Хотелиерство & Ресторантьорство

Написано от bgВести

Това лято група приятели решихме да пътуваме до Хърватска. Естествено, решението беше продиктувано от огромното ни желание да отидем на концерта на U2 в столицата Загреб, към който се бяха запътили много нашенци. Ние обаче решихме да не бием път само за концерта и планирахме едноседмична почивка, за да разгледаме детайлно тази твърде актуална туристическа дестинация. Разбира се, цел номер едно беше музикалното събитие, но знаехме, че след като сме се насладили на изпълнението на ирландската четворка, можем спокойно да поемем на юг към морето. Тръгнахме рано в една обикновена софийска събота. Все още спокойни улици. Но така е през лятото, за разлика от останалите сезони, през които нашата столица се пръска по шевовете независимо от часа. Без да бързаме, след около 6 часа бяхме на сърбо-хърватската граница. След малко чакане отново поехме на път, но вече на хърватска територия. Първо сериозно впечатление - магистралата. Обновен път, чист и поддържан. Такава магистрала можете да видите в Германия, но човек не очаква, отивайки към Загреб, да се движи по първокласен път с маркировка, знаци, табели, ограничителни мрежи и всичко неоходимо (каквито са изискванията в ЕС). Чудя се, България е в ЕС вече 2 години! Къде е нашата европейска магистрала? Но това е друга тема. След още около 3 часа пристигнахме в Загреб. Спирахме, правихме си кафе паузи и това ни забави, но всички бяхме спокойни, никой не бързаше да стигне от точка А до точка Б за определено време. Минахме набързо през столицата, без да спираме. Чакаха ни в наетата от нас къща близо до национален парк „Плитвички езера", а от Загреб дотам ни оставаше още около час път. Когато пристигнахме, ни посрещна хазяинът. С широка усмивка, той ни повери къщата си за цял уикенд. Ще си помислите, че сме се изръсили доста за такова удоволствие, но наемът на цялата триетажна къща, с 5 паркоместа, барбекю, камина, огромен двор, всекидневна, немалка кухня и общо 6 стаи, беше толкова, колкото би струвал апартамент за една вечер в някое от курортните селища по нашето Черноморие. След приятна вечеря и скромна почерпка, всеки от нас се отправи на заслужена (след 11 часа път и изминати 1200 км) почивка. Освен това на другия ден ни предстоеше събитието - концертът на U2. Лека закуска. Силно кафе. Преглед на местната преса и всичко това под красива ябълка на маса до външната камина, близо до която имаше и люлки (в случай, че гостите имат и малки деца). Час по-късно бяхме в Загреб. Страхотен град. Спокойствие. Красиви улици. Съчетание на история и съвремие. Няма и помен от война, която се е състояла само преди 15 години. Всичко е чисто, подредено, уредено. Прекарахме цял ден в разходки. Невероятно място. И какво от това, че Хърватска не е в Европейския съюз. Преди време след референдум хърватите решават почти единодушно, че не искат да влизат в Евросъюза. И за какво им е? Имат си всичко и всичко им е прекрасно. Развиват се бързо, ние само можем да им завиждаме. По нищо не личи, че преди 15 години по тези места е имало бомбардировки, порутени къщи, разбити пътища, с други думи - война. Малко история Градът е основан през 17-и век. Тогава двете средновековни общини Градец и Каптол, разположени на два съседни хълма около днешния град, се сливат в едно. Днес те са културният център на града. По-късно, по времето на австро-унгарския период, Загреб е наричан с немското си име Аграм. Между двете войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава. Строят се жилищни квартали за средната класа. След Втората световна война са построени още нови квартали между железопътната линия и реката. Така нареченият Нови Загреб е квартал, който се появява в средата на 50-те години южно от реката. Градът расте също на запад и на изток, поглъщайки много села. Днес Загреб е един от най-красивите градове в югоизточна Европа, и много напомня на австрийски метропол. Всичко това благодарение на собствените усилия на местните, усвоили целесъобразно помощите след войната и собствените си капитали. Като цяло градът може да се раздели на 3 части. Първата е Старият град, където са президентския дворец, катедралата, църквата „Св. Марко", парламентът и други величествине сгради. Във втората (Долни град) са магазини, приятни кафенета, красиви паркове и театри. И третата - Нови Загреб, е новата част на града и не е толкова интересен за туристи. Не бива да пропускате Разхождайки се, човек неминуемо вижда две кули, които се виждат от много места в града. Това са кулите на Неоготическата катедралата. Висока 105 метра, тя е най-високата сграда в Хърватска. Строителството й започва през 11-и век (1093). През 1242-ра е била разрушена до основи от татарите, но след това отново е издигната. В края на 15-и век Османската империя нахлува в Босна и Хърватия. Тогава започва строителството на крепостни стени около катедралата. Някои от тези укрепления все още са непокътнати. През 1880 г. катедралата е силно повредена от земетресение. Възстановяването й в неоготически стил е направено от Херман Болле, благодарение на когото тя е в сегашния си вид. Днес, влизайки вътре, можете да видите Глаголицата, изобразена върху цяла стена, точно до входа й. Друг впечатляващ обект е паметникът на Св. св. Кирил и Методий. Чрез него хърватите отдават почит към двамата братя, създали нашето четмо и писмо. Катедралата е изобразена на обратната страна на банкнотата от 1000 хърватски куни, отпечатана през 1993 г. Много известно и не по-малко красиво място е енорийската църква „Сан Марко". Тя се намира в края на малка уличка с името „Св. Кирил и Методий", която те отвежда до площат "Сан Марко", на който се намира църквата. Отвън, на северозападната й стена, се намира най-старият герб на Загреб с гравирана 1499 година на него (оригиналът се съхранява в Градския музей в Загреб). На покрива на църквата плочките са подредени така, че да оформят герба на Загреб (бял замък на червен фон) и Триединното кралство на Хърватия, Славония и Далмация. На ъгъла на площад "Сан Марко" е Кметството, седалището на управлението на града през Средновековието. Сградата е преминала през няколко фази на промяна и преустройство, но и до днес все още се ползва за заседанията на Общински съвет на Загреб. Слизайки от хълма, където се намира църквата, се отправихме към друга известна и красива сграда - Хърватският народен театър. Той е основан през 1840 г., но се помещава в сградата, към която се отправихме, от 1895 година. Тогава Австро-унгарският император Франц Йосиф официално я открива като новият дом на театъра. Сградата е проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, чиято компания построява и няколко театъра във Виена. И така, след цял ден, прекаран в разглеждане на красивия Загреб (с малки почивки за бира и кафе), се отправихме към дома на местния футболен гранд "Динамо" - стадион "Максимир". Там ни очакваше нещо, за което се бяха стекли хора от целият Балкански полуостров, както и от Чехия, Унгария, Италия. По неофициални данни през въпросната вечер