Хотелиерство & Ресторантьорство

Туризмът е най-младия стопански отрасъл, но показва много бързи темпове на развитие. Той обединява комплекс от дейности за задоволяване на обществените потребности от физическо и психическо възстановяване на хората, за укрепване на тяхното здраве и трудоспособност. Чрез пътуване и пребиваване извън обичайната среда те обогатяват своите знания и разнообразяват своя живот. Това е главната социално-икономическа функция на туризма.

Туризмът дава и добри икономически резултати. Те биват преки и косвени. Преките резултати се получават от приходи от нощувка и хранене, а косвените - от обслужването на туристите по време на пътуване или престой - например от транспорт, при задоволяване на културни нужди, покупки на стоки и др. Допринася за развитието и на други икономически отрасли като селско стопанство, транспорт, търговия, оказва благоприятно влияние върху облика на много наши села и градове.

За бързото развитие на туризма у нас са налице всички основни условия - природа, икономически, културни и исторически обекти, които са цел на туристически пътувания. Това са т.нар. курортно-туристически ресурси. В сравнение с всички други видове ресурси те имат някои особености: привлекателно въздействие, териториална неподвижност, многократност на използването, което обикновено изисква тяхната защита и поддържане.

Към условията на туризма се отнася и материално-техническата база. Тя включва средствата за подслон и прехрана на туристите, а също транспортните, комунално-битовите и сервизните съоръжения в услуга на туристите. Важно условие е и наличието на необходимия туристически контингент.

България има прекрасни възможности за развитие на туризма. Водите на нашето море са чисти, имат ниска соленост и са умерено топли през летния сезон, нямат приливи и отливи и опасни за здравето и живота на човека растения и животни. По крайбрежието има просторни плажови ивици. В нашата страна има планини с алпийски релеф, с била и склонове, много подходящи за практикуване на зимни спортове, с върхове, от които се откриват очарователни гладки. Привлекателни със своята загадъчност са пещерите, съхраняващи изящни сталактити и сталагмити.

Неповторима е природната скулптура на "Белоградчишките скали", на "Чудните мостове", "Побитите камъни" и др. Много благоприятни за туризъм са и климатичните условия. Голям лечебен ефект при различни заболявания има климатът в Сандански, Девинско, Малкотърновско.

Нашата страна е наследник на древна култура. Уникални са Тракийската гробница в Казанлък и Панагюрското златно съкровище. Голяма историческа стойност имат старите български столици Плиска, Велики Преслав и Търновград, Рилският манастир и др. Привлекателни са архитектурно-историческите резервати Копривщица, Жеравна, Мелник и старите квартали на Пловдив, мемориалният паметник "Столетов - Бузлуджа" и др.

Туризмът е познат на нашата страна и за отделни нейни граждани още след освобождението от османско иго. Масов характер и голямо стопанско значение той придобива в края на 60-те години на миналия век. Много от чужденците проявяват интерес към маршрутно-познавателни пътувания из вътрешността на страната. Най-посещавани са София, В. Търново, Рилски манастир, Пловдив, Плевен и Шипка. За някои пък интерес предизвикват и нашите планински и балнеолечебни курорти.

Най-важният и масов вид туризъм у нас е вътрешният. Особено интензивни са вътрешните туристически потоци към Черноморието и високите планини.

Красимира Евтимова
Източник: http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?&gtype=9

С нарастване на търговията и туризма между Азия и останалата част от света става все по-важно да отчитате азиатските обичаи по отношение на храненето и пиенето, независимо дали посещавате региона по работа или за удоволствие.

Според доклада на Световния съвет по търговия и туризъм за 2007 г., Китай, Индия, Виетнам и Хонг Конг са сред десетте страни в света, за които се очаква най-бързо нарастване на туристическото търсене между 2007 и 2017 г.

Затова е изключително важно пътуващите до тези страни да покажат уважение и подкрепа, зачитайки местната култура и традиции.

Местните традиции бързо умират, но някои все пак остават и за туристите от някои страни държави, те могат да бъдат извънредно объркващи.

В Индия и Индонезия например, винаги трябва да си забършите чинията, за да покажете колко вкусна е била храната. В Южна Индия, където къритата често се сервират върху бананов лист, трябва да сгънете листа след храненето, за да покажете, че сте сити. Смята се за проява на грубост ако го оставите отворен.

