Коледните празници, както всеки друг празник, си имат своите най-ярки представители в кулинарното меню. Може би най-емблематичните и предпочитани са коледните сладки и десерти.
Защо обаче някои сладки се асоциират предимно с Коледа? Преди стотици години захарта е била изключително скъпа и се е смятала за привилегия само на богатите. За останалата част от населението тя е представлявала скъпа съставка, използвана само за специалните случаи (Коледа, Великден, сватби и кръщенета). Много от тези традиции са останали и до днес.
История и видове
Изпичането на коледни сладки е една от най-старите традиции, започнала преди повече от 1400 години, а историята им води началото си още отпреди 10 000 години, когато още по време на неолита фермерите правили смеси от житни зърна и вода, а после ги изпичали на горещи камъни. Затова може да се каже, че сладките се оказват потомци на този вид храна. Както и да е, произходът на съвременните коледни сладки се крие най-вероятно някъде из средновековните европейски рецепти. Така например немският lebkuchen (меденка), или сладкиш с мед или петмез, подправен с джинджифил, е може би първият сладкиш, който традиционно и до днес се свързва с Коледата. До 1500 г. изкуството на сладките вече се е разпространило из цяла Европа. Затова и във всяка къща са се пекли сладки в големи количества, които представлявали или меденки, или познатите ни днес сладки от щприц. Шведите предпочитали папаркакор – хрупкави, кафяви сладки, които са вкусни със и без декорация, но задължително съдържат лют джинджифил и черен пипер. Норвежците традиционно приготвят т.нар. крумкаке – ароматизирани с кардамон вафли, които най-често се сервират, завити в конусовидна форма. Холандците пък донасят със себе си първите коледни сладки в Америка през 1600 г.
Украсяване
Безспорно една от причините коледните сладки да бъдат толкова харесвани е тяхното многообразие и различна украса. Декорирането на коледните сладки, когато не става дума за масовото производство, е семейна традиция. Съществуват различни видове украса, както има и множество видове сладки. Най-често срещаният вариант са захаросаните сладки (sugar cookies), те именно са и най-приспособими и подходящи за повечето от техниките на декориране. Меденките с джинджифил заедно със сладките от шприц са други видове, които се използват най-често при декорация. Използването на пудра захар за декорация посредством роял айсинга за направата на различни украси е много харесвана техника. Тук очертанията се правят с по-гъст айсинг, а вътрешността на фигурата се запълва с по-течен айсинг.
Сладкишите с различни форми и размери (включително и най-малките сладки) били част от празничните случаи още преди Коледа. Древните готвачи приготвяли печени сладки ястия, за да отбележат значимостта на дадено събитие. С промяната на закона за вноса в края на ХІХ век и началото на ХХ век в Германия коледните пазари са залети с готварски инструменти, сред които се оказват и формичките за рязане на сладки... За разлика от домашно приготвените им копия тези инструменти позволяват приготвянето на много фини и изящни изображения, най-често с форми, подобни на предметите от коледното дърво. Така, докато в миналото много от домашно приготвените сладки просто били кръгли или правоъгълни, днес вече имаме сладки с формата на звънчета, коледни дръвчета, камили, накъдрени изделия, Дядо Коледа и много други, всички различаващи се и по съдържание, и по аромат.
Освен необходимите кулинарни умения, техники и специални сладкарски инструменти приготвянето на коледни сладки и коледни десерти обаче налага и присъствието на един специфичен дух на празничност и добро настроение. Това именно е и основното предизвикателство пред кулинарите, които не само трябва да приготвят сладките, но да им вдъхнат празничните усещания и да ги заредят с истинска кулинарна усмивка...
Весели празници!!!
Източник: http://www.horemag.bg/show.php?storyid=830176
Защо обаче някои сладки се асоциират предимно с Коледа? Преди стотици години захарта е била изключително скъпа и се е смятала за привилегия само на богатите. За останалата част от населението тя е представлявала скъпа съставка, използвана само за специалните случаи (Коледа, Великден, сватби и кръщенета). Много от тези традиции са останали и до днес.
