.:Харесва ли Ви?:.
Показват се публикациите с етикет гърция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет гърция. Показване на всички публикации

Гавдос - най-южния гръцки остров

Гавдос близо до Крит ГърцияГавдос е най-южния остров на Гърция. Известен е като островът на нимфата Калипсо. В най-дългата си част е над 10км (от северозапад на югоизток).

Намира се на около 35 километра южно от югозападния бряг на остров Крит. На височина достига до около 360 метра. Островът е предимно скалист. Най-високата част е южната и югозападната. Липсва гъста растителност. На тукашния горещ и сух климат виреят само някои по-непретенциозни и топлолюбиви видове, главно иглолистни дървета и храсти. Гавдос е почти ненаселен. Тук живеят не повече от сто човека. Повечето хора, които ще видите тук са туристи, които пристигат главно през летния туристически сезон от остров Крит с ферибот. Извън активния туристически сезон жителите на островът разчитат главно на земеделие. Културите се отглеждат основно в по-северните части на Гавдос, тъй като там релефът е по-подходящ. Животновъдството е слабо развито. Гледат се само ограничен брой кози. Островът разполага с красиви плажове – някои пясъчни, а други – каменисти. Заради варовиците от които е изграден Гавдос плажовете имат светъл бежово – жълтеникав цвят. Същото се отнася и за пейзажите. Повсеместно преобладават светлите и меки нюанси.

Климат на Гавдос. Гавдос има много горещ субтропичен средиземноморски климат. Летата са много дълги, сухи и горещи. Осезаемо се чувства полъхът на северна Африка. Валежите са рядко явление и падат главно през кратката зима. Температурите могат да са екстремно високи и да достигнат до нетипичните за остров 40 и повече градуса. Иначе най-горещия месец в годината е Август. Средната температура достига до 32°C. Най-студен е февруари. Тогава средната дневна температура доближава 17°C. От края на април до началото на октомври има не повече от пет – десет дъждовни дни. Най-сух месец е юли.

Гавдос е подходящ за туризъм за хора които търсят уединение и желаят да прекарат известно време на саме с природата. Въздухът е чист, морето също, а пейзажът е най-често полупустинен. Мястото не е подходящо за хора, които търсят забавления и развлечения. Иделният начин да опознаеш Гавдос е да разпънеж палатка и да се наслаждаваш на спокойствието, като предварително си се запасил с достатъчно храна и вода.

източник: www.touristmaker.com

Първия Български Бутон за споделяне

Санторини - приказка в синьо, златно и бяло


















no image

Под най-романтичния остров на Гърция тлее вулкан. Смятат, че изригването му преди 3600 години е потопило митичната Атлантида.



Китни белосани къщички, църковни куполи в морскосиньо, огрени от ярко слънце - това показват почти всички картички и промо-материали на гръцката туристическа индустрия. Всъщност така изглежда само един от шестте хиляди острова на южната ни съседка и всички тези кадри са заснети там. В Санторини.
Най-южният егейски архипелаг - Цикладският, е сравнително непозната дестинация за българина, а Санторини, или Тира, както го наричат гърците, е най-далечната нам точка от него. Намира се на 128 морски мили от Атина, което означава, че ако вземете самолета до гръцката столица, ви очакват един час полет, един час метро от летище "Елефтериос Венизелос" до пристанище Пирея и оттам 8-12 часа с ферибота - в зависимост от това с коя компания пътувате.

При добро планиране целият масраф излиза около 200 евро на човек. Има и по-евтин вариант - с автобус, влак или кола до Атина, но тогава продължителността на пътуването става двойна.
Обаче всеки километър, всяка стотинка от това пътуване си струва.
Гръцките авиокомпании Aegean и Olympic имат и полети Атина - Санторини, но тогава ще пропуснете първата от спиращите дъха гледки, които островът е подготвил за милионите атакуващи го всяко лято туристи: калдерата.

