаше Слънчев бряг за трудовото население в БГ.
Един приятелски съвет – не се набутвай в ултра-известния курорт Уайкики. Тук ще ти сервират само скъп хотел с ocean view и всички мурафети характерни за wooo it’s ur first time here mister… Можеш да оставиш този хавайски епизод за средностатистическия американец, както и обиколката из квартала на Обама, която е хит сред туристите демократи. В противен случай рискуваш да те набият особено когато се изсмееш много балкански на фразата за „the place where EVERYTHING began…” (разбирай родната къща на Барак). Цялата тази Обама-мания много напомня на култа към личността, който тук сме преживели завинаги, надявам се.
Като свършиш с Хонолулу можеш да се отправиш директно към Waimanalo, Kailua или Kaneohe – там няма тежкарски хотели, но винаги може да наемеш частна квартира.
Плажната ивица на Waimanalo е дълга 4 километра! Особено ако си фен на гмуркането и плуването в една от най-чистите тюркоазени води на планетата.
Почитателите на wind surfing-а директно могат да се отправят към прословутия Lanikai Beach, където вечно духа вятър. На Северния бряг ще се срещнеш с много cool people, за които сърфът е da love religion for life & for ever
Мяркат се и Холивудски звезди, които могат да бъдат доста смешни и изненадващи. Вълните на Lanikai стигат до 10 метра. Ето защо обаче трябва да си много добър плувец!
И сега една изненада: на Хавайските острови се намира планината Мауна Кеа (Бялата планина), където можеш да покараш и ски. Важна отметка обаче: трябва да дойдеш със собствените си ски, защото не можеш да наемеш такива. Няма лифтове. По билото на планината те качват със снегоход, защото е стръмноооо човече, но преживяването си заслужава, особено когато в краката ти е Раят. Трябва да внимаваш и с ветровете, защото ако се спускаш в лоши атмосферни условия може и да се приземиш някъде в Тихия океан. Но пък преживяването се помни до живот.
Между декември и април на Хавай можеш да срещнеш и гърбавите китове, които мигрират от Аляска всяка зима. Няма как да не забележиш и делфините, които са нправо приказно дружелюбни.
Друга забележителност на Waimanalo е кратерът Diamond Head, който зашеметява изкачилите го с поразителна панорама.
На остров Ohau пък се намира единственият кралски дворец в пределите на САЩ Iolani Palace – дворецът на последните хавайски монарси.
С ръка на сърцето и много сълзи в очите мога да кажа, че тук е РАЯТ на планетата Земя, който по някаква ирония на съдбата е … американски щат.

http://patuvai.com/viewstate.php?id=24

Първия Български Бутон за споделяне

Великденският остров

Великденският островno image

Великденският остров (наричан още Рапа Нуй) е островно владение на Чили в Тихия океан. Островът се намира на 3 600 км западно от Чили и 2 075 км източно от островите Питкерн и е едно от най-изолираните места в света. Островът е създаден от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака.
Първият европеец, който посещава острова, е холандският адмирал Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 г. Това е причината островът да бъде наречен Великденски. Когато пристигнал на острова, той заварил 2 000-3 000 души коренно население. По-късно посещения на Великденския о-в правят и капитан Джеймс Кук, капитан Жан-Франсоа дьо Лаперуз, както и моряци от първата руска околосветска експедиция (1803-1806 г.) ръководена от И. Ф. Крузенщерн. През 1786 г. френският изследовател Жан-Франсуа Гало посетил острова и направил цялостна карта.

На Великденския остров се намират т. нар. моаи - уникални причудливи каменни статуи. Те изобразяват човешки фигури и са с различни височини - от 1 до 9-11 метра. Броят им е около 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра. Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените статуи говори за това, че производството им внезапно е било прекратено.
В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго - церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите се гадае.
Освен моаи друга мистерия на острова е т.нар. „Пъп на Света". Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата мистерия са пещерите - те са под цялата повърхност на острова и можеш да бродиш из тях с месеци.
Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. от н.е. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16-17 в.) вероятно там са живели 10 000-15 000 души. Те били обособени в два различни народа - "дългоухи" и "късоухи". "Дългоухите" били по-многочислени и облагодетелствани, докато "късоухите" заемали подчинено положение. Смята се, че "късоухите" осъществили въстание, вследствие на което "дългоухите" били напълно избити. Постепенно, поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцирала и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи западнала, населението намаляло и се отдало на канибализъм и робовладелчески отношения.

През втората половина на 19 в. голяма част от жителите на острова били пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това довело до временно ограничаване броя на населението на о-в Рапа Нуи до само 111 човека през 1877 г. През 50-те години на 20 век знаменитият норвежки пътешественик Тур Хайердал посетил острова. Той развил теорията, че Великденският остров е бил заселен от жители на Древно Перу. Тази теория остава недоказана.

Рапа Нуи е единственото място в Тихия океан, където била разработена местна писменост, наречена ронго-ронго. За съжаление тя не е разчетена и до днес.

Средната температура е 25 градуса през януари и 19 през юли.

http://patuvai.com/viewstate.php?id=38

Първия Български Бутон за споделяне

Сент Мориц - оригиналният швейцарски ски курорт

До грандиозния планински изглед и покритите със сняг ледени великани, се намира Оберенгадин (Горен Енгадин), който е един отлично пригоден за зимен спорт регион. Това е една високо-алпийска ски местност от първа класа, който Ви предлага условия мечта! Към това се присъединява и т.н. “Шампански климат” - много слънце, сняг и чист сух въздух.

Кьм зимния пейзаж на градчето, чийто име е синоним за качество и лукс, стой на преден план снежно-покритото езеро. Най-красивата страна на Сент Мориц – прекрасните хотели – са доста скьпи, но всичко останало, включително и ресторантите, са достьпни за почти всеки. Малкото центърче на Сент Мориц се състой от две главни улици и един малък площад. Шопингът може да започне както от най-ексклузивните марки като Gucci, Louis Vuitton и Prada, така и от по-достъпните, от спортните стоки до стоките за дома. Най-новите филми текат по кината, а нощният живот е много бурен, придружен от среднощно къпане на лунна светлина в старинен спа център, заобикалящ западната част на заледеното езеро.