само заради концерта на U2 в Загреб са пристигнали 40 000 туристи от целия регион. Само за една-единствена вечер. Това говори достатъчно за популярността на групата, но и на хърватската столица. Загреб е един наистина много красив град, но се оказа, че същинската красота на Хърватска не се крие в чудесната столицата, а в по-малките градове, села, резервати, национални паркове, морски курорти и други невероятни местенца, които в последствие открихме. Плитвички езера Национален природен парк с уникална красота. След разходка около входа, чакане на опашка за билети и освежаване с глътка вода, всички заедно влезнахме в парка към 11 часа. Платихме вход от по 15 евро на човек. Пред парка има голям паркинг, който също се плащ - по 1 евро за час. Не се налага да паркираш в гората и да газиш тревните площи. Имаше и промоции, когато влизахме в паркинга, видяхме табела с оферти за паркинг + обяд. При закупуването на такъв пакет, цената става още по-ниска. Плитвички езера e обявен за национален парк на 8 април 1949 г. От 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. До 1958 г. районът не е бил приогоден за активен туризъм и до езерата се е достигало единствено през горските пътеки. По това време на тогавашният управител на парка, му идва идеята бъде изградена система от дървени мостчета , чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, като по този начин да се увеличат и приходите по поддръжката му. Площта на националния парк е 29482 ха, от които 22000 ха са гори. Намира се между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро. Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод, е на 503 м. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Останалата част са поляни и ливади. Сред разнообразната фауна се среща дребен дивеч, глигани, сърни, както и постоянните обитатели на парка - мечките, вълците и дивите котки, а в езерата има пъстърва. В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно. Основната характеристика на езерната система е значителната динамика на непрекъснато нарастване и преобразяване на всички нейни елементи. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата и дори броят на езерата постоянно се променят. В парка се организират множество туристически маршрути, пътуване с корабче с електрически двигател по големите езера, с електрическо влакче по пътя в парка, а в околността съществуват и няколко къмпинги и хотели. Прекарахме цял ден, обикаляйки по дървените мостчета. Снимахме всеки възможен детайл. Пътувахме с лодка. Возихме се на влакче. Наслаждавахме се на този невероятен ден, на чудесното време и на заобикалящата ни красота. Шибеник Да, това име навежда на някои асоциации, но това е най-старият адриатически град в Хърватия. Сравнително малък, но много красив. Приятно място, както за живеене, така и за почивка. Със своите малко над 50 хил. жители, Шибеник се превръща в една от онези дестинации, които дават ясна представа за начина на живот в Хърватска, извън столицата. Разположен е в красив залив в централната част на Далмация, където се влива река Крка в Адриатическо море. Има къде да паркираш, има и приятни местенца, където да седнеш на кафе край брега и да се наслаждаваш. Ако те домързи да обикаляш красоти. Тук трябва да спомена за едно правило в сервирането на кафе. Виждахме го винаги, когато спирахме за почивка. Кафето се сервира с чаша минерална вода. Навсякъде. Независимо дали си поръчваш еспресо, капучино или мляко с нес - винаги има чаша минерална вода. Без да ти я записват в сметката. Шибеник има малък парк и много красива старинна част. А в съвременната е едно китно градче. Името му се появява по времето на Крал Петър Крешимир IV. По онова време, Шибеник, за кратко е бил домът на Хъватския крал и поради тази причина е наричан още градът на Крешимир. След направените археологически разкопки на замъка Св. Михаил (Св. Ана), разположен в централната част на града, се оказва, че местността е била населявана много преди идването на Хърватите. До 1412 година Шибеник, както и останалата част от Далмация устояват на Венецианските набези. В края на 15 век Турската империя заплашва града, но така и не успява да го завладее. През 16 век е построена крепостта Св. Никола. Укрепление, построено на малък остров срещу входа на пролива Св. Анте и пристанището на Шибеник. Проектирана е от ренесансовия архитект от Бреша Микеле Санмикели. Построена е на две нива, като в ниската й част, на морското равнище, се намира пространство с отвори за оръдия. То е покрито с големи сводове, а върху него е разположена площадка с военни съоръжения, жилището на капитана, както и малък параклис. Падането на Венецианската Република през 1797 поставя Шибеник под Хабсбургска Монархия. След Първата Световна Война, Шибеник става част от Кралство Югославия, докато през Втората Световна Война е окупиран от Фашистка Италия и Нацистка Германия. След края й, той става част от Югославия, докато Хърватска не обявява нвезависимост през 1991. По времето на Хърватската Война за Независимост (1991 - 1995), Шибеник е тежко атакуван от Югославската Национална Армия и Сръбски военни части. Битката продължава 6 дни (16-22 септември на 1991). Запомнена е като битката през септември. Бомбардировките засягат много сгради, в това число куполът на катедралата и театър построен през 1870. През август 1995 Хърватската армия успява да отблъсне сръбските войски и освобождава завзетите земи. Това дава началото на възстановителните операции след войната. Скоро след това Шибеник е напълно възстановен. Днес Шибеник се е превърнал в един силно развит туристически град. С всичките си забележителности и красоти, той е цел, не само на туристи от чужбина, но и на Хърватите. Местното население доста интензивно обикаля страната си и е право за едно. Има много места, които трябва да се видят и опознаят. Катедралата Св. Якоб (Джеймс) - една ат най-красивите в Далмация. Строена е в периода 1431-1536 г. и е включена в списъка на Юнеско. Няколко архитекти се трудят над построяването. Построена само от мрамор и камък. Ректорския дворец (Кнежева палац) - намира се в централанта част на стария град. Замъка Св. Михаил (Св. Ана) - намира се на възвишение в стария град. Ортодоксалната църква Св. Спас ат 14. век, известна с красивия си иконостас. Крепостта Св. Никола. За да стигнете до нея е необходимо да вземете корабче, което тръгва на всеки 30 минути от пристанището на града. За любителите на дайвинга, горещо препоръчвам да хванат корабче до остров Зларин. Там се намира едно от най-красивите места за гмуркане в Хърватска. Удоволствието от гмуркането е подплатено и от разходка на острова, който от своя страна, предлага спокойствие, тишина и красиви места. Пътуването в двете посоки е около 40 минути. На няколко километра на север от града се намира красивият национален парк Крка. Той наподобява много на по-рано описаният от мен национален парк Плитвички езера. Крка е пълен със спиращи дъха водопади, уникална флора, разнообразна фауна, както и много исторически и археологически разкопки.