Санторини е последната останка от вулкан, изригнал чудовищно през 1600 г. пр. Хр. и причинил според едни потапянето на Атлантида (картографирана от египетските папируси и от Платон някъде тук), а според други - залеза на Критско-минойската цивилизация. Най-вероятно и двете са градски легенди - въглероден анализ доказва, че на Крит са карали по живо, по здраво още поне няколкостотин години, а самият Платон е двусмислен в описанията си на митичния континент - в друг текст го позиционира в Атлантическия океан.
След последното голямо изригване преди около 500 г. насред Егейско море остава това, което виждаме днес - Санторини, островът с форма на полумесец, срещу него две миниатюрни парчета земя с имена Тиразия и Аспрониси, и двата опушени комина Палеа Камени и Неа Камени. От действащия кратер върху Неа Камени и днес излиза пушек, а последното му изригване през 1956 г. предизвиква силно земетресение на острова и причинява жертви и разрушения.Та ей тази 330-метрова черно-червено-сива стена, издигаща се над морето, към която с бавно бучене се приближава фериботът, е вулканичната калдера. Върху нея са накацали белите къщички от пощенските картички.

С акостирането на пристанището дългият криволичещ път до Санторини не свършва - калдерата предстои да бъде изкачена с автобус, въжен лифт или магаре в зависимост от количеството адреналин, което желаете да си доставите. Главният град на острова - Фира, се намира на 330 м над морското равнище. По принцип рентакарът е препоръчителен, когато се отправяме на ваканция по гръцките острови, обаче не и на Санторини. Тук пътищата са стръмни, тесни и с невъобразими серпантини, поставящи на изпитание уменията и на най-опитния шофьор.
И освен ако не предприемате пътуването през юли и август, когато островът е фрашкан с американци, немци и японци (броят им в разгара на сезона надхвърля близо 50 пъти 13-хилядното местно население), на пристанището задължително ще ви чака
аналогът на някогашните созополски хазайки
- дори да е 3 ч. сутринта. Предприемчиви гърци с брошури и миниванове предлагат стаи на ентусиастите, поели по островите без предварителна резервация, и транспорт до тях.

Въпросните хазаи и няколкото хостела на Санторини са евтиният вариант за нощувка - защото островът е скъп, един от най-скъпите в тази част на света, и апартаментите в искрящобелите хотели с яркосини басейни и изглед към калдерата са на потресаващи цени. В тях обикновено се настаняват двойки от западното полукълбо, избрали Цикладския остров за цел на своя меден месец.
Признавам, че бях леко скептична към романтичния ореол на Санторини. На ферибота се скъсахме от иронични подмятания по адрес на американските сватбари, а после - щем, не щем - паднахме в плен на магията му.

Това стана по доста лесен и бърз начин - с качването на автобуса за Иа. Тя е второто по големина селище след Фира, но първото по хубост. Иа е и мястото, където всяка вечер хиляди туристи от четирите краища на света се събират на ръба на калдерата, за да наблюдават най-красивия залез в Европа.
Родена съм в град, прочут с амфитеатралната си архитектура; виждала съм още десетки такива по света и у нас. Но нищо не може да те подготви за Иа.

Къщичките са бели и въздушни като морска пяна, преливаща през ръба на вулкана. Морето под тях е в нюанси на синьото, каквито има само във фотошоп. Повечето от 352-те църкви на острова се издигат тъкмо тук. Мястото е толкова хубаво, че буквално блокира сетивните възприятия за часове. Добре е да си чукнете срещата с Иа най-късно по обяд, за да си възвърнете звук и картина до "представлението", да настроите фотоапаратите и да зачакате репетицията за края на света.

Залезът в Иа със сигурност е едно от десетте или стоте неща - според амбициозността на житейската програма - които всеки трябва да види поне веднъж в живота си. Когато следобедът превали над Иа, тълпата, накацала по ръба на вулкана, вече наподобява по пъстрота и многочисленост общото събрание на ООН. Всеки съсредоточено щрака с фотоапарат.
Цветовете, падащи върху дантелата от къщички и църквици, се сменят с всяка изминала минута. Когато слънцето цопва във водите на Егейско море и белият декор потъва в полумрак, светкавиците млъкват и се разнасят спонтанни овации. Представлението е свършило. Предстои социално-кулинарна програма в някоя от многобройните възхитителни таверни, полята с огромно количество местно вино.

Че в Гърция разбират от ядене и пиене, си го знаехме и преди, но гледката прави цацикито и мусаката още по-забележителни. Клубният живот не е френетичен колкото на Миконос или Иос, но той смисълът на този остров не е в дискотеките и блицовете. Тук специалните ефекти са директно от природата.
Все пак Санторини не е само бели къщи върху калдерата, групирани в четирите селища на западния бряг - Фира, Фиростефани, Имеровигли и Иа. На източната страна на острова - в Камари и Периса, туристическата машина се върти на пълни обороти. Там, на плажовете с черен и червен пясък, ваканцията се превръща в нестинарство - през лятото вулканичният плаж става толкова горещ, че е невъзможно да преджапаш разстоянието от чадъра до водата бос без изгаряния първа-втора степен. Във вътрешността са Пиргос и Мегалохори - слабонаселени селца със средновековна архитектура, многобройните винарски изби и археологическият обект Акротири - град на 3600 години, открит едва през 1967 г. под пластовете вулканична пепел и камъни. Ходенето по стъпките на масовия туризъм обаче е най-тъпото нещо, което можеш да направиш на вълшебно място като това.