Ски местността
Оберенгадин се състои от няколко свързани помежду си прекрасни ски местности, които са лесно досъпни и предлагат общо 350 километра писти с 56 лифта. Долината се намира на 1700 метра надморска височина и се изкачва нагоре до 3300 метра. Най-известната ски местност “Corviglia” има над 80 км писти и се изкачва до 3057 метра надморска височина. Широките склонове на Корвиглия с нейния импозантен изглед към лежащия непосредствено под нея Сент Мориц предлага на скиорите и сноубордистите всякакви възможности за показване на уменията си. Също така известни са ски местностите Diavolezza ( 2978 м ) и Corvatsch ( 3303 м).

В Сент Мориц Apre`s-Ski (after skiing) продьлжава по свой уникален начин. В различните барове, клубове и дискотеки се срещат тези, с които St. Moritz се прочу и стана известен в цял свят. В малкия бар на избата„Stübli“ за доброто настроение свирят редодво музиканти на живо!

Ски уроци
Предлагат се двучасови уроци 5 дни в седмицата. И това на изключителната цена от 20 Евро за час, ако се резервира предварително, на място е 25€.

Сноу кайтинг
Това доставя удоволствие! На Вас Ви са необходими ски/ сноуборд и се оставяте да се дърпате от упрявляемо хвърчило по замрзнало езеро – едно съвсем ново изживяване! В тричасов курс бързо ще научите основните правила и можете да изминете първите разстояния с хвърчило.

Ски екскурзовод
Най-добрите писти, връзки и естествено най-красивите хижи – ще Ви бъдат показани от гидовете. Обиколките се провеждат всеки ден.

http://patuvai.com/viewstate.php?id=45

Първия Български Бутон за споделяне

Хърватски национален парк "Плитвишки езера"

no image Дата: 2009-10-14 15:46:39 | Район: Европа | Държава: Хърватска


Районът, в който се намират Плитвишките езера, е обявен за национален парк на 8 април 1949 г., а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Названието Плитвице е записано за пръв път през 1777 г. от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац.

До 1958 г. районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на управата на парка, Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за поддръжката му.
Площта на националния парк Плитвишки езера според информация от ЮНЕСКО е 19479 ха, а според хърватски източници е 29482 ха, от които 22000 ха гори. Намира се в Източна Лика, между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Най-високият връх на Мала Капела (1280 м) е и същевременно най-високото място в националния парк ``Плитвишки езера.``

Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро.

Националният парк Плитвишки езера е уникален пример за физично-биохимична лаборатория на открито. Негов основен феномен е особеният начин на създаване на шуплестия варовик в резултат на строго определени взаимодействия между физикохимичните и биологичните особености на карстовата акватория при днешните климатични условия и условията на ненарушено природно равновесие. Чрез образуване на варовикова кора върху подводната растителност, в местата на преливане на водата възникват естествени бентове, от които долината на река Корана се преобразява в каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.

Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод, е на 503 м. Горните езера се намират върху доломитна основа, в която повърхностната ерозия създава силно разчленен релеф и обичайна речна долина. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Долните езера, които са по-малки и по-плитки, се намират върху варовикова основа и са разположени в каньон от отвесни скали, изсечен от реката през времето, предшестващо езерния етап.
Карстовите извори се захранват от подземни води от карстовия фон, който се намира само частично в границите на парка. Обаче главното количество вода в езерата донасят потоците Църна и Биела риека (Crna i Bijela rijeka) и Плитвица (Plitvica) със Сартука (Sartuka), които се вливат в езерата от карстови извори, а Риечица (Riječica) – в Козяк и оттук, в езерата от процеждащи се доломитни извори.

http://patuvai.com/viewstate.php?id=39

Първия Български Бутон за споделяне

Санторини - приказка в синьо, златно и бяло


















no image

Под най-романтичния остров на Гърция тлее вулкан. Смятат, че изригването му преди 3600 години е потопило митичната Атлантида.



Китни белосани къщички, църковни куполи в морскосиньо, огрени от ярко слънце - това показват почти всички картички и промо-материали на гръцката туристическа индустрия. Всъщност така изглежда само един от шестте хиляди острова на южната ни съседка и всички тези кадри са заснети там. В Санторини.
Най-южният егейски архипелаг - Цикладският, е сравнително непозната дестинация за българина, а Санторини, или Тира, както го наричат гърците, е най-далечната нам точка от него. Намира се на 128 морски мили от Атина, което означава, че ако вземете самолета до гръцката столица, ви очакват един час полет, един час метро от летище "Елефтериос Венизелос" до пристанище Пирея и оттам 8-12 часа с ферибота - в зависимост от това с коя компания пътувате.

При добро планиране целият масраф излиза около 200 евро на човек. Има и по-евтин вариант - с автобус, влак или кола до Атина, но тогава продължителността на пътуването става двойна.
Обаче всеки километър, всяка стотинка от това пътуване си струва.
Гръцките авиокомпании Aegean и Olympic имат и полети Атина - Санторини, но тогава ще пропуснете първата от спиращите дъха гледки, които островът е подготвил за милионите атакуващи го всяко лято туристи: калдерата.

Санторини е последната останка от вулкан, изригнал чудовищно през 1600 г. пр. Хр. и причинил според едни потапянето на Атлантида (картографирана от египетските папируси и от Платон някъде тук), а според други - залеза на Критско-минойската цивилизация. Най-вероятно и двете са градски легенди - въглероден анализ доказва, че на Крит са карали по живо, по здраво още поне няколкостотин години, а самият Платон е двусмислен в описанията си на митичния континент - в друг текст го позиционира в Атлантическия океан.
След последното голямо изригване преди около 500 г. насред Егейско море остава това, което виждаме днес - Санторини, островът с форма на полумесец, срещу него две миниатюрни парчета земя с имена Тиразия и Аспрониси, и двата опушени комина Палеа Камени и Неа Камени. От действащия кратер върху Неа Камени и днес излиза пушек, а последното му изригване през 1956 г. предизвиква силно земетресение на острова и причинява жертви и разрушения.Та ей тази 330-метрова черно-червено-сива стена, издигаща се над морето, към която с бавно бучене се приближава фериботът, е вулканичната калдера. Върху нея са накацали белите къщички от пощенските картички.

