Хотелиерство & Ресторантьорство

Легендата за тайнствената трева, която расте на острова, допълвала зловещата картина. Растението се наричало Сардоника херба - това е една от разновидностите на магданоза.

Според легендите, човек, който опита от растителността умира в жестоки мъки. Неговото лице сменяло няколко гримаси, но в края на краищата застивало с изкривени в усмивка устни. И независимо от това, че всеки уважаващ себе си елин посрещал смъртта с усмивка, хладният смях на сардинските покойници не предизвиквал възхищение, а страх.

Впрочем, местните жители твърдят, че разказите за дивия магданоз са плод на човешката глупост. На острова наистина расте необичайна трева, но това е ферула. Островитяните никога не са я опитвали, но я използвали в погребалните си ритуали. Тя се смята за проводник в света на мъртвите и символизирала вечния живот.

Сардинците си имат собствени легенди за острова, които са далеч по приказни. Съгласно една от тях, островът има божествен произход - когато Създателят стъпил на земята на мястото на първата му крачка изникнала Сардиния...

Що се отнася до корените на островитяните, то те са много заплетени и нееднозначни. Първото поселение на мястото се появява преди хиляди години. Древните хора са оставили в наследство само загадки и странни съоръжения във вид на пресечени пирамиди. Откъде са се появили тези гениални строители, учените и до днес умуват над тази загадка.

Многобройните завоеватели напълно унищожили самобитните традиции на праисторическите сардинци. Кой ли не е стъпвал на острова: финикийци, гърци, римляни, араби, генуезци, пизанци, австрийци, испанци, французи и, най-накрая савойци.

За да напомнят за себе си римляните оставили руините на прекрасните си градове, генуезци, испанци и пизанци - овехтелите си крепости и многобройни бойни кули, които обграждат острова от всички страни.

Войните с арабите, а те са били повече от четири, са оставили своя отпечатък завинаги на сардинския флаг. Кръстът по средата е символ на независимост и привързаност към католическата вяра, а главите на маврите съответстват на броя на войните.

Дългите мъчения на Сардиния от завоевателите приключват през 1861 година, когато островът става съставна част от обединена Италия.

Днес Сардиния има свой президент, свой парламент и както вече споменахме свой флаг, но всяко решение взето на острова, може да стане реалност само със съгласието на Италия.

Например, през 1999 година островът най-накрая получил официално разрешение на преподаване и говорене на сардински език в местните институции и училища.

Много учени смятат, ме той е един от най-консервативните романски езици във фонетично отношение. Разликата му с италианския е в това, че множественото число се образува по различен начин и не само то. По-близък е до латинския.

Сардинците смятат, че освен кухнята нямат нищо общо с италианците.

Сардиния е вторият по големина остров в Средиземно море след Сицилия. Островът се смята за най-екологично чистата част от страната. Основните доходи си сардинците получават от туризма.

На острова се намират 25% от всички италиански плажове, освен това тук е най-чистата и топла вода в Средиземно море. Това е причината на това късче земя да се изсипват хора от всички краища на света.

Пясъкът на тукашните плажове е толкова ситен, мек и чист, че е обявен за национално богатство на Сардиния. Веднъж немски турист се опитал да си открадне малко, за да си го занесе в родината и какво мислите старало - глобили го 150 евро!

Кораловата ривиера

Въпреки, че главният град на острова е Каляри, аз ви препоръчвам да посетите Алгеро, който се намира на западното крайбрежие.

Ако ви настигне глад е най-добре да го утолите в тратория «Ла Сперанца». Собственикът Тонино Демартис угощава посетителите с току що уловени морски деликатеси. Опитайте типичното сардинско ястие Zucchini con cozze e pomodori или тиквички с миди и домати.

В града живеят 35 000 души, болшинството потомци на каталунци, които са се разпореждали по тези места в продължение на два века от XIV до XVII.

Но това съвсем не е всичко - Алгеро е столица на така наречената «Коралова ривиера». В града има безброй магазини, които продават бижута от корали. Сигурно ще ви изненада, но дори най-невзрачното натурално коралче струва 100 евро. Причината е, че днес те се добиват на сто метра дълбочина, докато в миналото са ги „брали" по бреговете.

