Виното е средство
за културно общуване
Г-жо Кючукова, как решихте да се занимавате с винопроизводство и да влезете в бизнеса с вино?
- Нашето дружество е регистрирано през 1989 г., с идеята да работи в областта на проектирането и строителството. Тогава обаче никой нямаше средства да проектира, още повече да строи. Съдружниците във фирмата продадоха дяловете си и в момента тя е моя собственост.
От 1991 г. започнахме търговия с Русия, където имаше интерес към български стоки. Изнасяхме вино и консерви, а внасяхме всякакви видове електролампи и хранителни стоки. До 1995 г. търговията се развиваше много успешно, когато се забеляза отлив на интерес към българските трапезни вина, както и към консервите.
Започна да се търси друго качество, по-добър дизайн, по-различен мениджмънт на търгуване и т. н. Тогава ни хрумна идеята, че никой в Русия не познава българските качествени вина, а вината се свързват предимно с марки, които стояха в най-ниската ценова категория. Даваха се преференции на молдовски вина, които ни "биеха" по цени, лепяха се чужди етикети върху българските вина. Затова започнахме да търгуваме с вина от деклариран географски регион - от Ямбол и Хасково, и контролирано наименование. Разработихме и патентовахме търговска марка - King's Size, която остана с това име и до днес. След година и половина дегустации, промоции, участие в конкурси, постигнахме много добри цени и показахме, че България има и друг тип вина. В един момент започнаха да се търсят. Когато обаче искахме да подновим партидата, производителите не успяха да гарантират същата. Тогава решихме да потърсим малка изба, която да се занимава само с качествени вина и да се знае какво количество предлагаме на партньора. Днес ако наш партньор хареса дадено вино, той е наясно с какво количество разполагаме.
Каква е спецификата на бизнеса с вино?
- Много разнородна и зависи от това дали ще говорим за мениджмънт, за лозопроизводство или винопроизводство. Всички те са много свързани, и ако едно от тези неща куца, каквото и да направиш, няма да постигнеш голям успех. Всичко се развива много динамично. Има и новости по отношение на виното, т. нар. нов и стар свят във винопроизводството. Новият свят е технологията на Чили, Аржентина, Калифорния, които произвеждат плодови вина по нова технология. Тези страни направиха инвазия на пазарите и в момента техните вина се продават много добре. Ние, от своя страна, загубихме позиции, защото държахме на класиката, както френското винопроизводство, но Франция все пак има име и история. Докато на нас ни е трудно да продаваме име и история. Основен проблем на българския винопроизводител е, че не е гъвкав.
Конкуренцията във винарския бранш наистина е много голяма. Как се успява на пазара у нас и в чужбина?
- Има много производители у нас, но проблемът в България е, че 90% от населението пие концентрати. Културата за потребление на вино е много ниска, хората трудно избират вина, не ги познават. Затова решихме да бъдем пионерите в тази област и да предлагаме
т. нар. винен туризъм. По време на дегустации обясняваме на посетителите как се разпознава дадено вино, с какво се консумира и т. н. Така предизвикваме интереса на потребителите и разширяваме сегментната си ниша на качествени вина.
Доскоро всички винопроизводители у нас разчитаха на обеми - колкото повече продадеш, толкова по-добре. Бутиковите вина не бяха толкова популярни. Шансът ни бе, че се насочихме към тях. Избата, в която произвеждаме виното, е стара, класически тип, и с много добри дадености за винен туризъм. Посетителят има възможност да се запознае с вината, купува си бутилки и в същото време прави най-добрата реклама на избата и виното, когато разкаже за преживяването. Доскоро в България се предпочитаха само едносортови вина, предимно каберне, мерло и мавруд. Още не е засегната нишата на купажните вина. Те са много подходящи за създаване на бренд. Затова разчитаме на ценителя, на познавача, на любопитството на хората.
От тази година предлагаме на българските ресторантьори да посещават избата, за да се обучават и в рамките на ден-два да се запознават с вината. Вече имаме гости от Асоциацията на сомелиерите, които са ентусиазирани млади хора и много се интересуват от спецификата на българските вина, от начина на предлагането им. Така, от една страна, се опознаваме, а от друга, те ни консултират какъв е потребителският вкус.
След 2007 г., когато България стане член на ЕС, конкуренцията ще бъде още по-голяма. Как тогава ще налагате бутиково производство?
- По същия начин, няма друг шанс. Не мисля, че ще е лесно, защото конкуренцията наистина е много голяма и не случайно загубихме и руския, и английския пазари. До 1989 г. България беше на челните места при винопроизводителите, а в момента въобще не фигурира там. Все още няма държавна политика по отношение на рекламата и без нея всеки поединично трудно би се справил. Хубава е идеята за български фонд на виното, но все още не е изработена стратегия. Трябва да има държавно субсидиране за производителите, защото в България гроздето не е достатъчно. Имаме квота от 1,5 млн. декара лозя, а в момента са засадени около 610 хил. декара. Много трудно и скъпо е засаждането на млади лозя. Фонд "Земеделие" отпуска една субсидия, но тя не е достатъчна. Нищо не може да се направи с 50-100 декара. Освен това земята е разхвърляна. Трябваше ни година и половина, за да окрупним масив от 800 декара.
За всеки бизнес е известно, че човешкият фактор е от голямо значение. Вие как се справяте с това?- В зависимост от излъчването на хората, те привличат клиентите към себе си. При нас има много млади и сърцати хора, които с удоволствие работят и се обучават. Разбира се, има и такива, които идват и си отиват. В избата работят 15 души и още 7 в офиса. По време на кампании и промоции наемаме и повече.
Смисълът е взаимно да се разбираме, целта не е просто да дойдем на работа и да си тръгнем. Аз искам човекът да е доволен от това, което прави и да се гордее с фирмата. Ако това не може да се постигне, значи мястото му е другаде.
Вие обичате ли да консумирате вино?- Да, много обичам вино. Аз съм от стар винарски род, пето поколение от Видинския край. Децата ми също проявяват интерес. Преди пиех и концентрати, но откакто започнахме с винопроизводство изобщо не ги консумирам. Завърших два сомелиерски курса и вероятно оттам възникна уважението ми към виното. Наистина е интересно, колко много неща може да ти разкаже едно вино.
Източник: http://www.tbmagazine.net/content/%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5