С акостирането на пристанището дългият криволичещ път до Санторини не свършва - калдерата предстои да бъде изкачена с автобус, въжен лифт или магаре в зависимост от количеството адреналин, което желаете да си доставите. Главният град на острова - Фира, се намира на 330 м над морското равнище. По принцип рентакарът е препоръчителен, когато се отправяме на ваканция по гръцките острови, обаче не и на Санторини. Тук пътищата са стръмни, тесни и с невъобразими серпантини, поставящи на изпитание уменията и на най-опитния шофьор.
И освен ако не предприемате пътуването през юли и август, когато островът е фрашкан с американци, немци и японци (броят им в разгара на сезона надхвърля близо 50 пъти 13-хилядното местно население), на пристанището задължително ще ви чака
аналогът на някогашните созополски хазайки
- дори да е 3 ч. сутринта. Предприемчиви гърци с брошури и миниванове предлагат стаи на ентусиастите, поели по островите без предварителна резервация, и транспорт до тях.

Въпросните хазаи и няколкото хостела на Санторини са евтиният вариант за нощувка - защото островът е скъп, един от най-скъпите в тази част на света, и апартаментите в искрящобелите хотели с яркосини басейни и изглед към калдерата са на потресаващи цени. В тях обикновено се настаняват двойки от западното полукълбо, избрали Цикладския остров за цел на своя меден месец.
Признавам, че бях леко скептична към романтичния ореол на Санторини. На ферибота се скъсахме от иронични подмятания по адрес на американските сватбари, а после - щем, не щем - паднахме в плен на магията му.

Това стана по доста лесен и бърз начин - с качването на автобуса за Иа. Тя е второто по големина селище след Фира, но първото по хубост. Иа е и мястото, където всяка вечер хиляди туристи от четирите краища на света се събират на ръба на калдерата, за да наблюдават най-красивия залез в Европа.
Родена съм в град, прочут с амфитеатралната си архитектура; виждала съм още десетки такива по света и у нас. Но нищо не може да те подготви за Иа.

Къщичките са бели и въздушни като морска пяна, преливаща през ръба на вулкана. Морето под тях е в нюанси на синьото, каквито има само във фотошоп. Повечето от 352-те църкви на острова се издигат тъкмо тук. Мястото е толкова хубаво, че буквално блокира сетивните възприятия за часове. Добре е да си чукнете срещата с Иа най-късно по обяд, за да си възвърнете звук и картина до "представлението", да настроите фотоапаратите и да зачакате репетицията за края на света.

Залезът в Иа със сигурност е едно от десетте или стоте неща - според амбициозността на житейската програма - които всеки трябва да види поне веднъж в живота си. Когато следобедът превали над Иа, тълпата, накацала по ръба на вулкана, вече наподобява по пъстрота и многочисленост общото събрание на ООН. Всеки съсредоточено щрака с фотоапарат.
Цветовете, падащи върху дантелата от къщички и църквици, се сменят с всяка изминала минута. Когато слънцето цопва във водите на Егейско море и белият декор потъва в полумрак, светкавиците млъкват и се разнасят спонтанни овации. Представлението е свършило. Предстои социално-кулинарна програма в някоя от многобройните възхитителни таверни, полята с огромно количество местно вино.

Че в Гърция разбират от ядене и пиене, си го знаехме и преди, но гледката прави цацикито и мусаката още по-забележителни. Клубният живот не е френетичен колкото на Миконос или Иос, но той смисълът на този остров не е в дискотеките и блицовете. Тук специалните ефекти са директно от природата.
Все пак Санторини не е само бели къщи върху калдерата, групирани в четирите селища на западния бряг - Фира, Фиростефани, Имеровигли и Иа. На източната страна на острова - в Камари и Периса, туристическата машина се върти на пълни обороти. Там, на плажовете с черен и червен пясък, ваканцията се превръща в нестинарство - през лятото вулканичният плаж става толкова горещ, че е невъзможно да преджапаш разстоянието от чадъра до водата бос без изгаряния първа-втора степен. Във вътрешността са Пиргос и Мегалохори - слабонаселени селца със средновековна архитектура, многобройните винарски изби и археологическият обект Акротири - град на 3600 години, открит едва през 1967 г. под пластовете вулканична пепел и камъни. Ходенето по стъпките на масовия туризъм обаче е най-тъпото нещо, което можеш да направиш на вълшебно място като това.

Ако обаче има организирана туристическа атракция, която безусловно да си струва, това е екскурзията с корабче до Неа Камени. Слизаш от лодката, изкачваш стотина метра (това изкачването за нищо го нямат тука), надничаш в гърлото на спящия вулкан - изригвал пет пъти през последните сто години - и си задаваш съвсем логичния въпрос: кога ще е следващото събуждане, което ще помете нехайните туристи и ще потопи приказката от лава обратно в царството на Посейдон? И достатъчно дълъг и късметлийски ли ще е твоят живот, та да я видиш втори път?


Анита Димитрова

в. Сега
http://patuvai.com/viewstate.php?id=35

Първия Български Бутон за споделяне

Амстердам – магията на контрастите

no image

Това е град, който предизвиква крайни чувства и определения – от възхита до отрицание. И дори само заради това не бива да го пропуснете.

Според една от легендите създаването на Амстердам се дължи на куче, страдащо от морска болест, но незнайно защо придружавало стопаните си по море. Историята на холандската столица започнала, когато кучето скочило от лодка на брега, а рибарите го последвали. Така през 1275 г на брега на Амстел те основали град. Истината е малко по-различна и е свързана с построяване на голямата дига /Дам/, която позволила да се строи на това място. Но така или иначе потомците на основателите съвсем не страдат от морска болест, защото Амстердам живее върху вода.
""

Това се вижда от картата на града, по която може да изберете маршрута си за обиколка на Северната Венеция. А и водните маршрути със сигурност са много по-запомнящи се. Корабчета за разходки са истинска индустрия и сноват по реката по всяко време на денонощието. Маршрутите са безбройни - от познавателни до просто развлекателни -
круиз на свещи, джаз круиз, пица круиз, архитектурен круиз. Един от препоръчителните варианти е специален маршрут в рамките на един ден със спирки до големите музеи - качваш се и слизаш, когато пожелаеш. Класическата обиколка с кораб продължава около час и минава покрай масивни сгради от XVII век, повечето от т.нар. Златен век на Амстердам, когато градът е бил най-важният пристанищен и търговски център в света.