Ако обаче има организирана туристическа атракция, която безусловно да си струва, това е екскурзията с корабче до Неа Камени. Слизаш от лодката, изкачваш стотина метра (това изкачването за нищо го нямат тука), надничаш в гърлото на спящия вулкан - изригвал пет пъти през последните сто години - и си задаваш съвсем логичния въпрос: кога ще е следващото събуждане, което ще помете нехайните туристи и ще потопи приказката от лава обратно в царството на Посейдон? И достатъчно дълъг и късметлийски ли ще е твоят живот, та да я видиш втори път?


Анита Димитрова

в. Сега
http://patuvai.com/viewstate.php?id=35

Първия Български Бутон за споделяне

Тасос - отзад и отпред

Написано от bgВести


Хубавите работи ставали отзад напред и в повечето случаи били въображаеми. Така твърдят професионалистите.


Един такъв истински професионалист, гледайки изпотените стъклени чаши току пред себе си и заслушан в прибоя на Егейско море, в очакване на печения лаврак, ще се замисли за смисъла на живота, за духовната близост между различните народи и непреходното значение на понятия като море, синева, любов и ...прочие.

Лошата новина е, че явно не съм истински професионалист, щото гледайки въпросните изпотени съдинки, току-що пристигнал на остров Тасос, изобщо не мисля за непреходната стойност на духовното общение между различните цивилизации и култури. Всъщност, не си мисля за нищо имагинерно, а по-скоро за преходните проекции на моето телесно „АЗ".

Това малко ме натъжава - имах друга представа за себе си. Все пак за малко самочувствие поне ще започна и аз отзад напред, въпреки че поантата ми ще е върху материалното - т.е. на цените в конкретния случай.

Цени

Наливното домашно вино „Рецина" е 5-6 евро литъра, а голямата гръцка наливна бира е 2.5 евро. За почитателите на узото - малка бутилчица от 200 гр. е 4 евро. Салатките се движат от 3 евро (толкова са „дзадзики", т.е. нашенската снежанка, както и гръцкото кьополу - „мелидзаносалата") до пословичната „гръцка" салата, на която в Гърция й викат селска („хорятики"), която е 4-5 евро.

Както и овчарите в България обаче са различни, така явно и селяните в Гърция не си приличат много-много, щото вариантите на „гръцката" салата, както и „овчарската" у нас, са многобройни, като задължително е само присъствието на риган, маслини и много зехтин. Ястията от свинско и пилешко са 7-8 евро порцията, а пържените картофки са 2-3 евро. Рибите са доста скъпи за нашите разбирания, като лавракът например е около 40 евро килограм.

За утешение ще ви разкрия тайната рецепта, която ми разкри след дълги преговори, обилно аргументирани с гръцката ракия Ципуро, бай Коста (един чичко-мустакатко, дето гледа добродушно на www.hotel-stella-thassos.gr.

Печен лаврак

Фурната се загрява предварително до 200 градуса. Разрязваме корема на рибата, измиваме я със студена вода и я подсушаваме с кухненски салфетки. Разбъркваме 1 с.л. розмарин, 1 с.л. магданоз и 2 леко счукани скилидки чесън в малка купа, после ги поръсваме със сол и пипер. Пълним рибата с подправките и слагаме лимонови кръгчета. Поставяме рибата в алуминиево фолио и я прехвърляме в съд за печене. Преди да загънем фолиото, поръсваме със зехтин. Рибата се пече 25 минути, докато омекне.

А как се прави оригинално средиземноморско предястие от маслини - на финала, щото тя, рибата, докато омекне, дойде залезът .....

Имаше и едни красиви маслинени дървета! Добре, че не съм поет.....

И стана тъмно.......

В далечината на континента се виждаше Кавала...

И това беше - поне отзад!

ТАСОС - отпред

И така, нека сега преминем към предната, официозна част, без която всеки пътепис би заприличал на съмнително кулинарно-дегустационно пътешествие, без сериозна историческа стойност. А нали и ние трябва да оставим нещо на поколенията!