Република Хърватска пленява туристите с уникалното съчетание от планински и средиземноморски климат. Любителите на зимните спортове откриват красотата на планините с кристални езера, а почитателите на плажовете са очаровани от Далматинското крайбрежие. А многовековните градове с богата древна култура и историческите забележителности с античен привкус са допълнение към магията на Хърватска.
Градовете имат свой собствен облик с характерните червени, керемидени покриви. Дубровник, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, Сплит с Диоклециановия дворец, Задар с изцяло запазения средновековен град - крепост, Загреб - наричан “Малката Виена” с бароковите си дворци и площади, са само част от историческите забележителности в Хърватска.
Близките ни славянски езици, краткото разстояние от България и първокласните пътища в Хърватска, правят лесно и приятно опознаването на тази страна.
Неслучайно Хърватска е наричана “дантелата” на Адриатика, земя с хиляди острови. Не е достатъчно да посетите Сплит, Загреб или Дубровник! Истинската красота на Хърватска е в безкрайната броеница от острови, потопени в Средиземноморието.
За малка страна, разположена в южната част на Европа, в последните години тя се превърна в една от най-предпочитаните травъл дестинации на Стария континент.
Хърватия е известна с добре развитата си инфраструктура, с мрежата от пътища и магистрали, с големия брой отлични хотели, достъпни за всеки джоб - от малки, семейни хотели до големи луксозни комплекси.
Хърватия приютява огромен брой средновековни замъци и се нарежда на второ място след Франция с цветните си лозя и искрящо вино. Крайбрежието e обсипано с превъзходни курорти и най-чистата вода в цялото Средиземноморие.