В Китай има стриктен протокол, който трябва да бъде спазван – домакинът трябва да гледа към вратата, почетният гост да седи от дясната му страна, а вторият по важност – от лявата. В Корея, както и в по-голямата част от Азия, синовната почит е въздигната в култ и трябва да изчакате най-възрастните да започнат да се хранят, преди и вие да го направите. В Индия винаги трябва да сервирате на госта преди всички останали, а във Виетнам на жените винаги се сервира преди мъжете като се спазва и принципът на старшинството – първо на по-възрастните, след това на по-младите.

В Индия трябва да ядете с помощта на ръцете си, а не с прибори, тъй като се смята, че храната така е по-вкусна. Там е табу да се храните с лявата ръка, докато в Корея подобно правило налага къде никога не трябва да използвате китайски пръчици, дори и ако сте левичар. Това има за цел да се избегне смущаващата ситуация, когато си пречите с лакти.

Сякаш употребата на китайски пръчици сама по себе си не е достатъчна, ами има и куп табута, свързани с тяхната употреба. Никога не поставяйте пръчиците си изправени в купичка с ориз, тъй като така се поднася той за мъртвите на погребение. Никога не набождайте храната си, нито пък сочете към хората с пръчиците; никога не ги смучете, нито пък удряйте с тях паничката, защото така правят просяците.

В Япония вземете пръчиците си с лявата ръка, поставете ги в дясната и ги използвате с нея. Никога не избутвайте купичката си настрани с тях и абсолютно никога не подавайте хапки храна от вашите пръчици към нечии други.

Когато слагате масата в Тайланд, сложете вилица и лъжица и никога нож, тъй като ножовете не са елемент от традиционния тайландски начин на хранене. За разрязването на храна следва да се използва ръба на лъжицата. Дръжте вилицата в лявата си ръка, а лъжицата – в дясната и с помощта на вилицата избутвайте храната в лъжицата. Никога не слагайте вилицата в уста.

Когато ядете кимчи (традиционно ястие от зеле с лют червен пипер и други подправки) в Корея, винаги първо трябва да обелите най-горния зелев лист, вместо направо да си вземете парче. Супата трябва да се сервира вряла, никога топла и когато пиете супа, никога не трябва да се чува дори звук.

В Япония никога не трябва да използвате лъжица, за да пиете супа мисо. Когато ядете соба или удон нудълс е добре да мляскате, за да покажете колко ги харесвате.

В Китай често ще ви се случва да ви поднасят цяла риба. Главата й трябва да сочи към почетния гост и да му бъде сервирана. След това бузите се предлагат на гостенката. След като бъде изядена едната страна на рибата, никога не я обръщайте, защото това е все едно да изхвърлите късмета си и сред рибарските семейства се смята, че това носи лош късмет и ще доведе до преобръщане на лодката. Затова, за да не изхвърлите остатъка от рибата, опитайте да махнете целия гръбнак и така месото ще остане в чинията.

Пиенето води със себе си други правила. В Корея никога не наливайте на себе си и когато сервирате напитки, винаги сгъвайте в лакътя ръката, с която наливате, като жест на уважение.

В Япония изпиването на чашата до дъно означава, че искате още, така че трябва да я оставите пълна, ако сте пили достатъчно. А когато вдигате тост се въздържайте от използването на английския израз Chin, chin!. Това, което трябва да кажете е kampai, докато в Китай това е gan bei; в Хонг Конг – yum bui; в Индонезия – pro; в Корея - gunbae; Филипините – mabuhay; в Тайланд – chok dee и във Виетнам – dzo.

След като бъде сервиран чай в Хонг Конг, следва да почукате два пъти лекичко по масата с върха или с кокалчетата на показалеца, средния и безименния си пръст в знак на признателност. Този ритуал идва от времето на династията Кин, когато императорът обичал да посещава поданиците си инкогнито. Посещавайки чайна, императорът сервирал чай на личния си слуга, за да запази самоличността му. Слугата не можел да прави метани до земята, защото това би провалило играта на императора. Затова той изразявал подчинението си на владетеля, почуквайки с три пръста. Единият пръст символизирал покорно сведената му глава, а другите два – прострените напред ръце. След сервирането на чая никога не насочвайте гърлото на чайника към когото и да било, а когато чайникът е празен, обърнете капака наопаки, за да покажете на обслужващия ви персонал, че искате да бъде напълнен отново.

Мнозина смятат, че ние, като чужденци, сме длъжни да се интересуваме от обичаите и етикета в другите страни. Отделете време да научите по нещо за кухнята и фестивалите. Поинтересувайте се какво правят местните хора и как живеят. Не бъдете невежи – покажете уважение и подкрепа, смесвайки се с тях.

източник: http://bapc-bg.com/site/aisaetiquet.html