""
Тук през 1806 г. Наполеон Бонапарт основал кралство Холандия и обявил града за негова столица. Днес административната столица на Холандия е Хага, но Амстердам е столица според конституцията и се смята за такава от самите холандци.
Покровител на града е Свети Николай, първообразът на Дядо Коледа. Затова в нощта на Рождество подаръците тук носи не Санта Клаус а Свети Николай. Първата построена църква в града носи неговото име. През 1578 г., в резултат на народните вълнения, предизвикани от смяната на католицизма с протестантство, църквата става протестантска. Но да се откъснем от историята, защото съвременният Амстердам е по-интересен и може да предложи наистина всичко. За него казват, че е градът с най-много музеи на квадратен метър в света. Вероятно е така – холандците се отнасят с уважение към всяка забележителност и я превръщат в музей или място, в което може да бъде видяна и споделена от много хора.

Музеят на Ван Гог е събрал най-голямата му колекция. Тук може да ги видите в оригинал. И да разберете защо творбите на художника, който е продал само една картина преживе, са най-скъпите в света. Експозицията включва и картини на приятели и съвременници на Ван Гог – например Пол Гоген и Лотрек.
""

Ако правите тур по галериите, едва ли ще пропуснете къщата-музей на друг голям холандски художник – Рембранд. В сградата от XVII век са изложени негови гравюри и оригиналните мебели.
Кралският дворец, който е място за държавни приеми на холандската кралица, също е музей. През 17 в. сградата е построена като здание на кметството. В началото на 19-ти век Луи Бонапарт я прави своя резиденция и от тогава тя се превръща в кралски дворец, впечатляващ с разкоша и великолепието си.
И още впечатления, които може да отнесете от Амстердам:


""
Центърът NeMo, проектиран от архитекта на „Помпиду”- Ренцо Пиано, който има формата на огромен зелен кораб, закотвен край Амстердам. Това е може би единственият музей в света, където всичко може да се пипне.
Зоологическата градина - един неочакван и чудесен свят в сърцето на града със зоопарк, аквариум, ботаническа градина, геоложки музей, зоомузей и планетариум.

Вятърните мелници, които в Амстердам са били осем. Те и досега са тук, но само две от тях днес са отворени и достъпни за туристи – "Слотен" и "Де Отер". Първата се намира най-лесно и е специално пригодена за туристическа дейност, има дори автобус, който пътува до нея. "Де Отер". /само на 20 минути пеш от площад Дам/, може да се разгледа през уикенда, а в петък мелничарят е там, за да я пусне в действие.

""
Прословутият Квартал на червените фенери.За него е писано достатъчно, но атмосферата му не е особено екзалтираща. Наоколо са уличките с десетки coffee shops.
Не става дума за пиене на кафе, а за възможност легално да си купите и консумирате лека дрога, която е част от миризмата и атмосферата на града и либералното отношение на жителите му, подчинени на принципа "живей и остави другите да живеят". Противоречието в Амстердам е крие се крие в мирното съжителството на свободно поведение, което ние сме свикнали да наричаме „бунтарско” и на практичност и меркантилизъм до краен предел. Много странно, но хармонично и печелившо съжителство - точно в стила на холандците.

Затова естествена част от бизнеса е туристическо посещение в диамантената фабрика, където на живо може да видите как невзрачните необработени елмази се превръщат в диаманти.
""

В специалната експозиция на бижутерското изкуство тук с виртуозно майсторство ще ви бъдат показани брилянти с всякакви размери и отенъци, и ще ви предложат да им станете собственик. Ако не можетеда си позволите – не си го слагайте на сърце, защото се намирате в на място, което е истинко бижу. Насладете му се. Наблизо до Централния и Монетния площад площад се намира Цветния пазар. Той съществува от 1642 г и събира хора от цял свят, дошли да се полюбуват на тази фиеста от цветове и красота. Оттук можете да отнесете със себе си цвете или луковици от прочутите холандски лалета, които ще ви напомнят за града с хилядите лица.

""
Разгледайте очарователните сгради от 17 век, строени заради местните данъчни закони с невероятно тесни фасади. През 17 век модата на фасадите е била да завършват под формата на стълбичка. След тях се появили и други стилове и форми – на камбана, грифон, корниз…. Ще ви направи впечатление и интересното приспособление на всяка фасада, предназначено за качване нa мебели. Тъй като старите къщи били прекалено тесни, собствениците вграждали специален лост-товароподемник за внасяне на обзавеждането. Друг интересен факт е, че градът е строен върху блатиста местност и по тази причина по-голяма част от сградите са издигани върху дървени пилони, забити дълбоко в почвата.
Но това очевидно не e големият проблем за местнитe хора, които са свикнали да отвоюват всичко с труд от природата. Затова тук никак не звучи изненадващо авангардният проект под Амстердам да се построи втори, подземен град - със своя инфраструктура. Многоетажните подземни пространства ще се използват за паркинги, които не достигат, а също за подземни спортни съоръжения, и киносалони. За да се направи по-ефективно зареждането на магазините в центъра на града, строителите проектират и изграждането на подземни складове. Според фирмата-инвеститор този план не е "футуристичен", а "реалистичен" и представлява "необходимост" за града. За Амстердам със сигурност планът може да се нарече реалистичен. За наше съжаление обаче в София той звучи като химера.