Полезна информация
Страната е разположена в северозападната част на Балканския полуостров. Граничи със Словения, Унгария, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. Има брегова линия с Адриатическо море - 5 335 км и 1 185 крайбрежни острова.
Източните части са заети от Славония - обширна хълмиста равнина. В централните и западните части е разположена Динарската планинска система - Велика капела, Велебит, Динара и Далматинското крайбрежие с дълбоко врязани заливи и множество острови. Средната температура за януари е от 0 до 9 градуса Со, юли 18-25 градуса Со.

Визитка: Държавно устройство: Парламентарна Република Официален език: хърватски Парична единица: куна (HRK) Столица: Загреб Население: 4,5 милиона жители Територия: 56 542 кв. км Административно деление - 20 области (жупанци) и гр. Загреб Исторически области: Славония, Далмация, Лика, Истрия и др. Релеф: езера, планини, гори, каменисто крайбрежие, множество острови Климат: умерено-континентален, средиземноморски Обща земна и морска площ: 89 810 км? Дължина на брега: 5 835 км Брой на островите: 1 185 (66 населени) По-важни градове: Загреб, Сплит, Дубровник, Риека, Осиек, Задар, Карловац, Книни и др. София - Загреб: 679 км

Парична единица
Паричната единица в Хърватска е куна (HRK), като 1 куна = 100 липи. Банкнотите са от 1000, 500, 200, 100, 50, 20, 10 и 5 куни. Има монети от 1, 2, 5, и 25 куни. Обменният курс на куната е обвързан с еврото и е фиксиран, 1 евро = 7 HRK. В Хърватска можете да плащате както с куни, така и с евро. Кредитните карти са популярно средство за разплащане. Приемат се Visa, Mastercard, Diners Club. Ако сте във вътрешността на страната, e добре да имате пари в брой.