История и видове
Изпичането на коледни сладки е една от най-старите традиции, започнала преди повече от 1400 години, а историята им води началото си още отпреди 10 000 години, когато още по време на неолита фермерите правили смеси от житни зърна и вода, а после ги изпичали на горещи камъни. Затова може да се каже, че сладките се оказват потомци на този вид храна. Както и да е, произходът на съвременните коледни сладки се крие най-вероятно някъде из средновековните европейски рецепти. Така например немският lebkuchen (меденка), или сладкиш с мед или петмез, подправен с джинджифил, е може би първият сладкиш, който традиционно и до днес се свързва с Коледата. До 1500 г. изкуството на сладките вече се е разпространило из цяла Европа. Затова и във всяка къща са се пекли сладки в големи количества, които представлявали или меденки, или познатите ни днес сладки от щприц. Шведите предпочитали папаркакор – хрупкави, кафяви сладки, които са вкусни със и без декорация, но задължително съдържат лют джинджифил и черен пипер. Норвежците традиционно приготвят т.нар. крумкаке – ароматизирани с кардамон вафли, които най-често се сервират, завити в конусовидна форма. Холандците пък донасят със себе си първите коледни сладки в Америка през 1600 г.
Украсяване
Безспорно една от причините коледните сладки да бъдат толкова харесвани е тяхното многообразие и различна украса. Декорирането на коледните сладки, когато не става дума за масовото производство, е семейна традиция. Съществуват различни видове украса, както има и множество видове сладки. Най-често срещаният вариант са захаросаните сладки (sugar cookies), те именно са и най-приспособими и подходящи за повечето от техниките на декориране. Меденките с джинджифил заедно със сладките от шприц са други видове, които се използват най-често при декорация. Използването на пудра захар за декорация посредством роял айсинга за направата на различни украси е много харесвана техника. Тук очертанията се правят с по-гъст айсинг, а вътрешността на фигурата се запълва с по-течен айсинг.
Сладкишите с различни форми и размери (включително и най-малките сладки) били част от празничните случаи още преди Коледа. Древните готвачи приготвяли печени сладки ястия, за да отбележат значимостта на дадено събитие. С промяната на закона за вноса в края на ХІХ век и началото на ХХ век в Германия коледните пазари са залети с готварски инструменти, сред които се оказват и формичките за рязане на сладки... За разлика от домашно приготвените им копия тези инструменти позволяват приготвянето на много фини и изящни изображения, най-често с форми, подобни на предметите от коледното дърво. Така, докато в миналото много от домашно приготвените сладки просто били кръгли или правоъгълни, днес вече имаме сладки с формата на звънчета, коледни дръвчета, камили, накъдрени изделия, Дядо Коледа и много други, всички различаващи се и по съдържание, и по аромат.
Освен необходимите кулинарни умения, техники и специални сладкарски инструменти приготвянето на коледни сладки и коледни десерти обаче налага и присъствието на един специфичен дух на празничност и добро настроение. Това именно е и основното предизвикателство пред кулинарите, които не само трябва да приготвят сладките, но да им вдъхнат празничните усещания и да ги заредят с истинска кулинарна усмивка...
Весели празници!!!
Тиквен пай
Приготвя се основа от ронливо маслено тесто. Отгоре се поръсват стафиди, орехи и се нареждат парченца предварително изпечена тиква. Заливат се с предварително приготвен яйчено-млечен крем, към който са добавени канела и карамелен сос. Така приготвеният десерт се изпича, охлажда се и се глазира със студено желе или притоплено сладко, като за случая са подходящи кайсия или праскова. По желание може да се украси с шоколадови филиграни или ядки. Подходящи за гарниране са също така сметана, ванилов или карамелов сос, както и топъл сладолед. Запечени дюли със сос сабайон
Основата на десерта е бадемово тесто. Отделно няколко дюли се запичат с кафява захар, кленов сироп, масло и ванилия. Охлаждат се и се подреждат върху бадемовата основа. Отгоре се заливат със сос сабайон, предварително приготвен от млечно-яйчен крем с шампанско. Така приготвеният десерт се запича с кафява захар, гарнира се по желание с бита сметана или крем шантили, приготвен от бита сметана и пудра захар. Лионски коледен крем
В основата на крема се поставят лешници, предварително обвити в крем а-ла-карт (бял ганаш крем с бейлис). Отгоре се заливат с предварително приготвения на млечна основа крем, в който са добавени карамелов сос и ванилов пудинг, както и коледни подправки като канела, карамфил и карда |
Източник: http://www.horemag.bg/show.php?storyid=830176
