Хотелиерство & Ресторантьорство

С нарастване на търговията и туризма между Азия и останалата част от света става все по-важно да отчитате азиатските обичаи по отношение на храненето и пиенето, независимо дали посещавате региона по работа или за удоволствие.

Според доклада на Световния съвет по търговия и туризъм за 2007 г., Китай, Индия, Виетнам и Хонг Конг са сред десетте страни в света, за които се очаква най-бързо нарастване на туристическото търсене между 2007 и 2017 г.

Затова е изключително важно пътуващите до тези страни да покажат уважение и подкрепа, зачитайки местната култура и традиции.

Местните традиции бързо умират, но някои все пак остават и за туристите от някои страни държави, те могат да бъдат извънредно объркващи.

В Индия и Индонезия например, винаги трябва да си забършите чинията, за да покажете колко вкусна е била храната. В Южна Индия, където къритата често се сервират върху бананов лист, трябва да сгънете листа след храненето, за да покажете, че сте сити. Смята се за проява на грубост ако го оставите отворен.

В Китай има стриктен протокол, който трябва да бъде спазван – домакинът трябва да гледа към вратата, почетният гост да седи от дясната му страна, а вторият по важност – от лявата. В Корея, както и в по-голямата част от Азия, синовната почит е въздигната в култ и трябва да изчакате най-възрастните да започнат да се хранят, преди и вие да го направите. В Индия винаги трябва да сервирате на госта преди всички останали, а във Виетнам на жените винаги се сервира преди мъжете като се спазва и принципът на старшинството – първо на по-възрастните, след това на по-младите.

В Индия трябва да ядете с помощта на ръцете си, а не с прибори, тъй като се смята, че храната така е по-вкусна. Там е табу да се храните с лявата ръка, докато в Корея подобно правило налага къде никога не трябва да използвате китайски пръчици, дори и ако сте левичар. Това има за цел да се избегне смущаващата ситуация, когато си пречите с лакти.

Сякаш употребата на китайски пръчици сама по себе си не е достатъчна, ами има и куп табута, свързани с тяхната употреба. Никога не поставяйте пръчиците си изправени в купичка с ориз, тъй като така се поднася той за мъртвите на погребение. Никога не набождайте храната си, нито пък сочете към хората с пръчиците; никога не ги смучете, нито пък удряйте с тях паничката, защото така правят просяците.

В Япония вземете пръчиците си с лявата ръка, поставете ги в дясната и ги използвате с нея. Никога не избутвайте купичката си настрани с тях и абсолютно никога не подавайте хапки храна от вашите пръчици към нечии други.

Когато слагате масата в Тайланд, сложете вилица и лъжица и никога нож, тъй като ножовете не са елемент от традиционния тайландски начин на хранене. За разрязването на храна следва да се използва ръба на лъжицата. Дръжте вилицата в лявата си ръка, а лъжицата – в дясната и с помощта на вилицата избутвайте храната в лъжицата. Никога не слагайте вилицата в уста.

Когато ядете кимчи (традиционно ястие от зеле с лют червен пипер и други подправки) в Корея, винаги първо трябва да обелите най-горния зелев лист, вместо направо да си вземете парче. Супата трябва да се сервира вряла, никога топла и когато пиете супа, никога не трябва да се чува дори звук.

В Япония никога не трябва да използвате лъжица, за да пиете супа мисо. Когато ядете соба или удон нудълс е добре да мляскате, за да покажете колко ги харесвате.

В Китай често ще ви се случва да ви поднасят цяла риба. Главата й трябва да сочи към почетния гост и да му бъде сервирана. След това бузите се предлагат на гостенката. След като бъде изядена едната страна на рибата, никога не я обръщайте, защото това е все едно да изхвърлите късмета си и сред рибарските семейства се смята, че това носи лош късмет и ще доведе до преобръщане на лодката. Затова, за да не изхвърлите остатъка от рибата, опитайте да махнете целия гръбнак и така месото ще остане в чинията.

Пиенето води със себе си други правила. В Корея никога не наливайте на себе си и когато сервирате напитки, винаги сгъвайте в лакътя ръката, с която наливате, като жест на уважение.

В Япония изпиването на чашата до дъно означава, че искате още, така че трябва да я оставите пълна, ако сте пили достатъчно. А когато вдигате тост се въздържайте от използването на английския израз Chin, chin!. Това, което трябва да кажете е kampai, докато в Китай това е gan bei; в Хонг Конг – yum bui; в Индонезия – pro; в Корея - gunbae; Филипините – mabuhay; в Тайланд – chok dee и във Виетнам – dzo.

След като бъде сервиран чай в Хонг Конг, следва да почукате два пъти лекичко по масата с върха или с кокалчетата на показалеца, средния и безименния си пръст в знак на признателност. Този ритуал идва от времето на династията Кин, когато императорът обичал да посещава поданиците си инкогнито. Посещавайки чайна, императорът сервирал чай на личния си слуга, за да запази самоличността му. Слугата не можел да прави метани до земята, защото това би провалило играта на императора. Затова той изразявал подчинението си на владетеля, почуквайки с три пръста. Единият пръст символизирал покорно сведената му глава, а другите два – прострените напред ръце. След сервирането на чая никога не насочвайте гърлото на чайника към когото и да било, а когато чайникът е празен, обърнете капака наопаки, за да покажете на обслужващия ви персонал, че искате да бъде напълнен отново.