Телефони
Телефонният код за набиране на Хърватска е 00 385. Ако звъните от Хърватска към вашата държава, трябва да знаете следното, че разговорите от хотелската стая ще ви излязат най-скъпо. Най-добре е да използвате улични телефони с местни телефонни карти. Можете да си купите такава във всеки пощенски офис или вестникарска будка. Те са на цени от 15 до 100 куни и могат да се използват за всякакви позвънявания в страната и извън нея. Може да използвате и мобилен телефон, но имайте предвид, че страната не е в ЕС и цената на роуминга е доста висока.

Транспорт
Трябва да имате предвид, че голяма част от територията на страната са острови и придвижването до тях става чрез фериботи. Предварително се информирайте за разписанията на фериботите. Инфраструктурата е на високо ниво, фериботите са надеждни, автобусните линии са ефективни, а влакове свързват основните градове в страната.

Цени
Известно е, че хърватските курорти са посещавани от по-висок клас туристи. Цените са високи. Сравнени с българските, са двойни.

Визов режим
Българските граждани влизат в Хърватска без визи за срок на пребиваване до 90 дни за период от 6 месеца, считано от деня на първото влизане. То допуска в този 6-месечен период многократно влизане в страната. Общото време на пребиваванията не трябва да превишава 90 дни. Нужен е обаче валиден задграничен паспорт.

Н. Пр. Данийела Баришич, посланик на Република Хърватия в България: Строителството, земеделието и туризмът са секторите с потенциал за развитие между двете срани Ваше превъзходителство, кои са основните характеристики на хърватската икономика днес? - Като средиземноморска и централно европейска страна, със средно годишен ръст на БВП от 4% в последните десет години, Хърватия е една от най-динамично развиващите се страни в тази част на Европа - с висок процент на чуждите инвестиции и силен финансов сектор. За съжалениe, стагнацията заради глобалната финансова криза е налице, а най-новите статистически данни показват следното: 3% ръст на БВП, 1,6% ръст в промишленото производство, 700 евро, средна заплата, 13,4% безработица. Но пък имаме 6,8 милиарда евро годишен приход от туризъм за 2008 г. Възходящият тренд на хърватската строителна индустрия в последните няколко години стигна европейските нива, където малките и средните компании се адптират по-лесно към настоящите пазари. Република Хърватия има традиции в туризма и много потенциал за бъдещо развитие. Нашите предимства са добре запазената околна среда и природа, богатото културно и историческо наследство. Как се отразява световната финансова криза на хърватската икономика? - Според Световната банка, Хърватия посрещна ударите на световната криза относително добре подготвена. Страната е взела адекватни и своевременни мерки в банковата система, за да стабилизира финансовите пазари. Как се промениха икономическите ни отношения след влизането на България в ЕС? - Двустранните икономически отношения между Хърватия и България значително се подобриха през последните четири години, като се има предвид, че търговският обмен нарасна пет пъти от 2004 г. досега. И мога да кажа, че има потенциал за бъдещо развитие на двустранните контакти. Може ли да се говори за засилване на бизнес интересите между двете страни? Имат ли бъдеще смесените фирми? - Въпреки че нашите двустранни политически отношения са отлични, ние трябва да работим за подобряване на икономическите връзки. Най-вече в сферата на инфраструктурата, земеделието, енергетиката и туризма. За съжаление, главната пречка за по-добра комуникация е фактът, че няма директни полети или дори железопътна или автобусна връзка между страните ни. Доколкото зная в момента има две смесени фирми в София - “БДЖ Кончар” за ремонт на локомотиви и IGH (Строителен институт на Хърватия). Кои са проблемите на хърватския бизнес? - Нашата икономика има проблеми, а именно външна уязвимост и неефективна конкурентност. Въпреки всичко ние се опитваме да поддържаме макроикономическа стабилност, да засилваме дела на частния сектор, да подобряваме качеството и ефективността в социалния сектор и да работим за дългосрочно развитие. Смятам, че позитивното развитие в реалния сектор ще продължи в следващите 3-4 години със среден икономически ръст от 5 на сто. Какво бихте посъветвали български бизнесмен, който желае да инвестира в Хърватия? - Ние срещаме едни и същи проблеми в преходния период. България е член на ЕС, а Хърватия е в процес на присъединяване. И двете страни са членки на НАТО, което означава, че споделяме еднакви ценности. Така че, не се колебайте да правите бизнес в Хърватия. Има няколко много добри интернет сайта, откъдето можете да вземете полезна информация, като например (www.apiu.hr) Агенция за представяне на търговията и инвестициите е правителствена агенция, чиято главна цел е да предоставя пълна информация на инвеститорите и да представя Хърватия, като желана за инвестиции страна или (www.hgk.hr), Хърватска стопанска камара, в която членуват всички регистрирани в Хърватия фирми. Кои са известните хърватски марки на българския пазар? - Известни са продуктите на компания “Краш” особено с марката “Bajadera”. Компанията произвежда сладкарски продукти - какаови продукти, бисквити и вафли, както и захарни изделия. Доколкото ми е известно много български семейства познават продуктите на тази компания. Също така има продукти на фирмата “Zvijezda” - за олио, майонеза, маргарин и разбира се “Вегета” - микс от подправки със сухи зеуленчуци на компанията “Podravka”. В някои магазини можете да намерите алкохол на фирма “Maraska”. Какви са последните данни за туристическия обмен между двете страни? Очаквате ли кризата да се отрази на предстоящия туристически сезон? - Според националната статистика на Хърватия през 2008 г. имаше почти 30 000 туристи от България с почти 58 000 нощувки. Хърватското министерство на туризма подготвя “екшън план” за този сезон, за да предотврати проблеми, предизвикани от глобалната криза. Българските и хърватските туристически агенции и държавните органи по туризма биха могли да работят съвместно, за да рекламират туризма в двете страни. Аз лично съзнавам, че настоящата ситуация не е особено добра за започване на бизнес, но в Хърватия ние казваме, че “след дъжда идва слънцето”, така че тази криза няма да продължи вечно и трябва да се приготвим за по-добри времена.

