Хотелиерство & Ресторантьорство

Обширен лабиринт от зали и коридори, някогашен дом на хиляди души, може да бъде намерен на десетки метри под турския град Кападокия. (снимка: Haluk Ozozlu)

Загадъчен и примамлив, подземният град е мотив, често използван в научната фантастика. Но два турски града представят един от многото случаи, в които реалността надминава фантазията.

Подобно на общество от истински хора-къртици, жителите на централен Анадол са развили идеята за живота под земята до крайност.

Открит на повече от 30 м под земната повърхност, древният град Деринкую вероятно е най-впечатляващият от намерените в областта подземни градове. Според археолозите този обширен подземен комплекс от тунели и стаи някога е предоставял сигурно убежище за около 100 000 души.

Деринкую е открит случайно през 1969 г., когато жител на Кападокия, работещ върху разширяването на пещерния си дом, разбива стена и открива мистериозна стая, изсечена в скалата до жилището му.

Вдъхновен от находката, човекът продължил да копае, разкривайки едно след друго дълбани в скалата пространства. Това откритие дава началото на едно от по-интересните археологически приключения на миналия век.

Археолозите са проучили обширно пространство от 40 м под повърхността, разкривайки внушителен брой изсечени в скалите жилища. Но според някои изчисления има още много за проучване, тъй като се смята, че градът се простира най-малко на 80 м в земята.

При все че тази популярна туристическа дестинация предлага осем нива на подземни приключения за желаещите да проучат Деринкую, има още 10 или 12 нива, които засега само археолозите имат право да изследват. Общият брой нива на града все още не е известен.

Сигурно убежище

Тези подземни жилища, които не са били предназначени за постоянно обитаване, са функционирали като временни укрития във времената, когато градът на повърхността е бил под обсада. Те са проектирани така, че десетки хиляди души са могли да живеят под земята в продължение на месеци, защитени от атакуващите армии.

За да осигурят продължителния престой за толкова много хора, създателите на Деринкую включили над 50 вентилационни тръби в плановете на града. Освен многото нива, той разполагал и с естествена подземна река, която да помогне да бъдат посрещнати нуждите от вода на неговите жители.

Изсичането на една единствена стая в тази подземна скала с примитивни сечива би било трудоемка задача, но този просторен град има обширен лабиринт от зали, които свързват стаи, градските зони и различните нива. Има дори коридор, дълъг 1,3 км, който свързва Деринкую с друг, още по-древен град – Каймаклъ.

В Деринкую има стаи за всички онези ежедневни занимания, на които тези древни хора са се наслаждавали, докато са били на повърхността. Има маси, кухни, трапезарии, механи, резервоари за вода, хранилища, изби за вино и олио, както и училище. Има дори и места за богослужение, в това число параклис с размери 9х20 м, с приблизително триметров таван.

Имало е осигурени условия за много семейства, както и място за домашни животни, ферма и достатъчно фураж поне за половин година. Кухненската фурна присъства и в двата града, а в случая на Каймаклъ някои от коридорите са украсени с византийски картини.

Система за сигурност

Тъй като тези подземни градове са служили като убежище от чуждестранни нашественици за периоди от няколко месеца, да се държат неканените гости отвън е било от първостепенно значение.

Деринкую разполага с огромни подвижни порти под формата на много тежки каменни дискове, дебели почти 60 см и с диаметър над 180 см. Тези порти можели да се изтъркалят настрана, за да могат хората да влязат, и да се затворят, за да държат враговете отвън.

Тъй като са били изсечени в продължение на много векове, тези удивителни подземни градове в действителност са продукт на няколко култури.

Каймаклъ, например, е бил конструиран между 5-ти и 10-ти век. Въпреки че цялостната му структура е много по-стара от тази на Деринкую – чийто първоначален строеж е през 7в. от фригийците – много археолози смятат, че първото ниво на Каймаклъ може да е било построено от хетите около 1400 г. пр. Хр.

Намерени на археологическата площадка доказателства предполагат, че тези жилища първоначално може да са служили на оцелелите хети, когато тяхната империя била унищожена от тракийските нашественици.

Превод: Цвета Петкова
Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2009-03/2009-10-13_01_d.html

Вече е лято. Време за пътешествия. Но преди да тръгнете по далечни маршрути, помислете дали познавате Северозападния край. Освен нашумелите Белоградчишки скали в него природата е създала и други по-малко известни, но не по-малко красиви феномени. Заслужава си да ги видите.

Ритлите

Те са чудновати скални образувания, които се намират в Искърския пролом до село Люти брод. Разположени са по двата бряга на реката. Четирите, които са на левия бряг, са значително по-ясно откроени. Наподобяват успоредно разположени скални стени.

Дължината им варира от 200 до 400 метра, а дебелината от 2,6 до 7 метра. Извисяват се до 80 метра над нивото на река Искър, като пространството помежду им е обрасло в гъста широколистна растителност.