Но да се върнем в Амстердам и другата атракция за туристите - водните къщи.
""

Жилища-лодки, закотвени край реката са повече от 2000. Заради недостига на място голяма част от местните хора, основно младежи, ги предпочитат за живот. Повечето от тях са пълноценни жилища, узаконени от общината с осигурен ток, вода и канализация. Но поради големия им брой, поставянето на нови вече е забранено.Не по-малко популярни от корабчетата са велосипедите – според статистиката те са над половин милион. Предпочитат се старите и очукани возила, което може дори да забравите да си вземете. Ако - изчезне - на другия ден евтино може да си купите друго. Или да ги вземете под наем.


Каквото и да изберете в Амстердам, той със сигурност ще остане ярка част от спомените ви. И мечта да го посетите отново. Но преди това ви е нужна една първа среща – за влюбване. Може да го направите още тази пролет като изберете и допълнителното преживяване – Денят на кралицата . Празнество , което съчетава малко от Woodstock, малко от Oktoberfest, много музика и неповторимата атмосфера на Амстердам.

http://patuvai.com/viewstate.php?id=34

Първия Български Бутон за споделяне

Санторини - остров от лава за огнени двойки

no image

Черен прах, тъмни изрязани отвесни скали в контраст със снежнобели къщи и куполни църквички на фона на лазурно небе и мрачно синьо море. Неповторимата гледка, извънредната красота, като че родена от въображението на художник, ще изплува пред вас съвсем наистина, ако прелетите (може и да доплавате с ферибот от Пирея) до Санторини (Тира) - най-южният остров на Цикладите.
Всъщност това са група от вулканични острови в Егейско море на около 200 км югоизточно от Атина. Най-посещаваният и забележителен от тях е Тира с едноименната столица. След няколко метаморфози, причинени от вулканични изригвания и земетресения през вековете, островът е придобил формата на полумесец с вътрешен залив, наречен калдера (нещо като корито). Морето там е толкова дълбоко, че корабите трудно намират дъно, за да хвърлят котвите си.
Санторини не е като другите гръцки острови. Всичко, в това число и хората, е различно. Дори да сте били много пъти в Гърция и на островите, пак ще се почувствате объркани. Странно място. И то не само заради все още действащите кратери на вулкана на малкото близко островче Неа Камени, откъснало се от по-големия брат при едно от многобройните си изригвания.

Потъващ и възкръсващ

Островите са като вариации по една и съща тема. Обикновено създават чувство за хармония и спокойствие. Асоциациите са приветливост, гостоприемство, топлина, нежност - всички цветове, очертания, детайли водят в тази посока. Санторини е точно обратното - див и стряскащ, формите и цветовете му са страховити. Островът всъщност е огромна маса от застинала вулканична лава, идваща направо от дълбините на земното кълбо. Историята му е не по-малко плашеща. Санторини няколко пъти потъва в морето и се ражда отново. Изригвания на вулкани и земетресения заличават цивилизацията на острова на няколко пъти през хилядолетията. Според изследователите островът ще продължи да се издига през идните години и един ден ще се върне към първоначалната си форма - затворен пръстен.

Една от най-големите катастрофи настъпва някъде през 1450 г. преди Христа. Вулканът изригва и следва земетресение, което потапя 84 кв. км земя с тътен, който според историците е бил чут чак в далечните земи на сегашна Норвегия. Природното бедствие образува огромно цунами с височина 250 м. Със скорост от 350 км в час вълната връхлита за по-малко от час остров Крит и помита цялата минойска цивилизация, която тогава е в разцвета си. Последният земетръс без изригване на вулкана е регистриран през 1956 г. Той разрушава всичко на острова, а 80 души загиват.

В днешни дни сигурността на жителите на Санторини до голяма степен е гарантирана. Островът е опасан с измервателни уреди и геолозите гарантират, че могат да предскажат дали ще има земетресение или вулканично изригване до една година напред във времето - достатъчно, за да могат хората и туристите да бъдат евакуирани. Забележителното е, че архитектурният стил на новопостроените къщи и вили винаги се запазва - всичко изглежда сякаш винаги си е било така.

Тира, Оия и ухаещият на сяра остров Неа Камени

Струва си да се отиде навсякъде на Санторини, но онова, което не бива да се пропуска, е залезът в Оия. Това е древно градче на около 11 км северно от столицата Тира (Фира). Хиляди двойки всяка година изпращат деня на острова с прекрасния залез. Комбинацията от цветове и магическият пейзаж правят Оия. Къщичките, за които се плаща като в най-луксозните хотели по света, са накацали направо върху върховете на отвесните скали, образувани от лавата на вулкана. Закономерно цените в таверните също са космически и затова повечето гости на острова просто се любуват на гледката. Оттук се открива невероятна панорама към цялата калдера. А ако обърнете поглед, ще видите многобройните и живописни бижутерийни магазинчета, наредени от двете страни на централните улички на градчето, облицовани в мраморни плочки. Разбира се, като навсякъде в Гърция и тук дворовете на къщите са обсипани с пъстри цветя, при все това, че островът е безводен. Водата се осигурява със съвременни технологии, които позволяват преработването на солената. Питейната пък се докарва с кораби.
Столицата Тира е не по-малко привлекателна. Стъпила е на ръба на отвесна стръмна скала с височина 260 м над морето. Дали не е едно от най-прекрасните места на света? До пристанището можете да слезете, яздейки магаре или по зигзагообразни стълби (ще се препотите доста), но, внимавайте - магаретата може да ви стъпчат, защото в стремежа си да вземат повече клиенти стопаните им ги карат да препускат. Можете да се качите и на кабинковия лифт.