Благоприятен бизнес климат и висок стандарт

Република Хърватска е независима страна, извън рамките на бивша Югославия, повече от 15 години. Държавата преговаря за членство в Евросъюза от 2005 г. Според анализаторите обаче това е възможно да стане най-рано към 2012 г.

Икономически политика
Бумът в кредитирането през 2002 - 2006 г. и банковата приватизация в Хърватска са причина за средногодишен дефицит по текущата сметка от
7 на сто. До края на 2009 г. този макроикономически показател ще е близо 10 процента по прогноза на “Икономист Интелиджънс юнит”.
Прогнозата за ръста на икономиката до 2012 г. е за ниво от 4,3%. Приносът на инвестиците за ръста на БВП е много съществен, най-вече заради вложенията в строителството и потребителското търсене.
Хърватската централна банка се стреми към стабилност на валутния курс куна - евро. Прогнозите са инфлацията да остане ниска, заради стабилния валутен курс. До края на годината прогнозите сочат, че инфлацията в Хърватия ще се понижи до пет на сто.

През 2007 г. доходът на глава от населението е преминал границата от 8000 евро, средната работна заплата надхвърля 600 евро, а броят на бедните, според Световната банка, е най-ниският в сравнение с 20-те страни от Централна и Югоизточна Европа.
В момента данък общ доход в Хърватска варира между 15 и 45 на сто. Хлябът, млякото и книгите не се облагат с ДДС. Върху туристическите услуги има само 10% ДДС, а останалите стоки и услуги са с 22% данък добавена стойност. Корпоративният данък в Република Хърватска е 20%.
Правителството има амбициозните цели за периода 2009-2011 г. да постигне по-бърз икономически растеж, да създаде нови работни места, да намали бюджетния дефицит и да стабилизира външия дълг.

Жизнени показатели
Средната работна заплата за 2008 г. в Хърватия е 700 евро по данни на хърватската финансова агенция. Според хърватското издание “Пословни дневник” средната работна заплата в държавния сектор надхвърля с 25 на сто средните доходи в частния сектор. Служителите в държавните компании получават близо 6 хил. куни. Заплащането в частния сектор е с 10 процента под средната работна заплата за страната. Най-ниско е в сектора на риболова,
а най-високо в сектора на финансовите услуги.