Възникването на тези скални форми вероятно се е случила преди 120 милиона години, когато тук е било дъното на море. В миналото римляните са използвали скалните стени като естествени укрепления срещу нашествениците. Част от ритлите са били използвани като част от крепостните стени на средновековната крепост Коритенград. Градът се е простирал до реката, а при археологически разкопки там са открити останки от 9 църкви.

Вратцата

Проходът е ждрело на река Лева и е рядко красив и внушителен скален масив. Обявен е за природна забележителност през 1964 година. Символ е на град Враца и се свързва с името на града.

Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров (над 400 м.) и са най-популярният алпийски обект в България. Делят се на Централна стена, Източен и Згориградски масив.

По тях са трасирани над 140 алпийски маршрута с различна категория на трудност, някои от които са емблематични за българския алпинизъм - "Огледалата", "Втори конгрес", "Винкела", "Кучешки зъб" и др. Спецификата на скалния релеф и изискванията за безопасност са наложили в последните години преекипирането на туровете със съвременни клинове.

Пещерата „Леденика”

Тя е една от най-големите атракции във Врачанския балкан. Намира се на около 16 километра от столицата на Северозападна България – Враца – и е разположена на височина от около 830 метра. Хората й казват Леденика, защото през пролетта и зимата първата зала - Предверието се покрива с ледено-кристална покривка.

В пещерата се намира едно от най-редките насекоми от тук до Кавказ – Светломразеца. Освен него тук има прилепи, пещерни бръмбари, мокрици и паяци. Общо взето, бедно откъм животинки, но добре си живеят в съседство. Напук на балканската действителност.

Белоградчишките скали

Високи са до над триста метра, разположени в една верига с дължина около 30 км и широчина 5 км.

Те представляват причудливо дъно на праисторически океан, извайвани в продължение на милиони години, издигнали се високо на земната повърхност, за да покажат своето смайващо величие и невероятна красота на хората. Виждат се вкаменелости на древни животни, вкаменени гори и крепости, невероятни - гигантски скулптурни ваяния и фигури на митични и легендарни герои и древни божества, един приказен свят.

При този природен феномен са заснети – любимите на цели поколения хора, световно-известни приключенски индиански филми. „Винету”, „Кръвни братя”, „Последния мохикан”, „Поразяващата ръка”, „Заветът на инката” и други.

Рабишкото езеро

Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България, разположено между селата Толовица и Рабиша, Белоградчишко, в западния край на Предбалкана, в североизточното подножие на Рабишката могила. Дълбочината му достига 10-15метра. Езерото предлага идеални условия за сърф, лов на водни птици и риболов - шаран, толстолоб, бял амур, сом. Рибарите разказват за сомове над 300 кг. Много приятно място за почивка на палатка.

Пещера “Магурата “ – най-известната в Югоизточна Европа

Намира се в подножието на Рабишката могила. Общата дължина на пещерата е около 3000 м, от които 1400 м са благоустроени – с елекрическо осветление, обезопасителни съоръжения. Температурата варира между 12,2 - 12,9 по Целзий през всички сезони на годината.

Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в "долното царство" от приказките. Тя е сред най-големите пещери в България и Европа - с дължина почти 3 километра и площ от 30 000 кв.м.

Най-ценното наследство, оставено от предишните обитатели на Магурата, са праисторически скални пещерни рисунки, за които първобитните художници са използували тор от прилепи и червена глина.

Близо 700-те рисунки правят Магурата единствена по рода си в цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората от праисторическата епоха и са на възраст над 6000 години.

Божият мост край Враца

Едно изключително красиво и почти непознато място, само на петнадесетина километра от Враца - красивия каньон на Лиляшката бара, с тесни виещи се варовикови стени, речни вирове и красиви скални форми.

От местността „Жабокрек” до село Лиляче се намира един от най-интересните карстови райони в България, издълбан от извори, въртопи, понори и пещери.

Божият мост е красив карстов феномен с височина 20 м и ширина 25 м. Дебелината на свода е от 9 до 12 метра. По оста на речното корито той е дълъг 125 метра. Под свода му има малки езерца, а по стените му отвори на пещери.

Изворите на Огоста

Огоста е най-голямата река с най-голям дебит, дължина и водосборна област и със значителен брой притоци. Образува се от многобройни потоци в Чипровската планина, тече през тясна долина до гр. Монтана, след това навлиза в Дунавската равнина и при гр. Оряхово се влива в Дунав. За нейно начало е приета р. Чипровска. Има около 40 притока, от които най-значителни са Ботуня (дължина 69 км, водосборна област 732 кв.км) и Бързия (дължина 35 км, водосборна област 241 кв.км).

"Хайдушки водопади" край Берковица

С красотата на своята девствена природа Берковската планина е прекрасно място за туризъм, спортуване и отмора. Лечебният климат, минералните води, липсата на сухи летни ветрове и прохладното лято са благоприятни предпоставки за пълноценен отдих и възстановяване.

shans.vratza.com
http://patuvai.com/viewstate.php?id=33