В Алгеро има институт, който се занимава с възстановяването на кораловите колонии. В лабораториите учените преследват две цели: да върнат коралите в естествената им среда и да наблюдават техния живот. В института в специални аквариуми растат корали извлечени от дълбините, които след време ще бъдат върнати обратно в морето, на местата където са били в изобилие.

Оказва се, че коралите са много капризни организми и изискват постоянни грижи. Имат си собствен режим, в това число и на хранене.

В околностите на Алгеро, както и по цяла Сардиния, са разхвърляни загадъчни каменни съоръжения. Както стана ясно по-горе за техни създатели се смятат сардите - полумитичен народ, който е населявал острова. Древните постройки се наричат нураги.

Техният брой по целия остров е около 300, а възрастта им е около 4 хиляди години. Според историците те са били използвани като домове крепости. Днес мнозина смятат, че пребиваването в тях се отразява положително на нервната и имунната система на човек.

Нурагите стоят изоставени. Същото е и положението с кулите и крепостните стени, защитавали Сардиния от морски нападения, защото днес нищо не я заплашва.

Жителите на Сардиния в чиито вени тече италианска, арабска и испанска кръв, никога не са били равнодушни към изкуството.

Протестът като изкуство

Следващата спирка от нашето пътуване е градът, превърнат в настоящо произведение на изкуството.

Става дума за Оргозоло. Той е знаменит със своите стенописи, наречени „муралес". Първите муралес започват да се появяват в края на 60-те години. При това ги рисуват не само професионални художници, но и тези, които просто искат да изразят своя протест.

Муралес отразяват главните политически събития през последните петдесет години. Войните във Виетнам, Ирак, гладуваща Африка....

На една от първите рисунки в Оргозоло е изобразен протестът на местните жители против военните бази, които трябвало да бъдат построени в този регион.

Като цяло, изкуството муралес възниква като реакция на несправедливостта - социална и политическа.

Впрочем, през 80-те на стените започват да се появяват и фрески лишени от обществен патос. Просто станало модерно с рисунки да се украсяват от сградите на местната власт, та чак до магазините.

За да нарисуваш картина не ти трябва никакво специално разрешение, достатъчно е само да се договориш със собственика на сградата, но обикновено никой не възразявал. Изрисуван е дори и полицейският участък.

Курортисти

Почти всички курорти в Сърдиния са направени за богати хора, но сред тях има и едно място, което стои на първо място в класацията. То се нарича Порто Черво. Това е и следващата ни кратка спирка след Оргозоло.

Тук почиват знаменитости, чиито имена не слизат от страниците на световната преса. В околностите на градчето се намира и резиденцията на премиера на Италия Силвио Берлускони.

Озовавам се в Порто Черво в ранни зори. На пръв поглед най-модният курорт на острова не изглежда нищо особено. Вечер тук кипи от живот, но сега е тихо и някак провинциално.

Порто Черво е малко градче - цялата му територия е 1,5 квадратни километра. Има само един площад, който и така се нарича Пиаца. На него са разположени пет ресторанта, 30 скъпи бутика, две банки и пристан за яхти.

Създател на града (и по-точно на целия „изумруден бряг" - Costa Smeralda) е арабският шейх Ага Хан. В далечната 1962 година случайно минавайки с яхтата си покрай северното крайбрежие на Сардиния си помислил, че това място може да се превърне в рай за богатите. Шейхът купил куп земи заедно с лагуните и заливите, след което започнал да строи хотели за елита. Сред най-популярните негови творения и до днес са Cala di Voipe, Pitrizza и Romazzino.

Благодарение на своята популярност шейхът канил на Коста Смералда всякакви знаменитости - Ринго Стар, Катрин Деньов, Марчело Мастрояни, Грейс Кели и прочие, а след това направил грамотна рекламна кампания във всичко клубове за милионери.