Едно от най-големите приключения на Санторини е екскурзията до ухаещия на сяра малък остров Неа Камени в средата на калдерата. Може да си представите как изглежда адът. На Неа Камени няма нищо друго освен лава. При това тя е образувана от едно от последните изригвания на вулкана през 1925-1926 г. Още с приближаването на острова цветът на водата се променя в зелен заради съдържанието на сяра. Температурата също се покачва и можете да поплувате в топлите извори край брега. Около час отнема походът до действащия кратер на върха (вземете повече минерална вода), откъдето отново се разкрива невероятна гледка. Там на върха в няколко точки се издигат серни изпарения. На други точки камъните са горещи. Ако ги обърнете, ще видите, че са покрити с ярки жълтозеленикави кристали от сяра. Недейте обаче да вземате много камъни за спомен. Местните геолози изчисляват, че всяко лято от Неа Камени изчезват 6 тона камъни и ако тенденцията продължава, това островче скоро ще бъде заличено от лицето на земята.
Периса и Камари, червено и черно

Най-прочутият плаж на Санторини е червеният в южната част. Със заобикалящите го отвесни скали той изглежда някак нереалистично. Лошото е, че се струпват ужасно много хора. Дългите и широки ивици черни плажове в най-населените места - Периса и Камари (тук са достъпните цени на хотелите), определено са за предпочитане. Разстоянията между шезлонгите са големи, което ще ви даде така желаното лично пространство. За плуване в морето се препоръчва да си вземете специални гуменки за краката. В противен случай ще се доберете до водата с много лупинги - дъното е покрито с гладка скала.

Списъкът с интересни места е дълъг... Но само още една препоръка: този остров е интимно място и на него ходят предимно двойки. Оставете децата на бабите и дядовците поне за седмица и си припомнете времето, когато сте били влюбени един в друг.

Автор: Чавдар Първанов
Дневник.bg
http://patuvai.com/viewstate.php?id=28

Първия Български Бутон за споделяне

Златната скала

no image

Златната скала (Куайк-хтио), кацнала на върха на скала близо до Янгон,това е едно от най-свещените места в Бирма. Голямата скала несигурно балансира на ръба на скалите и е превърната в малък будистки храм. Безкраен поток от поклонници идват да се поколоняват и да добавят златни листа по повърхността на скалата.

Мит и Мистерии
Със своята голяма тежест балансиран така несигурно върху ръба на скалите, Златната скала е наистина изключителна природна забележителност. То е малко чудо, то се приема с такова свещено страхопочитание. Според легендата, той се крепи на един косъм от косата на Буда.
Основната легендата за Златната скала започвала с отшелник който донесъл косъм от косата на Буда за неговия цар. На отшелника било казано, че този подарък трябва да бъде държан в пещера оформена като главата на отшелник. (Името Куайк-хтио означава "Пагода на главата на отшелника.")
За щастие царя е бил син на загви (отшелник прероден като мощен магьосник) и нага (морски дракон), така той е бил в състояние да намерите и изтегли скалата от дъното на океана.
Царят построил кораб за да пренесе скалата на планината. След като скалата била на мястото си, балансирана върху косъма на Буда, лодката се превърнала в камъка.
Друга легенда обяснява, че скалата се носела във въздуха над скалите. Първоначално имало достатъчно пространство, че можело пиле да мине под него, тогава той потънал малко и само яребица можела да минава, докато накрая само врабче можело да минава под скалата. Днес той все още се носи във въздуха, но пространството е толкова малко, че не може да се види.

Какво да видите :
Златната скала е голям речен камък около 7.5 метра висока, и изглежда сякаш всеки момент ще се срине по хълма. Върху склата е изградена 5 метрова Пагода.
Куайк-хтио комплексът се състои от няколко панорамни платформи, пагоди, и храмове на Буда. Поклонниците се събират зад скалата да се молят, като почти всички слагат квадратно златно листче на скалата в знак на признателност.
Гледката от Златната скала е зашеметяваща, затова много посетители остават да гледат залеза.

Как да стигнем :
Златната скала е трудно достъпна . Трябва да вземете автобус от Янгон , след това 16 км пътуване с джип, и в края на изкачването 3 км пеша.

източник: http://patuvai.com/viewstate.php?id=13

Първия Български Бутон за споделяне

Начало на българския туризъм

България започва да развива съвременен туризъм преди 60 години. Днес звучи невероятно, но изграждането на модерната хотелска база у нас е мотивирано от необходимостта да бъде осигурявана почивката на чешки интелектуалци. По този начин страната ни е връщала дълговете си към тогавашната Чехословакия.

Началото

Развитието на българския морски туризъм започва точно преди век в един манастир до Варна - "Св. св. Константин и Елена". Първият хотел в бъдещия курорт е именно преустроената за целта манастирска обител. Това става през далечната 1908 г. Тогава манастирът и стопанството към него са собственост на областния съвет на Варна, който го управлява чрез т.нар. Варненска окръжна постоянна комисия. Членовете й първоначално планират там да се създаде винарско училище и построяват за целта сгради и изба. Този проект обаче не е одобрен от тогавашното Министерството на финансите. След още няколко неуспешни начинания през 1907 г. се взема решение за създаване на курортен център. Започва ремонт на построените сгради, които се пригаждат за приемане на туристи. Година по-късно манастирът посреща първите туристи. Именно датата на това събитие се смята за рожден ден на курорта Св. Константин. През 1924 г. едноетажният хотел е надстроен с кирпич с още два етажа и увеличава три пъти легловата си база. Именно с този хотел 4 години по-късно страната ни участва за първи път на Международното туристическо изложение, което си провежда в Прага. Поради липса на опит това представяне почти пропада, но остава първото в историята на българския отрасъл, посочват историци. Това са опити за туризъм, правени тогава, заявява днес първият управител на тогавашния комплекс Дружба Петър Дойчев. Той посочва като начало на развитието на индустриалния туризъм у нас постановлението Политбюро на ЦК (Централния комитет) на БКП, издадено на 6 януари 1948. Само година по-рано идеята за изработване на държавна политика в туризма е отхвърлена заради приетата общата линия по идеологически съображения соцстраните да не се занимават с този вид стопанска дейност. Събитията се обръщат след посещение на тогавашния лидер на БКП Георги Димитров в Чехословакия и подписването на договор за изплащане на българския дълг към чуждата държава чрез приемане на чешки туристи на почивка у нас, разказва Дойчев.
Ето ги чехкините!

Така през лятото на 1948 г. Варна посреща в частни квартири 800 чешки туристи. "Варненските къщи бяха с дворчета и асми, а българското гостоприемство беше все още "непокварено", спомня си Петър Дойчев. Същата година се взема решение за построяване и на хотел във Варна. Определени са две места - под Траката и на изоставен плаж в курорта Св. Константин, където тогава има само топла минерална баня с 6 вани и кабини. Именно на това място се изграждат бъдещия хотел "Роза" и ресторант "Черноморец". Строителството на хотела от служители на "Балкантурист" започва през септември 1948 г. Целта беше да имаме нова база, в която да посрещнем поетите си задължения с чехите, казва Петър Дойчев.