Стокообмен
Двустранният стокообмен между България и Хърватска е най-висок през 2006 г., когато отчита ръст от 240 млн. евро. Това е най-високата стойност от 1992 г. досега. Общият стокооборот с нашата страна е надхвърлил стокообмена на Хърватия с Румъния и Македония. В последните две години се забелязва спад до 170 млн. евро.
Нарастване се забелязва и при вноса, и при износа, като ръстът на износа от България за Хърватия е по-голям, отколкото ръстът на вноса от Хърватска у нас, което е сигнал за засилване на бизнес интересите и от двете страни.През последните години се отчита тенденция на диверсификация на стоко
обмена между двете страни, но все още значителна част остава концентрирана в търговията с нефтени продукти. Главният износ на Хърватска е за Италия, Босна и Херцеговина, Германия и Австрия.

Инвестиции
Политика на хърватското правителство е да стимулира чуждестранните инвестиции в туристически обекти. Тяхното министерство на туризма поощрява предприемачите с изгодни кредити за строеж на семейни хотели вместо
на огромни комплекси.
Чуждестранните преки инвестиции в Хърватска миналата година стигнаха рекорд от 3,5 млрд. долара. Очаква се инвестиционната среда да се подобри още повече. През тази и следващата година 55% от регулациите, отнасящи се за бизнеса, ще отпаднат или ще бъдат опростени. Очакванията са, че до присъединяването на страната към ЕС интересът на инвеститорите ще расте.

Технологични постижения
Хърватия има над 1300 км магистрали, 90 на сто от тях са построени през последните десет години. Най-голямото постижение е завършването на магистралата Загреб - Сплит. Двата града са най-важните центрове на континентална и крайбрежна Хърватия. Изграждането на модерната магистрала е доказателство за добрата бизнес среда, предразполагаща към инвестиции. По аутобана се пътува двойно по-кратко, като
по протежението й има 26 моста и 50 виадукта.

---

Хърватското крайбрежие е най-атрактивното в Европа

Туристическата индустрия достига истинския си разцвет, когато се ориентира към малки бутикови хотели, интересни туристически услуги
и богати културни събития

Туризмът на Република Хърватска днес е на световно ниво. През 2006 г. страната е посетена от 10 млн. туристи, а приходите в сектора на туризма са над 6 млрд. евро. Приходите от туризъм в Хърватска представляват 20 процента от БВП.
Броят на българските туристи в републиката се е увеличил трикратно в последните години -
до 12 000 души годишно. Тенденцията е все повече хървати да посещават българските зимни курорти.

Бреговата ивица
на Хърватска е една от най-привлекателните световни туристически дестинации. Именно крайбрежието е регионът, който осигурява половината от приходите от туризъм на Хърватия. Навсякъде са пръснати малки рибарски селища, между които се простират курортни комплекси.
Летният сезон е продължителен - от началото на май до края на септември, като средната температура е 24оC. Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата
на морската вода през лятото е до 27?C.

Морето
Ако решите да прекарате лятната си ваканция на Адриатическо море, ще останете приятно изненадани от съчетанието между модерни курорти и исторически градове. Пътищата до тях са първокласни и добре уредени с безплатни паркинги. Хотелите са елегантни, удобни и на умерени цени. Почти всеки хотел разполага с ресторант, бар и собствена спортна база - басейн, многобройни тенис кортове, фитнес център, баскетболни волейболни и футболни игрища.
Големи са възможностите за практикуване на различни водни спортове и ветроходство. Може да наемете лодка или яхта или да се включите в круизи с корабче до островите в Кварнер и Далмация. Кристално чистите води на плажовете са идеални за всеки ценител на морската прохлада.

Забавленията
Многобройните ресторанти, кафенета и нощни заведения имат качествено обслужване и добра кухня. За клиента е важно да знае, че в ресторантите сервират специалитети по желание. Има богат избор на италианска кухня в кокетните пицарии в морските курорти, както и на морски деликатеси, сред които препоръчвани са риба на скара или рибна яхния по Далматински.
Хърватия е с богати традиции във винарството. Тук ще намерите голямо разнообразие на качествени бели и червени вина, сред които са Кастелет, Малвазия или Бургундац. Любителите на бирата трябва да опитат от местните светло или тъмно пиво.

