Музеят Прадо се създава въз основа на испанските кралски колекции през 1819 г. В неговата богата сбирка намират място картини на испански художници и прочути майстори от времето на Ренесанса в Италия, представители на Северния ренесанс, както и отделни творци от Фландрия и Франция работили през ХVII век. Като цяло, колекцията на музея Прадо включва творби от Ренесанса до средата на ХIХ век. Най-представителнаа и най-пълна е частта посветена на испанската живопис. Ако при откриването на музея в него има 311 картини, през 1821 г. те нарастват на 512, за да достигнат сега 3 200, експонирани в 115 зали.
Началото на кралската колекция от картини на известни художници се полага от Карл V (1516-1556). Запазени са инвентарни описи на закупените от него платна. С особено уважение той се отнася към произведенията на Кореджо и Пармиджанино. За придворен художник е назначен Тициан, който единствено е имал право да рисува портрети на краля – “Император Карл V на кон” 1548 г. При приемника му Филип II (1556-1598), традицията се утвърждава. Тициан рисува един от най-реалистичните портрети на младия крал в доспехи.
Управлението на Филип II е свързано с големи военни успехи и завоевания. Благодарение и на икономическата мощ на кралството, неговият монарх успява да закупи големи колекции с картини на италиански и нидерландски майстори. Второто половина на ХVI век е времето на католическата реакция след Ренесанса, а Испания играе водеща роля в католическият свят. В мадридския двор се дава простор на мистицизма и аскетизма. Любимият художник на Филип II е Йеронимус Босх. Неговите религиозни, мистични картини изпълват покоите на краля в новата му резиденция – манастира “Св. Лаврентий” и двореца Ескуриал.Точно по това време в Испания пристига избягалият от Крит художник Доменикос Теотокопулис (1548-1625), станал по-късно световно известен с испанското си прозвище Ел Греко (Гъркът). При Филип III (1598-1621), кралската колекция се обогатява с “Благовещение” на Фра Анжелико и картини на Рубенс.
Най-голям колекционер сред испанските монарси е Филип IV (1621-1665). По време на неговото управление се закупуват картини от всички краища на Европа. Най-голямата част от колекцията на екзекутирания английски крал Чарлз I пристига в Испания, благодарение на предприемчивите кралски пратеници на разпродажбата в Лондон. Сред многобройните картини са шедьоврите на Мантеня – “Смъртта на Богородица”, Рафаел – “Светото семейство”, Дюрер – “Автопортрет” и много други творби на Тициан, Тинторето, Веронезе и др.
През 1628/29 г. с дипломатическа мисия в Мадрид пристига Питер Паул Рубенс. Освен като посланик на Нидерландия, той изпълнява и редица поръчки на краля. По време на престоя си се среща с младия придворен художник Диего Веласкес, върху който оказва голямо духовно влияние. След смъртта на Рубенс през 1640 г., голяма част от личната му колекция и повечето творби от късния му период са откупени от испанският губернатор на Фландрия Фердинанд (брат на Филип IV). Така в музея Прадо преминават “Автопортрет” на Тициан, “Целувката на Юда” и “Коронясването с трънен венец” на Ван Дайк, “Трите грации”, “Градината на любовта”, “Селски танц”, “Портрет на Мария Медичи” на Рубенс и др.
В музея Прадо централно място сред творците на ХVII век заема Диего Веласкес. Дълбоко реалистично, неговото изкуство утвърждава хуманизма и преклонението пред човека и неговата личност. Ето защо, той не е само придворен художник оставил галерия от портрети на Хабсбургите, а национален художник, пресъздал в своите творби библейски сцени, антични мотиви и съвременни пейзажи. Веласкес пътува два пъти до Италия и се завръща с богати колекции от ренесансови картини на Тициан, Паоло Веронезе, Басано, Рафаел, Пармиджанино и др. Така прецизно събрана, огромната кралска колекция, не бива да се разделя и изнася извън двореца, според завещанието направено от Филип IV три дни преди смъртта му през 1665 г. Завещанието се спазва до момента в който на испанския трон е издигнат със силата на щиковете Жозеф Бонапарт. В знак на признателност на своя непобедим брат, той изпраща на Наполеон 50 картини, най-добрите произведения на испанската школа, влезли в колекцията на Лувъра.
С идването на испанския престол на първият крал от династията на Бурбоните – Филип V (1700-1746), се променят и вкусовете в двора. Внукът на Луи ХIV е израснал във Версай и няма нищо общо с мистицизъм и религиозен фанатизъм. В двореца се появяват картини на Снайдерс, Брьогел и Мурильо. При Филип V е създадена Академията на изобразителните изкуства “Сан Фернандо”.