Но целта на нашето пътуване не е луксът на Порто Черво. Като стана дума за лукс в Сардиния почти всички хотели са с пет и четири звезди.

Мястото, което аз препоръчвам е хотел Castello di Tavolara в Порто Сан Пауло.

Цените на нощувките там са напълно приемливи. Двойната стая варира от 45 до 90 евро според сезона, което на фона на 300 евро в останалите хотели си е направо евтино. Освен това при резервация за седем дни получавате бонус.



Хотелът, разбира се, не е избран случайно. Той се намира най-близо до следващата ни цел.

Крал без кралство

Таволара е малък остров с много интересна история. Той се намира на няколко километра от Сардиния и до него може са се стигне най-лесно с катер от пристанището на Сан Пауло.

Плаването до кралството продължава около половин час. Главна забележителност по пътя са останките на ето този кораб

Преди повече от 13 години той се натъкнал на плитчина и потънал. От това се разпаднал на части и да го вадят нямало никакъв смисъл, а и се превърнал в местна атракция за туристите.

В южната част на острова живее кралят на острова със своите роднини, а в северната му част има военна база на НАТО, където не може да минават туристически лодки и да се правят снимки.

Както и Сардиния, Таволара принадлежи на Италия, но днес го наричат кралство, макар че е дълго 7 километра и широко 5.

Според легендата през XIX век тук пристига кралят на Италия и срещайки първия местен му казва: «Аз съм кралят», а селянинът отговаря, «Но и аз съм крал». А истинският крал на Италия му отговаря: «Добре тогава и двамата ще бъдем крале». От този момент остров Таволара се смята за кралство.

Така, благодарение на кралят на Сардиния Чарлс Албърт, който имал вкус към шегите се появило малкото кралство. Може да е една шепа, но е признато от британската кралица Елизабет и от други европейски монарси. На първия крал Джузепе Бертолеоне била връчена грамота, която му дава права над престола в Таволара.

Днешният пряк наследник на Бертолеоне е Антонио. Тонино, както му викат на галено стопанисва ресторанта «Da Tonino», неговата сестра принцеса Мадалена пък е собственичка на «La Corona"- също заведение, което се намира в съседство.

Кралят живее на острова през половината от годината, но зимата прекарва в Сардиния при децата си.

Тонино е доста словоохотлив и ако го заприказвате веднага ще ви разкаже своята кралска истроия, която за съжаление няма щастлив край.

Преди години на острава пристига един учен. Той споделя на Тонино, че пише книга за историята на кралството и го помолил да му даде документи. Тонино веднага събрал всичко, с което разполага и го предоставил на учения, който «забравил» да му върне документите.

Истарията на Таволара попаднала в ръцете на чужди хора и благодарение на откраднатите книжа, те заграбили горяма част от острова. И дори дома на предците на Антонио Бертолеоне.

Взеха къщата, изтръгнаха герба и оградиха всичко наоколо, разказва Тонино. Успях да спася съвсем малко от земята и за съжаление приказната история на семейството ми получи трагичен край, споделя кралят.

Хубавите работи ставали отзад напред и в повечето случаи били въображаеми. Така твърдят професионалистите.

Лошата новина е, че явно не съм истински професионалист, щото гледайки въпросните изпотени съдинки, току-що пристигнал на остров Тасос, изобщо не мисля за непреходната стойност на духовното общение между различните цивилизации и култури. Всъщност, не си мисля за нищо имагинерно, а по-скоро за преходните проекции на моето телесно „АЗ".

Това малко ме натъжава - имах друга представа за себе си. Все пак за малко самочувствие поне ще започна и аз отзад напред, въпреки че поантата ми ще е върху материалното - т.е. на цените в конкретния случай.

Цени

Наливното домашно вино „Рецина" е 5-6 евро литъра, а голямата гръцка наливна бира е 2.5 евро. За почитателите на узото - малка бутилчица от 200 гр. е 4 евро. Салатките се движат от 3 евро (толкова са „дзадзики", т.е. нашенската снежанка, както и гръцкото кьополу - „мелидзаносалата") до пословичната „гръцка" салата, на която в Гърция й викат селска („хорятики"), която е 4-5 евро.

