Хотелиерство & Ресторантьорство

АЛТЕРНАТИВЕН ТУРИЗЪМ

Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажирания човешкия ресурс. Такива са: селски, екологичен, планински, приключенски (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване на алпийски маршрути с водач), тематичен – свързан с културно-историческото наследство, туризъм свързан с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня, етнографията и традиционната музика и занаяти. (Устав БААТ). Той е едно обединяващо генерично понятие за специализирания туризъм в България през 21-ви век.

ЕКОТУРИЗЪМ

Екотуризмът се заражда в Северна Америка, в средата на 80-те години, в следствие на развитието на пътувания в най-отдалечените места със съхранена природа. Това е туризъм в слабо засегнати от човека места, който трябва да допринесе за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Той се базира на наблюдението и е един нов етап в развитието, който изисква работа в партньорство между туроператори, посрещащи (incoming) агенции, местни общности, асоциации стопанисващи защитените райони, научните общности. Всички те се анагажират да сведат до минимум въздействието върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района.

Най-много и най-разнообразни програми за екотуризъм има в страните с голямо биоразнообразие, в които природата има впечатляващи измерения, национални паркове и местни общности, съхранили своите традиции.

Програми, които се дефинират като екотуризъм :

- по света са наблюдението на големи животински екземпляри в естествените условия на джунглата (носорози, лъвове, горили…), в големите морски басейни и океаните (китове, костенурки) и полярните ширини (мечки, тюлени) – места, в които дъхът на цивилизацията все още не се чувства;
- в България достойни обекти по световните стандарти могат да бъдат кафявата мечка в Стара планина, Рила и Пирин, пеликаните в езерото Сребърна и посещението на резерватите Боатин, Парангалица и Баюви дупки – Джинджирица от гледище на качество/възраст на компактни сектори гора.

ПРИКЛЮЧЕНСКИ ТУРИЗЪМ

Това е една съвкупност от нови туристически практики, в която доминира общуването с природата и активното участие с определен физически ангажимент за туристите. Тази група от различни по сезонност и среда турове има своите най-големи привърженици сред младежите и хората работещи в стресова среда, за които общуването с природата и съчетанието му с определена активност или спорт е от изключително значение. Налице е и феномен на мода, но над всичко стои осъзнатата потребност да се пребивава активно сред природата. Това е и най-динамично развиващият се сегмент в световния туризъм и за наша радост България разполага с отлични условия за него. Най-често той се продава в пакет с услуги които представляват по същество селски туризъм, и има характеристиките на устойчивия туризъм.
За такива активности/спортове се приемат: яхтинга, подводното сафари и подводната археология, водното и речно кану, рафтинга (движение с надуваема лодка в бързи води), приключенското, планинското и шосейното колело, преходите на кон, определени видове джип-сафари, програми за оцеляване, катеренето с планински водач, планинските преходи в различните им по трудност измерения включително преходите със ски с панти, с бегови ски, със снегоходки или с кучешки впряг, екстремните ски, експедиционния/височинния туризъм към върхове над 6000 м, сноуборд, хелиските и дори параглайдинга. На голям успех се радват и комбинациите от такива активности особено в САЩ.

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ

Селският и агротуризъм са разноовидности на алтернативния туризъм. Тяхното зараждане е исторически свързано със следвоенното възстановяване на Западна Европа и по точно на Франция, където чрез подпомагане на инициативи на земеделски стопани в областта на туризма се постига задържане на населението в селските райони и възраждането им. Не случайно най-големи средства от бюджета на Европейския съюз са ангажирани именно в селското стопанство, а Общата аграрна политика представлява един от стълбовете на ЕС.

Характеризира се с престой в селска среда (къща или устроен в близост къмпинг, друга настанителна база), контакт с домакините, достъп до стопанството. Той може да се яви като преминаващ, т.е. престой в рамките на обиколен тур или като уикенд или дори една седмица престой. И в двата случая туристите очакват да се включат в ежедневието на домакинството: беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции.