По време на управлението на Карл III (1759-1788) и Карл IV (1788-1808) католическата реакция в Испания отново се надига, картините с голи тела на Тициан, Рубенс и Дюрер са събрани за да бъдат изгорени. Благодарение на придворният художник Менгс и маркиз де Санта Крус творбите са спасени, като са затворени в специална закрита зала на двореца, а по-късно преместени в Прадо, без да са експонирани до 1833 г. При Карл III започва строителство на музей на естествените науки в парка Прадо, но при неговия приемник строителството е прекратено. На 25 юни 1786 г. за придворен художник е назначен Франсиско Гоя. В дворцовата колекция влизат изработените от него портрети на кралското семейство и на отделни негови членове. Творчеството на Гоя е тясно свързано с историческите поврати в съдбата на испанския народ. По време на френската окупация той създава творби разкриващи героизма на испанската съпротива срещу чуждото господство, както и ужасите на войната. Последният период от неговия живот във Франция е свързан с творби, които постъпват в родината му едва в края на ХIХ и началото на ХХ век.
След войни и окупации на испанския престол през 1814 г. отново се завръщат представителите на Бурбоните. Отново на дневен ред идва създаването на музей по подобие на Лувъра, в които да влезе кралската колекция от картини. По инициатива на Академията “Сан Фернинандо” започва реконструирането на двореца Буенависта, но породи финансови и други причини след пет седмици строителството е преустановено. При тази ситуация, Фердинанд VII (1808-1833), издава Указ от 26 декември 1814 г. с който се определя новият художествен музей да се помести в сградата на строящият се Музей на естествените науки в парка Прадо.
Сградата на музея Прадо преживява 30-годишен период на строеж. Проекта е изработен през 1785 г. от арх. Хуан де Вилануева и под негово ръководство започва строежа. Сградата е почти готова, но по време на шест годишната френска окупация е изоставена и започва да се руши. Ето защо крал Фердинанд VII решава тя да се завърши и в нея да се разположи кралската колекция от картини. Под ръководството на арх.Антонио Лопес Агуадо музейната сграда е завършена и тя става един от символите на испанския архитектурен класицизъм. Планът на сградата е удължен, а централната и част доминира със стройната си колонада. Двете галерии и страничните павилиони създават внушителност и функционалност на музейната сграда. Масивността на постройката допринася за стабилни климатични условия в експозиционните зали независимо от резките температурни колебания извън нея. Богатото разнообразие на вътрешната планировка дава възможност за поставяне на различни акценти в експозицията. Разположението на зданието дава възможности за бъдещо пристрояване в посока на парка.
Тържественото откриване на музея Прадо се осъществява на 19 ноември 1819 г. като Кралски музей на живописта. Тогава се изтъква, че целта му е да дава знания, да възпитава художествен вкус, както при учениците, така и при професорите в Художествената академия, а също и чужденците, за да се създаде на Испания слава, която тя заслужава. В колекцията са включени 311 картини, 43 от които на Веласкес. За директор е назначен маркиз Санта Крус, който полага големи усилия за попълване на музея с картини от различните кралски дворци. През 1821 г. излиза вторият каталог на музея, включващ описанието на 512 картини от тях 194 на майстори от Италианската школа. Постепенно управлението се поема от художници, а аристокрацията остава на заден план.
През 1868 г. избухва Испанската революция провъзгласяваща страната за република. Кралската собственост, включително и Кралския музей Прадо е национализирана. Музеят Прадо става държавна собственост, под това име се издава и каталога през 1873 г., така той добива и световната си известност.
Сега в музеят се съхраняват над седем хиляди произведения на изкуството от които три хиляди картини, 500 скулптури и 4000 рисунки са експонирани, като са разпределени в следните отдели: испански майстори, италиански майстори, северноевропейски майстори и френски майстори.
Испански майстори включва най-високите постижения на испанската художествена школа от Средновековието до началото на ХIХ век. Колекцията е разположена на двата етажа в централната част на музейната сграда. На първият етаж са експонирани многобройни образци на църковната живопис – главно олтарни картини. На вторият етаж са изложени картините на Ел Греко, Веласкес и портретите на Гоя.
От ранният период на Ел Греко е представена композицията “Троица”. В нея той съчетава ренесансовата кръгова композиция, усвоена от венецианските майстори, с византийското композиционно движение развиващо се от долу на горе. В “Светото семейство” Ел Греко пресъздава ненадминато естествено топлото майчино чувство и умиление. От запазените му портрети най-впечатляващи са – “Портрет на лиценциа Йероним Кебалос”, “Мъж с ръка на гърдите” и др.
Най-известните творби на Веласкес се съхраняват в музея Прадо. Към най-ранните му картини се отнасят – “Пиячи”, “Портрет на Филип IV в цял ръст”. Сред античните сюжети рисувани при първият му престой в Италия се откроява “ковачницата на Вулкан”. Единствената му батална творба “Предаването на ключовете на Бреда” е предназначена да краси “Залата на кралството”. Сред портретите рисувани от Веласкес се открояват “Портрет на Филип IV на кон”, “Кралица Изабела Бурбонска”, “Портрет на инфант Балтазар на кон”. Сред най-забележителните му пейзажи са – “Вила Медичи към пладне” и “Вила Медичи към края на деня”. От последният му творчески период са мадридския “Портрет на Филип IV”, “Портрет на Мариана Австрийска”, “Менини” и “Перачки”.