Островите
Разположена в източната част на Адриатическо море Република Хърватия има 1,777 км континентално крайбрежие с “дантела” от 1,185 острова, прочути със своите живописни заливи и великолепни полуострови. От тях едва 66 са населени, а островите Кърк, Црес, Брач, Хвар, Паг и Корчула са сред най-големите.
Хилядите острови в Адриатика предлагат прекрасни ветроходни възможности и посещение на множество очарователни средновековни градчета и пристанища с руини от времето на Древна Гърция, Римската империя и Венецианската република.
Според някои туристически издания дългият
60 км и широк 15 км остров Хвар е сред десетте най-красиви острови на Земята.
Крайбрежието му е обточено с очарователни селца, превърнати в уютни курорти. Пълно е с малки, прелестни ресторантчета, предлагащи богат избор за вечеря.
Друг също така красив остров е Коркула, родното място на великия пътешественик Марко Поло.
Маркаша е великолепен пристанищен курорт и изходна точка за доста разходки из околността, от него тръгват много еко и туристически пътеки. Оттам може да вземете и ферибота за Босна.
Остров Црес е сред любимите дестинации за ценителите на екотуризма и за тези, които се интересуват от живота на големите птици. Црес е дом на една от най-големите птици в света - Белоглавия орел. На острова е изграден екологичният център, в който се приютяват местните диви животни при нужда от медицински грижи. Той се посещава ежегодно от 15 000 туристи.
Никому неизвестният доскоро остров Галешняк в Хърватия, или както го наричат “островът “сърце”, се превърна в истинска сензация, след като руски младеж го забелязал, разглеждайки Google Earth и видял, че той е във формата на сърце. Поради нестандартната му форма някои го наричат “Островът на влюбените”. Намира се в Адриатическо море между град Задар и остров Пашман и е необитаем.

Културен туризъм
Още от древни времена Хърватия се е обособила като страна с уникално културно наследство. Днешната република е била част от Римската, Византийската и Австро-унгарсаката империи. Затова източното и западното влияние в традициите се усещат и днес. Хърватска е интригуваща държава за туристи с многостранни интереси към история, архитектура и изкуство. Многобройните останки от гръцката, римската и средновековната епохи могат да се видят в музеите, църквите и археологическите обекти. Особен интерес предизвикват замъците и бароковите църкви на Хърватско Загорие.
А Сплит, Дубровник и много други са превърнати в градове музеи.
Мнозина са на мнение, че най-атрактивното място в Хърватия си остава Дубровник. Градът има славата на най-добре запазеният средновековен град в Европа.

Дубровник - перлата на Адриатика
Този световно известен вече град е обявен за топ туристическа дестинация от американския всекидневник “The New York Times”, а морската вода на хърватския бряг - за най-чистата в Средиземноморието.
Дубровник се намира в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак. Градът музей е популярен с развития си културен туризъм, заради големия брой римски и средновековни дворци. Всяка година от май до октомври гъмжи от туристи от всички краища на света. Неговото очарование се обяснява с това, че обединява две култури - византийската и венецианската, и две стихии - славянската и латинската.
По главния булевард “Плаца” са подредени стотици магазини и дюкянчета. А ако се изкачите с въжената линия до “стария град”, ще се насладите на вълшебна гледка към Дубровнишката Ривиера -
Купари, Сребрено, Млини, Плат и Цафтат.

Загреб - бизнес център в сърцето на средновековни замъци
Столицата на Хърватска, Загреб е приятен, забързан, но не чак толкова, колкото западноевропейските метрополиси, град със запазена стара част. Атмосферата напомня тази в Италия -
зелени хълмове, обточени от двете страни със средновековни замъци и лозя. В центъра на града се намира най-голямата катедрала в Хърватия с кули, високи 105 м.
Днес столицата не е много гъсто населена - жителите са по-малко от един милион. В Загреб се намира цялата централна държавна администрация. На няколко часа път северно от Загреб е алпийският езерен район Блед. Иначе от околностите на Загреб си струва да се споменат композицията от замъците Вараждин, наречени “Бароковия град”, замъкът Шауловец, който е превърнат в ресторант и най-големият замък в Хърватия - Кленовник. На юг от Загреб се намира Националният парк “Плитвички езера” - едно от местата в Хърватия, защитени от ЮНЕСКО.

Източник: http://www.tbmagazine.net/%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0