За тези, които знаят, няма да разказвам, а за останалите: Зеленият остров, така най-лесно и банално, но и най-точно може да се опише Тасос, е най-близкият до България гръцки остров (на около 350 км от София).

Обиколката на Тасос (на гръцки Θάσος) е около 100 километра. Главен и най-голям град е Лименас, често наричан и с името на острова - Тасос. Вторият по големина град е Лименария. Островът е покрит с гори от средиземноморски бор, кипариси, чинари и вечнозелени храсти.

Крайбрежните низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове и праскови. На острова се добива оловно-цинкова руда, злато и мрамор. Привлекателен е с малките си, чисти и закътани плажове, гостоприемните си жители, отличното вино и великолепния пчелен мед и домашно сладко.

Как да стигнем

Вариантите за достигане до Тасос са два, с ферибот от пристанищата на Кавала или Керамоти. Всички знаещи горещо препоръчват втория вариант, тъй като оттам на всеки половин час за острова тръгват съответните кораби. Между 16-20 евро е цената на автомобил, като за по-големи превозни средства цената се определя на линеен метър, която е 4 евро. Отделно се плаща за пътниците - за деца билетът е 1.5 евро, а за възрастни 3 евро.

Домашните любимци пътуват гратис (все пак не прекалявайте с броя им ), като за по-големите е препоръчително да са с намордник. Пътуването трае около половин час.



Накъде из острова?

Ако сте решени да видите всичко интересно на Тасос и сте с кола, ще ви е необходим не повече от един ден. Отправната точка е главният град Лименас, разположен в потънал в зеленина живописен залив, като още оттук започвате да се докосвате до античността или до каквото там хванете.

Близо до пристанището се намират останките от агората, древния пазар, който бил основно място за социални контакти и "бизнес". Близо до него е входът на археологическия музей, който, признавам си, не посетих.



Старият град, към който всеки местен ще ви насочи, е друга задължителна спирка.



Други маршрути

Старата столица на острова - Панагия, е подходяща втора спирка. Тя е запазила старата си градска архитектура, а провирането из тесните улички е истинско предизвикателство за шофьорите (впрочем, тук е мястото да спомена, че позволената скорост е 50 км почти из целия остров, с малки изключения).

В Панагия е добре да видите местната църква и задължително хвърлете поглед от тази височина към морето - гледката си заслужава.



Продължавайки обиколката си на юг, стигате и до най-забележителния манастир на Тасос "Свети Архангел Михаил". Той е построен върху скалите над морето, но за да го разгледате, трябва да сте прилично облечени.

И оттук гледката към морето е .... вижте сами

Лименария е вторият по големина град на острова и е известен, освен с неповторимата си архитектура

и "дизайнерските" си чешми,

така и с безбройните заведения по цялото крайбрежие.



Но като почитател предимно на материалното, не мога да не спомена главната забележителност на това градче, поне за мен - „Ирис - заводът за злато". Влезте в сайта и после ще си говорим (www.irisgold.gr).

Само да спомена, че ако нещо Ви хареса, но не отговаря на вашия размер, поправката се извършва веднага и безплатно естествено. С рекламата обаче дотук, щото не ми направиха никакви отстъпки...

Плажовете

Зеленият остров изобилства със закътани плажове, като излезли от романтичен филм. Повечето пясъчни ивици са трудно достъпни, но това пък е допълнителна тръпка за бързите, смелите и сръчните.



Учудващо, но по плажовете няма „византийци - концесионери", дето те гонят да си платиш за какво ли не, а и всички крайбрежни хотели предоставят чадъри и шезлонги напълно безплатно. Представяте ли си!

Любителите на катеренето и разходките сред планината също могат да открият своите маршрути, а за всеки случай ще спомена, че най-високият връх на Тасос се казва Ипсарио (1203 м), а най-добрата отправна точка за покоряването му е град Теологос.



Нощувки и забавления

Както за всяка туристическа дестинация, и в Тасос важи правилото, че има нощувки за всеки вкус и джоб. Островът разполага с десетина къмпинга, стотици семейни хотелчета, в които двойна стая може да се наеме и за 40-50 евро, както и отдаващи се под наем луксозни и обикновени еднофамилни къщи и студиа.

Ето, една такава, която препоръчвам: www.thassos-island.com/pages/kalalas/

Домашните любимци са приети изключително добре в повечето хотели, както и по плажовете, но е добре това да го уточните предварително преди да направите резервацията.