Музеят Прадо притежава най-представителната колекция от творби на Гоя. Тук се пазят картини и стенописи, картони за гоблени, известните графични поредици – “Капричос”, “Ужаси на войната”, “Деспаратос”, “Кентавромахия” и многобройните портрети. На централно място в кръглата зала е експониран световно известният групов портрет на семейството на Карл IV. Картината се отличава с безпощаден реализъм. С изключение на детските лица, които излъчват нежност и привлекателност, всички останали властнически особи са противопоставени един на други чрез психологическите им портрети. Представителността и парадността на картината се постига чрез разкоша и блясъка на одеждите на кралската фамилия.
Известните махи на Гоя са рисувани през 1797-1799 г. в двореца “Росио” на херцогиня Алба в Андалусия. При завършването на картините те са поставени в две рамки припокриващи се, от долу “Голата маха” и “Облечената маха” от горе. В музея Прадо те са предадени през 1901 г. от Академията “Сан Фернандо”.
Италианските майстори са втората по големина колекция експонирана в музея Прадо. От ранно ренесансовите художници тук е представен Фра Беато Анжелико с “Благовещение” изобразено върху олтара на църквата Санто Доминго във Фиезоле. През 1611 г. той е закупен от Испания, а от 1861 г. е в Прадо. Три картини на Ботичели са част от илюстрациите към новелата “Историята на Настаджо дели Онести” от Декамерон. Андреа Мантея присъства в експозицията с един от най-добрите си шедьоври “Смъртта на Богородица”. Рафаело Санти е представен с няколко картини, най-значителната между които е “Портрет на кардинал”. Тициан рисува три портрета на Карл V и на неговата съпруга. Най-интересна е картината “Император Карл V на кон”, по време на битката при Мюлберг на Елба срещу протестантите. Една от най-известните творби на Тициан е “Вакханалия”.Картината е много живописна с богати тонове и полутонове пресъздаващи веселието от празника на бога на виното Дионисий. Последна от богатата колекция картини на Тициан е неговият “Автопортрет” създаден на 94 годишна възраст. В Прадо са представени и картини на Паоло Веронезе, Тинторето и др.
Северноевропейските майстори са представени твърде разнообразно в експозицията на Прадо. Колекцията от картини на художници от Нидерландия и Фландрия не е много богата. Хуберт и Ян ван Ейк са показани с “Фонтанът на милосърдието и триумфът на Църквата над Синагогата”. Други нидерландски майстори включени в експозицията са: Робер Кампен, Рогир ван дер Вейден, Дирк Боутс, Ханс Мемлинг, както и най-голямата сбирка в света от картини на Йеронимус Босх. От Албрехт Дюрер в Прадо се намират: “Автопортрет”, “Адам и Ева”, “Портрет на неизвестен мъж”.
Една от най-богатите сбирки от картини в музея Прадо е на Питър Паул Рубенс. Вече стана ясно по какъв начин тази колекция се събира от испанските му поклонници. В залите са експонирани: “Поклонение на влъхвите”, “Нимфите на Диана и сатирите”, “Съдът на Парис”, “Трите грации”, “Диана и Калиопа”, “Градината на любовта” и др. Представени са с отделни картини и неговите ученици Ван Дайк, Якоб Йорданс и Франс Снайдер.
Френските майстори са най-слабо застъпени. Техните творби са от ХVII и началото на ХVIII век. Главни представители на френската художествена школа по това време са Никола Пусен, Клод Лорен, Антоан Вато и др. В музея Прадо Пусен е представен с “Парнас”, “Триумфът на Давид”, “Идеален пейзаж”. Клод Лорен е известен пейзажист,който умело представя слънчевите отблясъци върху водата в “Намиране на Мойсей” и “Отплуването на св. Паола от Остия”. Вато е майстор на пресъздаването на емоциите и настроенията – “Празник в парка”.
На музея Прадо предстои голямо обновление. На 15 октомври 1995 г. международно жури избира един от проектите за построяване на нови експозиционни зали на площ от 29 до 49 хил. кв. м. По такъв начин най-важният туристически обект на Испания ще разшири възможностите си за експониране на огромната си колекция и ще даде възможност туристическият поток който сега годишно е над 1,6 млн.д. да се увеличи. Дискусиите около реконструкцията на музея продължава сред испанската общественост.
Литература:
Gaya Nuno, Juan Antonio et al. Museos de Madrid. Madrid, Editorial Everest, 1983
Jahn, J. Der Prado. Leipzig, 1972
Lorente, Manuel. Prado II. Muenchen, Wilhelm Goldmann Verlag, 1963
Urbina, Jose Antonio de. Der Prado: Europaeische Malerei ausserhalb Spaniens. Muenchen, Verlag C.H. Beck/Scala, 1988
Urbina, Jose Antonio de. Der Prado: Spanische Malerei. Muenchen, Verlag C.H. Beck/Scala, 1988
Иванова,В., К.Прашков, Колекции живопис в музея Прадо, С. 1984
Малицкая, К.М. Музей Прадо. Мадрид. Москва, Изобразительное искусство, 1971