Мнозина смятат, че ние, като чужденци, сме длъжни да се интересуваме от обичаите и етикета в другите страни. Отделете време да научите по нещо за кухнята и фестивалите. Поинтересувайте се какво правят местните хора и как живеят. Не бъдете невежи – покажете уважение и подкрепа, смесвайки се с тях.

източник: http://bapc-bg.com/site/aisaetiquet.html

Чаши за вино се използват още от древни времена. Плиний (23-79 г. от н.е.) пише че златните и сребърни съдове за пиене били изоставени за сметка на стъклените, които често били толкова скъпи, колкото и тези от скъпоценен метал. От друга страна, версията на Бонифацио Веронезе на „Тайната вечеря” (XVI в.) включва винени чаши със столче в модерен за времето си стил.

Най-старите оцелели европейски винени чаши на столче са емайлирани бокали от XV в. (бокалът е чаша, събираща повече от 4 унции течност). Към края на XVI в., в Германия върху винените чаши били покрити със сложна гравирана декорация. Най-ранните запазени английски чаши за вино са гравирани с диамант и били произведени към края на XVI в. от Верцелини. Гладките прави столчета добили популярност около 1740 г., а по същото време навлезли и двойните спираловидни столчета. Десет години по-късно станали популярни столчетата с гравирана от външната страна спирала. Качествени кристални чаши за вино били произвеждани във Франция към края на XVIII век.

Чашите за майсторите на тостове били изработвани с по-дебело дъно и стени, така че да събират по-малко. Майсторът на тостове трябвало да изпива до дъно всяка чаша и все пак да бъде в състояние да „остане на масата” до приключването на тостовете.
Винените чаши през XIX в. често били произвеждани на комплекти от по една дузина – за порто и шери, бургундско и бордо, шампанско и ликьор.

В по-ново време, през 50-те години на XX в. някои производители на чаши със столче внесли повече финес на дизайна на винените чаши до степен да им придават уникална форма и обем за почти всяка разновидност на виното.

Чашите за вино, разбира се, са предназначени с тях да се пие вино, но хората все пак са и творци и са им намерили и други приложения като например от няколко чаши да направят стъклена арфа…

Сервиране на вино – избиране на подходящите чаши

Изборът на винени чаши, които да разкриват най-доброто от виното и индивидуалния ви вкус, е както забавно, така и лесно, стига да имате известни познания. Формата, големината и цветът на винената чаша могат драстично да повлияят върху възприятието ви за виното, сипано в нея.

Няма „правилен” начин за сервиране на вино. Няма „официални” размери, обеми, форми или цветове на чашите за вино. Здравият разум и личният ви вкус са тези, които трябва да ръководят избора ви.

Притегателната сила на виното не се крие само във вкуса и аромата му, но и във визуалния аспект. Играта на светлината с виното, „краката” и „сълзите” му по вътрешната страна на чашата след завъртане и начина, по който ароматите се смесват във винената чаша и гъделичкат обонянието ви докато отпивате – ето какво трябва да имате предвид когато избирате винени чаши.
Това е така, тъй като за виното на вечеря е необходима по-голяма чаша от тази за глътката шери след вечерята. По традиция винените чаши с по-голямо тяло и по-широко гърло се използват за по-плътните червени вина, с по-пъстър букет, а по-тесните чаши се използват за да концентрират по-леките и деликатни аромати на белите вина.
Шампанското се сервира най-добре във високи тесни чаши с форма на лале. Визуалното наслаждаване на мехурчетата, отличаващи пенливите от тихите вина се засилва от височината на чашата. Някога популярната по-ниска версия на чашата за шампанско, за чийто дизайн се е казвало, че е следвал анатомичните очертания на определена част от тялото на Мария Антоанета, било много вероятно да прелее и не представяла издигащите се мехурчета като най-голямото предимство на това вино, нито пък удължавала усещането за хлад, както това става при високата чаша.
По време на елегантно вечерно парти, на което всяко ястие е придружавано от различно вино, стилът се подчертава с подредбата на масата, която включва чаша за всяко вино. Чашите следва да бъдат подредени в реда, в който ще бъдат използвани и от дясно на ляво. По традиция виното се налива от дясната страна, докато храната се сервира отляво.

Поднесената храна диктува и избора на вино, но най-вероятно ще започнете с чаши с високо столче за бяло вино и ще преминете към бокал за червените вина и след това ще използвате по-малка чаша за аперитивите. Водна чаша в същия стил е елегантно допълнение към комплекта.

Уверете се, че не препълвате винената чаша – напълнете една трета до най-много една втора от обема й. Целта е оставите място, където да се разгърне букетът на виното, освобождаващ се при разклащането на чашата, а и да позволите чашата да бъде наклонявана – под ъгъл около 45 градуса – за да оцените и да се насладите на цвета на виното.

Идеална температура за сервиране на вино

Пълноценните и танинови вина най-добре показват качествата си при температура не по-висока от 18оC, а бордото и пино ноар (в това число бургундските) и съвременните червени вина – меки, леки, плодови и сравнително нискотанинови, предназначени за консумация докато са млади – на по-ниска температура – около 18оC.
Белите вина в идеалния случай се сервират при температура от 6 до 11оC. Независимо дали виното е бяло или червено, по-добре е да бъде сервирано по-студено, тъй като в чашата на масата то бързо ще се затопли.


източник: http://bapc-bg.com/site/chashivino.html