Както и овчарите в България обаче са различни, така явно и селяните в Гърция не си приличат много-много, щото вариантите на „гръцката" салата, както и „овчарската" у нас, са многобройни, като задължително е само присъствието на риган, маслини и много зехтин. Ястията от свинско и пилешко са 7-8 евро порцията, а пържените картофки са 2-3 евро. Рибите са доста скъпи за нашите разбирания, като лавракът например е около 40 евро килограм.

За утешение ще ви разкрия тайната рецепта, която ми разкри след дълги преговори, обилно аргументирани с гръцката ракия Ципуро, бай Коста (един чичко-мустакатко, дето гледа добродушно на www.hotel-stella-thassos.gr.

Печен лаврак

Фурната се загрява предварително до 200 градуса. Разрязваме корема на рибата, измиваме я със студена вода и я подсушаваме с кухненски салфетки. Разбъркваме 1 с.л. розмарин, 1 с.л. магданоз и 2 леко счукани скилидки чесън в малка купа, после ги поръсваме със сол и пипер. Пълним рибата с подправките и слагаме лимонови кръгчета. Поставяме рибата в алуминиево фолио и я прехвърляме в съд за печене. Преди да загънем фолиото, поръсваме със зехтин. Рибата се пече 25 минути, докато омекне.

А как се прави оригинално средиземноморско предястие от маслини - на финала, щото тя, рибата, докато омекне, дойде залезът .....

И стана тъмно.......

В далечината на континента се виждаше Кавала...

И това беше - поне отзад!

ТАСОС - отпред

И така, нека сега преминем към предната, официозна част, без която всеки пътепис би заприличал на съмнително кулинарно-дегустационно пътешествие, без сериозна историческа стойност. А нали и ние трябва да оставим нещо на поколенията!

За тези, които знаят, няма да разказвам, а за останалите: Зеленият остров, така най-лесно и банално, но и най-точно може да се опише Тасос, е най-близкият до България гръцки остров (на около 350 км от София).

Обиколката на Тасос (на гръцки Θάσος) е около 100 километра. Главен и най-голям град е Лименас, често наричан и с името на острова - Тасос. Вторият по големина град е Лименария. Островът е покрит с гори от средиземноморски бор, кипариси, чинари и вечнозелени храсти.

Крайбрежните низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове и праскови. На острова се добива оловно-цинкова руда, злато и мрамор. Привлекателен е с малките си, чисти и закътани плажове, гостоприемните си жители, отличното вино и великолепния пчелен мед и домашно сладко.

Как да стигнем

Вариантите за достигане до Тасос са два, с ферибот от пристанищата на Кавала или Керамоти. Всички знаещи горещо препоръчват втория вариант, тъй като оттам на всеки половин час за острова тръгват съответните кораби. Между 16-20 евро е цената на автомобил, като за по-големи превозни средства цената се определя на линеен метър, която е 4 евро. Отделно се плаща за пътниците - за деца билетът е 1.5 евро, а за възрастни 3 евро.

Домашните любимци пътуват гратис (все пак не прекалявайте с броя им ), като за по-големите е препоръчително да са с намордник. Пътуването трае около половин час.

Накъде из острова?

Ако сте решени да видите всичко интересно на Тасос и сте с кола, ще ви е необходим не повече от един ден. Отправната точка е главният град Лименас, разположен в потънал в зеленина живописен залив, като още оттук започвате да се докосвате до античността или до каквото там хванете.

Близо до пристанището се намират останките от агората, древния пазар, който бил основно място за социални контакти и "бизнес". Близо до него е входът на археологическия музей, който, признавам си, не посетих.

Старият град, към който всеки местен ще ви насочи, е друга задължителна спирка.



Други маршрути

Старата столица на острова - Панагия, е подходяща втора спирка. Тя е запазила старата си градска архитектура, а провирането из тесните улички е истинско предизвикателство за шофьорите (впрочем, тук е мястото да спомена, че позволената скорост е 50 км почти из целия остров, с малки изключения).