"Роза" или "Търпешев"

На 30 май 1949 г. комплексът е открит и са посрещнати първите туристи от тогавашна Чехословакия. Хотелът е построен за 165 дни и разполага с 314 легла, с бани, телефони и забележителен за времето си комфорт. "За наша изненада отначало го кръстиха "Добри Търпешев" - член на Политбюро, който движеше финансите в държавата и действително помагаше за построяването му", сеща се доайенът на българския туризъм. Това всъщност е бъдещият хотел "Роза", който по-късно изгаря до основи. По това време манастирът "Св. Константин", се ползва като почивен детски лагер и е преименуван на "Прага".

Първата балнеология

През зимата на 1956 г., когато откриват нефта в Шабла, бях в "Роза" заедно с трима пазачи и с домакина на ресторанта, разказва Петър Дойчев. Осем от сондьорите изявяват желание да почиват в комплекса 10 дни. По същото време Дойчев заедно със спасителите на плажа всеки ден копае до манастира, за да търси вода. Почиващите изявяват желание да помогнат, като в замяна останат още седмица в "Роза". Със сондата слизат на 500 метра дълбочина. "Един ден чувам: "Ура!" Гледам - гейзер над 10 м. Всичко наоколо стана кафяво, замириса на сяра", въодушевява се и днес Дойчев. До лятото водата се снижава до 3 метра височина, но продължава да тече на воля. "Чужденците заставаха под нея и като ме видеха, казваха: "Хер Дойчев, имаш приказна вода, излекува ми шиповете!". "Вкарахме я първо в хотел "Ривиера". В мазето сложихме вани и душове. Така със съдействието на една лекарка - д-р Вартанян, в България бе сложено началото на балнеологичния туризъм", сеща се тогавашният комплексен управител.

източник:
www.patuvai.com
Свилена Велчева
в.Дневник.bg

Първия Български Бутон за споделяне

Наредба за категоризиране на туристическите обекти

Първия Български Бутон за споделяне

Закон за туризма

Първия Български Бутон за споделяне

ВЕНЕЦИЯ-МЕЧТАТА НА ВСИЧКИ ВЛЮБЕНИ

Венеция е построена върху 120 малки острова и е свързана с континента с 400 моста.Тя е уникална.

И не само от архитектурна гледна точка. Градът има 15 вековна вълнуваща история. Венеция е била морска република, в която над 1000 години е функционирала специфична политическа система със смесица на републикански и монархически елементи. В годините на своето могъщество, морският град държава е доминирал търговски, политически и военно над целия средиземноморски регион.

В епохата на Ренесанса (16-18 век) градът става център на културния живот в Европа. Процъфтява развитието на изкуствата. Вдъхновени от красотата и романтиката му, в града творят някои от най-великите скулптури и художници на съвремието. В този период е оформен архитектурния облик на града, построени са и са реставрирани величествени дворци, площади, мостове, църкви, които и до днес остават символ на града.



Ако сте турист,трябва да знаете следното.Във Венеция е трудно да се открие свободна стая,затова задължително си направете резервация.Тъй като цените са доста високи,можете да отседнете в общежития,чиито цени са сравнително по-ниски. Венеция е най-добре да се посети през пролетта -тогава има по-малко туристи,а и миризмата от каналите не е толкова натрапчива.

Има няколко основни туристически атракций,който не трябва да изпускате.Возенето с гондола е задължително.Е, гондолата е доста скъпо удоволствие - половин час ще ви коства между 60 и 120 евро, в зависимост от способността да се пазарите.

Най-голямата атракция на Венеция безспорно е Канале Гранде основната водна артерия на града. Той разделя града на две части, като започва в неговото начало от площад Рома и гарата и стига чак до Залива Сан Марко.Общата му дължина е 4 километра.



По Канале Гранде са разположени великолепни дворци, в които са живели най-влиятелните благородници и търговци на града. Специално внимание заслужават дворците:

Ca’ Rezzonico, Ca’ Pesaro, Ca’ d’ Oro, Ca’ Foscari, Palazzo Grassi



Друг безпорен атракцион е Базиликата "Сан Марко".Един от най-величествените Християнски паметници. Построена е преди повече от 1000 години (832 г). През следващите векове е била многократно достроявана и реставрирана, но това не е нарушило нейният оригинален стил.



Базиликата е създадена първоначално само за дожите и едва през 19 век става общественодостъпна.Надписът на входа на базиликата говори, че вътре са мощите на Свети Марко. За пренасянето на мощите се разказва и на мозайката на входа от страната на "Porta di San Alippio".Световноизвестната забележителност на църквата е т. нар. "златен олтар", създаването на който продължава 500 години. Този шедьовър на византийското ювелирно изкуство има ширина 3,4 метра и височина 1,4 метра, и е богато украсен със злато и скъпоценни камъни, пресъздаващи сцени от живота на Дева Мария, Христос и Свети Марко.

Самият площад Сан Марко” се намира в центъра на Венеция и е нейният главен площад, наричан още “официалния салон на Европа”. В продължение на стотици години пиацата е център на политическия, религиозен и обществен живот на града. На този площад са разположени и най-важните сгради във Венеция, които са диктували ритъма в ежедневието на венецианците – Дворецът на дожите, катедралата Сан Марко, Камбанарията, часовника и сградите на Новите и Старите прокурации. Две от най-старите кафенета във Венеция се намират тук – “Флориан” /1720 г./ и “Куадри”/любимо място на лорд Байрон/. Площадът, подобно на катедралата, носи името на светеца-покровител на града. В края на площада е т.нар. “пиацета” – малкият площад, където се издигат две колони. На върха на едната колона е статуята на крилатия лъв на Сан Марко, а на другата – Св. Теодор – първият патрон на Венеция.