Подробности за местата за нощуване могат да се открият в интернет и в много от туристическите агенции у нас, а най-полезният сайт поне според мен, е http://www.thassos-island.com.



Малко история

Митовете за името на острова са два. Според единия бог Зевс отвлякъл дъщерята на финикийския цар Агенор - Европа. Брат й Тасос тръгнал да я търси по света и спрял на острова да си почине, но привлечен от красотата му, така и не си тръгнал от него.

Според втория мит, Тасос е Островът на сирените. Закътаните плажове идеално пасвали на срамежливите красивите жени с опашки на риба и прекрасни гласове, които омагьосвали всеки, чул техните песни. Пак според легендите сирените, които опитали да отклонят Одисей от неговия път, са живели именно на Тасос.

Престоят ми на острова лично мен ме накара да повярвам по-скоро на втората версия...



За финал - предястие от маслини

Както споменах още в началото - като неистински професионалист мен ме влече предимно неимагинерното и конкретното, дори и на едно такова райско място като остров Тасос. А какво по-конкретно и реално нещо може да има за финал от една древна рецепта:

Как да приготвите средиземноморско предястие от зелени, черни или смесени маслини?

„Изваждате костилките от маслините, след това ги приготвяте по следния начин: нарязвате ги на ситно и добавяте зехтин, кориандър, кимион, копър, седефче, мента. Поставяте ги в купа: зехтинът трябва да ги покрива. Готово е за употреба и як топеж!"

Тази рецепта (без топежа) е на древноримския пълководец и политик Катон, чието ръководство за земеделието представлява основата на много изследвания за средиземноморския начин на хранене. Рецепта датира около 200 г. пр. Хр., но маслините са се предлагали като предястие и храна през цялата древност.

Отлитам!

Първия Български Бутон за споделяне

Гърция – страната на отворените врати

Слънчевата страна от години е предпочитано място за почивка на голяма част от европейците. Основният приоритет там е туризмът. Гърците дават прекрасен пример какво може да се направи с природните дадености на една страна. Главното им предимство е прекрасното море, осеяно с хиляди острови. Те са разположени в европейския субтропичен пояс, което автоматично удължава курортния сезон с три месеца, а плажната ивица възлиза на над 13 500 км. Великолепната история, съчетана с великолепната природа днес са превърнати в

печеливш туристически бизнес - един от най-внушителните в Европа
Особено развит е религиозният туризъм. Хиляди са манастирите пръснати из цяла Гърция.
В икономически аспект Южната ни съседка се е справила изключително успешно с развитието на всички отрасли, които обслужват туризма.
Това е страната, която е намерила най-удачния начин за експлоатация на средищното си положение на Балканите. Тя има балансирано икономическо развитие, ориентирано към приоритетите на държавата.

Там се харчат милиони за консервация, реставрация и разкриване на исторически ценности и за поощряване на археологическите проучвания. Превръщането на древните паметници в туристически атракции отдавна е бизнес със солидни основи. В довършителен етап е регулацията по отдаването на исторически паметници на концесия. Те се дават на частни предприемачи, които ги експлоатират при много строги договорни условия с държавата.

Република Гърция е член на Европейския съюз и Шенген.
При пътуване за тази страна е необходим задграничен паспорт с валидност най-малко шест месеца след датата на пътуване. Посещението с цел туризъм и гостуване е безвизово, като се разрешава престой до деветдесет дни в рамките на шест месеца от датата на първото влизане.
Граничните власти имат право да изискат и допълнителни документи, доказващи целта на пътуването. Ако пътувате с цел туризъм е необходим документ за предплатени туристически услуги (ваучер). За влизане в Гърция с цел обучение в гръцки учебни заведения, участие в различни програми, работа (сезонна и за по-продължителен период от време) е необходима виза, издадена от дипломатическите й представителства.

Пътуването до Гърция с туристическа или бизнес цел са две различни неща
Когато сте турист всички врати се отварят пред вас, докато когато става дума за бизнес съществува само едно, но достатъчно голямо препятствие - гръцката бюрокрация. Огромна спънка в иначе добре подредената структура на бизнес обществото. Въпреки това се забелязва огромен напредък в печеленето на доверие в чуждестранните инвеститори, особено сред австралийските, германските и руските.
Източник: http://www.tbmagazine.net/content/%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%E2%80%93-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8

Първия Български Бутон за споделяне

Aukro.bg
Follow us on Twitter