Олело Хавай
Хавайският език или “Олело Хаваи” е един от най-старите езици на света, оцелели и говорещи се и до днес. След пристигането на западняците на Хавайските острови през 1778, броят на хората говорещи свободно хавайският език спаднал осезаемо. В днешни дни само около 1% от хората живеещи на Хавайските острови говорят “Олело Хаваи”.
Хавайският език е имал буйна история. През последните 30-40 години хавайският език е претърпява възраждане. Много хора на острова започват да учат езика. В днешно време езикът се учи усилено в училищата и студентите могат да получат висока степен за владеене на хавайския език в Хавайския университет в Хило.
История на хавайския език
Преди пристигането на капитан Кук хавайският език бил единствения говорим език. Кук и хората му записали езика за пръв път през 1778. Те веднага осъзнали, че хавайският език много подобен на езиците, които използвали маорите и таитяните.
Когато мисионерите пристигнали на Хавайските острови им се наложило да превърнат говоримият хавайски език в писмен. След това те научили хавайците да четат на собствения си език. По този начин било възможно на мисионерите да преведат посланията на Библията и хавайците да могат да ги разберат.
Мисионерите успели да развият хавайската азбука, която се състои само от 12 букви. След време два пунктуационни символа-“окина” и “кахако” били добавени.
Забрана на хавайският език
Хавайският език бил основният език на островите за много години. След присъединяването на Хавайските острови към САЩ през 1898, езикът бил официално забранен в училищата и правителството. Употребата на хавайския език била забранена дори в училищата Камеамеа-частна форма на обучение запазена само за деца с хавайски произход.
Важно е да се отбележи, че тази забрана на хавайския език не била направена срещу езика като цяло. Хората имали право да говорят и да общуват всекидневно на родния си език. Всъщност, на Хавайските острови имало 14 различни вестникарски издания. Прочути са “Ка Лама Хавай” и “Ке Куму Хавай” , които започнали да се печатат във 1834 година , а също така и “Ка Нупепа Куока” , който бил издаван в продължение на 66 години от 1861 до 1927.
Бегъл поглед върху Хавайския език
Езикът съдържа 12 букви- 5 гласни и 7 съгласни. Съществуват също два специфични пунктуационни символа- “окина” и “кахако”. Тези символи могат да променят произношението на хавайските думи.
Хавайската азбука се състои от следните букви:
A, E, I, O, U, H, K, L, M, N, P, W
Гласните се произнасят по различен начин в сравнение с Английския език.
A се произнася като “а”
E се произнася като “e”
I се произнася като “и”
O се произнася като “о”
U се произнася като “у”
По принцип, буквата “W” в Хавайския език звучи като буквата “V” в Английския, "В" на Български.
Когато съгласни са в една сричка с гласните, те се сливат с гласния звук. Например, буквата “Х” в една сричка с гласните, би звучала по следния начин:
Ha би звучало като “Ха”
He би звучало като “Хе”
Hi би звучало като “Хи”
Ho би звучало като “Хо”
Hu би звучало като “Ху”
Символът окина изглежда точно като апостроф(‘). Използва се за да раздели думите. Окина или “ларингален експлозив” може да се постави само между две гласни. Местните, които говорят езика, използват символа окина, когато говорят или пишат. Знакът окина не винаги се използва в Интернет. Но като цяло се използва в големите Хавайски вестници и много книги на Хавайски.
Например, думата “Lanai” без употребата на символа окина, би се произнесла като “Ла- най”. Ако напишем думата със символа окина – Lana’i, думата би звучала “ Ла- на- ий”
Друг пример е думата “Molokai” . Ако я напишем без знака окина, думата би ще се произнесе “Мо-ло-кай”. Ако напишем обаче думата със знака окина- Moloka’i, то тя ще се произнесе “Мо-ло-ка-ий”
И двете произношения са приети, но трябва да внимавате, тъй като понякога знака окина може да промени значението на думата, в която той се използва.
Знакът кахико прилича на тире (-), което обаче се поставя над гласна буква. Когато видите този знак това означава, че гласната е дълга-просто удължете произношението на гласната, отколкото по принцип бихте я изговорили. Това е много дребна, почти незабележима разлика, която обаче може да ви се стори трудна за разбиране.
Докато сте на Хавайските острови, заслушайте се и се опитайте да чуете символите окина и кахико в песните съпровождащи танците хула.
Източник: http://www.to-hawaii.com/bg/ezik.php