В Панагия е добре да видите местната църква и задължително хвърлете поглед от тази височина към морето - гледката си заслужава.

Продължавайки обиколката си на юг, стигате и до най-забележителния манастир на Тасос "Свети Архангел Михаил". Той е построен върху скалите над морето, но за да го разгледате, трябва да сте прилично облечени.

И оттук гледката към морето е .... вижте сами

Лименария е вторият по големина град на острова и е известен, освен с неповторимата си архитектура

и "дизайнерските" си чешми,

така и с безбройните заведения по цялото крайбрежие.

Но като почитател предимно на материалното, не мога да не спомена главната забележителност на това градче, поне за мен - „Ирис - заводът за злато". Влезте в сайта и после ще си говорим (www.irisgold.gr).

Само да спомена, че ако нещо Ви хареса, но не отговаря на вашия размер, поправката се извършва веднага и безплатно естествено. С рекламата обаче дотук, щото не ми направиха никакви отстъпки...

Плажовете

Зеленият остров изобилства със закътани плажове, като излезли от романтичен филм. Повечето пясъчни ивици са трудно достъпни, но това пък е допълнителна тръпка за бързите, смелите и сръчните.

Учудващо, но по плажовете няма „византийци - концесионери", дето те гонят да си платиш за какво ли не, а и всички крайбрежни хотели предоставят чадъри и шезлонги напълно безплатно. Представяте ли си!

Любителите на катеренето и разходките сред планината също могат да открият своите маршрути, а за всеки случай ще спомена, че най-високият връх на Тасос се казва Ипсарио (1203 м), а най-добрата отправна точка за покоряването му е град Теологос.

Нощувки и забавления

Както за всяка туристическа дестинация, и в Тасос важи правилото, че има нощувки за всеки вкус и джоб. Островът разполага с десетина къмпинга, стотици семейни хотелчета, в които двойна стая може да се наеме и за 40-50 евро, както и отдаващи се под наем луксозни и обикновени еднофамилни къщи и студиа.

Ето, една такава, която препоръчвам: www.thassos-island.com/pages/kalalas/

Домашните любимци са приети изключително добре в повечето хотели, както и по плажовете, но е добре това да го уточните предварително преди да направите резервацията.

Подробности за местата за нощуване могат да се открият в интернет и в много от туристическите агенции у нас, а най-полезният сайт поне според мен, е http://www.thassos-island.com.

Малко история

Митовете за името на острова са два. Според единия бог Зевс отвлякъл дъщерята на финикийския цар Агенор - Европа. Брат й Тасос тръгнал да я търси по света и спрял на острова да си почине, но привлечен от красотата му, така и не си тръгнал от него.

Според втория мит, Тасос е Островът на сирените. Закътаните плажове идеално пасвали на срамежливите красивите жени с опашки на риба и прекрасни гласове, които омагьосвали всеки, чул техните песни. Пак според легендите сирените, които опитали да отклонят Одисей от неговия път, са живели именно на Тасос.

Престоят ми на острова лично мен ме накара да повярвам по-скоро на втората версия...

За финал - предястие от маслини

Както споменах още в началото - като неистински професионалист мен ме влече предимно неимагинерното и конкретното, дори и на едно такова райско място като остров Тасос. А какво по-конкретно и реално нещо може да има за финал от една древна рецепта:

Как да приготвите средиземноморско предястие от зелени, черни или смесени маслини?

„Изваждате костилките от маслините, след това ги приготвяте по следния начин: нарязвате ги на ситно и добавяте зехтин, кориандър, кимион, копър, седефче, мента. Поставяте ги в купа: зехтинът трябва да ги покрива. Готово е за употреба и як топеж!"

Тази рецепта (без топежа) е на древноримския пълководец и политик Катон, чието ръководство за земеделието представлява основата на много изследвания за средиземноморския начин на хранене. Рецепта датира около 200 г. пр. Хр., но маслините са се предлагали като предястие и храна през цялата древност.

Отлитам!