Не можем да пропуснем и "Мостът на въздишките".Наричат го така, не заради въздишките на влюбените, а заради въздишките на затворниците, които са минавали по него.Построен през 1589 г., за да съедини Двореца на дожите и затвора.За обречените на смърт, моста е бил последното място, от което са можели да погледнат към водната шир на лагуната.Във въпросния затвор е лежал и световноизвестният любовник Казанова,тикнат зад решетките заради множество престъпления , доста от тях сексуални. Той обаче успява да избяга и се връща в родния си град след 18 години странство из Европа.



Като турист може да си закупите и много сувенири от известните венециански маски до огледало с антикварна стойност.

Къщите в Венеция са олющени в по-голямата си част,повечето от първите етажи са във водата. Вързваш си лодката пред къщата, и по стълбичките влизаш вътре.Можете да ловите риба, направо от прозореца.Малко венецианци обаче живеят в самата Венеция. Повечето имат домове на сушата.

Ако решите да пиете кафе на централния площад,знайте че ще ви излезе доста скъпичко затова по добре го направете в малки,скрити улички там цената му ще е наполовина.

Всеки може да опише величието на града така както го е почуствал със сърцето си,и да пази топлият спомен за него.

Първия Български Бутон за споделяне

Помпей - Мъртвият град



Помпей - Мъртвият град. Изчезнал за миг под пепел, лава и отровни изпарения при изригването на Везувий на 24 август 79 г. Потънал в забрава близо 1 500 години, за да разкрие тайните си и напомни за себе си отново през 1592 г. Спорадични разкопки през годините изваждат на повърхността няколко статуи, мозайки и табели, докато през 1763 година става ясно, че изгубеният град всъщност е Помпей.


Театърът, Храмът на Изида, Херкулановата порта, къщата на Диомед са първите разкрити обекти. Постепенно от руините се въздигат къщи, магазини, улици, работилници, пазари, храмове, публични домове, бани, обществени постройки, гладиаторски школи - всъщност цял град.


Разходката из Помпей за мен бе като сюрреалистично преживяване. Крачех из пустите улици и надичах в чуджи домове. Всичко е запазено прекрасно, благодарение на лавата, която е запечатала града заедно с жителите му. В магазините дори все още стоят делвите пълни със стока, сякаш очакват своите купувачи. Най-популярни за туристите са домовете на помпейския елит. Там са се съхранили невероятни стенописи. Дори прочутата мозайка с битката на Александър Македонски с Дарий е от жилището на някой богаташ.




Екскурзоводката обяснява за нравите, бита, обичаите в Помпей. Дори посочва къде са открити скелети на опитали се да избягнат катастрофата

жители на градата, все още стискайки скъпоценостите си.Тръпки ме побиват, когато минаваме покрай гипсовите отливки на телата - има ги на няколко места из града, сякаш да ни напомнят за нашата тленност.



Достигаме до може би най-любопитното място в града - публичният дом. Противно на очакванията ми - това е доста тясно помещение с две стаи,

забелeжителни обаче са еротичните стенописи, запазили свежестта си и до днес. Навсякъде из града са открити подобни дръзки рисунки, както и

множество сексуални символи, явно древната професия е процъфтявала.




Интересен факт е, че в Помпей в момента се отглеждат абсолютно всички видове растения, от времето, когато по улиците все още е кипял живот. Странни за мен бяха дърветата, на които растеше черния пипер.

Минаваме покрай храмовете на почитаните богове и стигаме до амфитеатъра, който е огромен. До него са казармите, жилищата на гладиаторите и тяхната сцена за битки. Неусетно разходката свърши. Излизам от града като замаяна. Лавата, отнела живота на Помпей и още три града в близост до Везувий, е превърнала това място в един огромен музей, разходката из който си струва.

източник: http://loop.bg/blogs/italy/

Първия Български Бутон за споделяне

Къде може да си купите вино от Френската революция

Къде може да си купите вино от Френската революция

Business Post

180 000 бутилки вино – включително коняк, шампанско, бургунди и бордо – от известната изба на ресторант Ла Тур Д’Арджен ще бъдат продадени на търг. Сред тях има и такива, които са правени да бъде превзета Бастилията през 1789 г. Най-интересното продавано вино, което ще бъде предложено е бутилирано година по-рано през 1788 г.

Списъкът с вината на ресторанта е с дължина 400 страници и включва над 15 000 вида. Почитателите на хубавото вино очакват разпродажбата с нетърпение. Всички бутилки вино са закупени директно от производителите и се държат в изба с внимателно контролирани условия, което ги прави инвестиция с нисък риск.

Участниците в търга смятат, че цената на някои вина може да достигне 5000 евро за бутилка. Ще има и предложения на достъпни цени – като 10 евро за бутилка.

Печалбата от продажбата на едно от най-старите вина в избата – от 1788 г. – чиято цена се очаква да достигне 2500 евро, ще бъде предоставена за благотворителни цели.

Главният сомелиер на избата Ла Тур Д’Арджен Дейвид Ригуей заяви, че е изкупил повечето от вината, които са били обявявани за разпродажба на търг през своята тридесет годишна служба в ресторанта.

„Гледам на всяка от бутилките, до известна степен, като на свое дете: отглеждаш ги и винаги е тъжно, когато трябва да се отделиш от тях, макар поводът, обикновено, да е радостен”, каза Дейвид Ригуей пред BBC. Главният сомелиер на избата казва, че продажбите вървят изключително добре, независимо от рецесията, като продажната стойност на някои бутилки надвишава предвидената с 30%.

Целта на разпродажбата е да бъдат събрани 1 милион евро, с които да се обнови съдържанието на избата и така ресторантът да остане в указателя „Мишелин” за най-добрите ресторанти в света. Управителят Андре Терай, който е трето поколение собственик, се надява да добави в избата си нови вина от различни части на Франция, сред които и долината на Лоара.

„Това е наследство, което съм получил от баща си и се надявам да го продължа”, заяви Андре Терай пред агенция France Presse. „Трябва да го запазя и предам на поколенията”, допълни собственикът на избата, в която се съхраняват над 450 000 бутилки.

Първия Български Бутон за споделяне

Aukro.bg
Follow us on Twitter