.:Харесва ли Ви?:.
Показват се публикациите с етикет резерват. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет резерват. Показване на всички публикации

Боженци - разходка в миналото

Боженци - разходка в миналотоno image


Село Боженци се намира в средна Стара планина, близо до Габрово и Трявна.
Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Легендата гласи, че след като бяга от Търново, болярката Божана, заедно със своите деца и братя, се установява на сегашното място на селото. Именно на нея селото носи името си.
Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол, божанкалии векове наред пътували и търгували с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, и др. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед.
Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско, също така е и един от “100те национални туристически обекта”. Тъй като заселниците по време на турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.
Тук могат да се разгледат две музейни къщи от 18 и първата половина на 19 век с оригинални предмети от този период. Експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители” представя историята на Боженци с богат снимков материал.

Архитектурно историческия резерват работи целогодишно от 09:00 до 19:00 .

http://patuvai.com/viewstate.php?id=17

Първия Български Бутон за споделяне

с. Широка лъка

Село Широка лъка се намира в община Смолян, близо е до Девин (19 км.) и Пампорово (16 км).

Ако искате да усетите атмосферата на ХІХ век, то Широка лъка е мястото, което трябва да посетите. Не случайно това малко българско село е обявено за архитектурен и фолклорен резерват и е един от Стоте национално-исторически обекта (печатът се намира в Средното музикално училище за народна музика и пеене).

с. Широка лъка

Всички къщички са в стар стил и пристигайки за първи път там, човек може да си помисли, че се е върнал в ХІХ век. Много от къщите буквално са „кацнали” по склона на планината, оставяйки човек да се чуди как изобщо на някой би му хрумнало да строи каквото и да било на толкова стръмно място. Главната улица е наречена Капитан Петко Войвода в чест на българския войвода, който две години е живее в това китно родопско селце, след като вече България е била освободена от турското робство. В центъра на селото му е издигнат паметник и има паметна плоча. Пак в центъра е издигнат паметник и на Екзарх Стефан І (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) (1878-1857). Той е родом от Широка и е един от най-активните участници в спасяването на българските евреи през 1943 год.


Учудващо е, че толкова малко място е наситено с толкова много архитектура, история, култура и възможност човек да изкара изключително приятно.


Широка лъка е невероятно място за почивка и зареждане със силата на Родопа планина. Традициите в туризма са дългогодишни и широколъчани знаят как да посрещнат своите гости. Можете да отседнете в хотел или в някой от къщите, които предлагат нощувки. Всеки, който иска може да се наслади на традиционни родопски ястия в местните ресторанти и механи.

В селото има две църкви „Успение на пресвета Богородица“ и „Св. Никола“, като за първата се казва, че е построена само за 38 дни през 1834 г. В близост се намират и три параклиса, като интересното за единия от тях - "Св.Теодор Стратилат", е че е изграден по инициатива на младежите в селото, затова местните го наричат „детския” параклис. Той се намира над читалището и е още едно доказателство, че ако хората решат да се обединят, могат да направят много.


Църквата „Успение на пресвета Богородица“, с. Широка лъка


В местния етнографски музей, който за кратко е бил турски конак, може да научите повече за бита и живота на нашите прабаби и дядовци. Показани са стаи от богата родопска къща в края на ХІХ в. – стаята на бабата и дядото (стопаните на къщата), невестинската стая, стаята на булката и младоженеца, мястото за седенки в къщата. Има и овчарска стая (овчарите са живели лятото в планината, където са извеждали овцете на паша). Всичко това ще ви бъде поднесено увлекателно и с много детайли относно живота на хората от онова време. Ще може да видите и сбирка от кукерски маски дърворезба. Музеят се намира в началото на селото и си струва да чуете неговата история.

В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства-Широка лъка, което съхранява традициите на българския фолклор и дава възможност на младите хора да се докоснат до неговата магия.

Всяка година през първата събота и неделя на месец март в Широка лъка се провежда „Песпонеделник“. Така се нарича празника, през който хората от селото гонят злите духовe. Кукерите танцуват, накичени с чушки, боб, чесън, носят в ръка дървени мечове. Звънтят чанове и кръвожадните ликове подплашват всяка нечиста сила, за да поканят на метено здравето, късмета и берекета. Вдига се много шум, звън и смях. Пеят се много родопски песни. За да си имате място в Широка лъка за празника, ви съветваме да планирате отрано посещението и да запазите места няколко месеца (не се шегуваме) по-рано.


Песпонеделник 2008 г., с. Широка лъка

(Повече за празника може да прочетете на Фестивали събори конкурси/Широка лъка)


Как да стигнем до Широка лъка:

Ако не пътувате с автомобил, основите варианти да се стигне до Широка лъка са три:

- от Смолян автобусите са за Девин, като минават през Широка лъка:

* делничен ден: 7:10; 10:40; 12:10; 14:10; 15:00 и 16:00
* събота: 15:00
* неделя: 12:10; 14:10; 15:00; 16:00

- от Девин (за Смолян): 8.15; 9.30; 12.30; 15.30 отново в събота и неделя линиите са по-малко;

- от Пампорово – някой от автобусите от Смолян минават през Пампорово, но не бива да разчитате на това, без да имате сигурна и потвърдена информация.

В празнични дни може да е трудно да намерите удобен транспорт, защото често хората са повече от местата в автобусите и се налага да се търсят различни варианти за предвижване.

За да сте сигурни в транспорта, съветваме ви да разпитате автогарите за повече информация.

Ето някои полезни телефони:

Автогара Смолян: 0301/ 6 31 04
Автогара Смолян “Рожен Експрес”: 0301/3 42 51
Автогара Девин: 03041/20 77
Автогара Пампорово: 0309/5/8244
Централна автогара София: 02/813 32 03, 02/813 32 32


Етнографски музей с. Широка лъка

Работно време: от 8.00 до 12.00 ч. и от 13.00 до17.00 ч.
Почивни дни: вторник и сряда
Тел: 0899465170 - Мариана Барганова;


източник: www.unikalni.com

Първия Български Бутон за споделяне

Aukro.bg
Follow us on Twitter