Тези дейности обикновено се допълват с различни видове активен или културен туризъм (пешеходен, планинско колело, езда, посещение на манастири, музеи, археологически и други забележителности, училище по занаяти) и най-често е смесица от всичко това.

УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ

Устойчивият туризъм е едно ново понятие и се явява продължение на концепцията за устойчиво развитие, която бе лансирана на конференцията в Рио през 1992г. Той е резултат от грижите полагани за опазване на застрашените райони на планетата като цяло, и в частност на тропическите гори. В същото време обаче той третира и урбанизираните райони, селата, културното и архитектурно наследство – следователно има по-широка рамка в сравнение с екотуризма.

Устойчивият туризъм има за цел не само да минимизира въздействието върху биологичната среда, но и да формира възгледите на туристите преди и по време на пътуването им, както и да предизвиква природощадящи туристически практики още в етапа на концепцията в пазарите емитиращи туристи.
„Това е еволюцията в туризма, която е съобразена от една страна с интересите на посрещащите и от друга посетителите“. Всички дейности в зоната на посрещане трябва да са съобразени с пределния капацитет на природните ресурси, т.е. да се спазва принципа за колкото се може по-икономично използване на ресурсите.

СОЛИДАРЕН ТУРИЗЪМ

Отговорният и солидарен туризъм поставят в центъра на пътешествието човека и съприкосновението с него. Участието на местното население в различните фази на даден туристически продукт, уважението към човешката личност, културата и природата, както и по-равностойното разпределение на печалбите от туристическата дейност са основите на устойчивият солидарен туризъм.

Източник: Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ)

Какво точно означава алоха?

Алоха е най-известната Хавайска дума.На хавайски може да означава “здравей” или “довиждане”.Също така алоха има значение на любов и обич.Думата се използва и в комбинация с други думи, като например алоха какахиака, което означава “добро утро”,алоха ауинала използван като поздрав означава “добър ден” и алоха ахиахи е начинът да пожелаете “добър вечер” на хавайски.Поради многозначителността и популярността на думата алоха, Хавайските острови са наричани Алоха е емблемата на Хавай. Значението на алоха надминава всякакво обяснение и дефиниция, която може да намерите в речниците. На Хавайските острови може да чуете алоха навсякъде и ще ви посрещат с алоха, където и да отидете.

Духът на алоха

Буквалното значение на алоха е “присъствието на дишане” или “дъх на живот”. Произлиза от “ало”, означаващо присъствие, фасада, лице и “ха” означаващо дъх, дишане, дихание. Алоха е начин на живот, начин за отнасяне с любов и уважение един към друг. Дълбокото значение на алохазначение обаче започва с идеята да обичаме и уважаваме самите себе си на първо място и след това да разпространяваме любовта към другите.

Според древните кахуна (свещеници) възможността да изживееш Духът на Алоха било начин за самоусъвършенстване и извисяване на тялото и духа.Алоха е изпращане и получаване на положителна енергия.Алоха е живеенето в хармония. Когато изживявате Духа на Алоха вие създавате положителни чувства и мисли, които никога не ви напускат.Те съществуват в пространството, умножаващи се и разпространяващи се към другите.

Вдъхновявани от философията и мъдростта на Духа на Алоха в днешно време много учреждения носят имена като Кулата Алоха, Стадионът Алоха, Въздушните линии Алоха. Много хавайски певци пишат и изпълняват песни за алоха.

Духът на Алоха като закон

Духът на Алоха е щатски “закон”. Въпреки че думата закон звучи прекалено силно и стриктно, Духът на Алоха не е такъв вид закон, които може да ви донесе неприятности, ако го нарушите. Това е просто напомняне към управляващите, по време на техния мандат, че трябва да се отнасят с уважение и да се грижат добре за хората, точно така както са правели техните прадеди.

Духът на Алоха е повече урок отколкото закон. Научавайки и прилагайки след това тези правила в истинския живот, правителството може да допринесе за един по-добър свят, свят изпълнен с алоха.

Дефиниция на закона

[§5-7.5] "Духът Алоха."

(а) “Духът Алоха” е координация на ума и сърцето на всеки човек. Той помага всеки човек да опознае истинското си Аз. Всеки човек трябва да изпитва и показва добри чувства към другите. В съзерцаване и присъствие на жизнената сила, “Алоха” следните унихи лаула лоа могат да бъдат използвани:

“Акахаи” означаващо доброта, да се изрази с нежност;

“Локахи” означаващо единство, да се изрази с хармония;

“Олуолу” означаващо любезен, да се изрази с веселост;

“Хааха” означаващо смирение, да се изрази със скромност;

“Ахониу” означаващо търпение, да се изрази с постоянство;

Има отличителни черти на хората, които изразяват обаянието, топлината и искреността на Хавайските хора. Това била сполучлива философия на хавайските туземци и била предадена на хавайското население, обитаващо Хавайските острови в наши дни.

“Алоха” е повече от дума означаваща здравей или довиждане.

“Алоха” означава взаимно зачитане и обич и прераства в топли чувства и отношение, без човекът получаващ ги да остава задължен по някакъв начин.

“Алоха” е същността на отношението , при което всеки човек е важен за другия, заради общото съществуване.

“Алоха” означава да чуеш това, което не е било изречено, да видиш това което не може да бъде видяно и да знаеш неизвестното.

(б) В прилагане на своята сила и права като представители на хората в изпълнение на своите отговорности и задължения и службата в полза на хората-законодателната власт, губернатора, лейтенантът, помощник-командира на всяка служба, върховния съдия, младши съдиите, районния съд, областните съдилища могат да бъдат съзерцавани, и са в ръцете на жизнената сила- “Духът на Алоха”. [L 1986, c 202, §1]

Алоха Петък

Много компании позволяват на своите служители да се “облекат по леко” в последния ден на работната седмица-Петък. Това е денят , в който може да се носи алоха облекло. Но не винаги е било така. Тази традиция има много интересна история, която е пряко свързана с хавайската текстилна индустрия.

До 40-те години на 20-ти век повечето местно изработени дрехи били продавани на туристите. Служители в големи хавайски компании били задължавани да носят официални дрехи-костюми и вратовръзки за мъжете и поли и дамски блузи за жените. През 1947, Седмицата Алоха била въведена и хората разбрали, че хавайската икономика може да спечели много, ако местните започнат да носят повече дрехи направени на Хавайските острови.

И така се започнало всеки петък градът и окръгът Хонолулу позволява на мъжете да носят спортни ризи (но не много пъстроцветни) докато са на работа. През 60-те години на 20-ти век модната граница отслабнала дори повече. Хавайската банка била първата корпорация която позволила да се носят алоха облекло всеки петък.

В днешно време рядко можете да намерите предприятие, което да не разрешава празнуването на Алоха Петъкът и много хора носят алоха облекло от поненделник до неделя, с други думи - всеки ден.

Алоха ризите

“Духът на Алоха” е придаден и върху цветната хавайска риза - позната също като алоха риза. Тези ризи са окрасени по най-различни начини и в различни разцветки, като се използват само светли тонове.

Хавайските острови произвеждат два вида ризи-алоха ризи, произвеждани за местните, и ризи произвеждани за туристи и за износ в САЩ и другите континенти. Разликата между двата вида ризи са, че тези произвеждани за месните са украсени във цветни или родови Полинезийски мотиви, докато ризите произвеждани за туристите и за износ са много по цветни и може да имат някои от следните мотиви: слънчев ден на Хавайските острови,ризи украсени с палмови дървета, тропически коктейли, леи, плажове, син океан, цветя и други.

Друга разлика между двата вида ризи е, че туристите носят ризите си като неофициални и за всекидневието, докато ризите носени от местните се смятат за официално облекло в бизнес организациите и в правителството.

“Алоха е да чуеш това, което не е било изречено, да видиш това, което не може да е види и да опознаеш непознатото”

-Кралица Лилиуокалани

Източник:http: //www.to-hawaii.com/bg/aloha.php