Г-н Миланов, кога и как започнахте да се занимавате с охранителен бизнес?
- С двама мои колеги започнахме буквално от нулата, през средата на 1993 г. Бях студент във втори курс и никога не съм предполагал, че ще се занимавам с подобен род дейност. По стечение на обстоятелствата малко преди това работех в една гръцка фондация, където отговарях за сигурността. Това е допирът ми до самата материя. Появи се свободна ниша, която използвахме и ни поз воли да стъпим на пазара - премахването на т. нар. ведомствена полиция. Така имахме възможността да работим с държавни предприятия и ведомства, като им предложим физическа охрана на обекти. Първият обект беше ТЕЦ София.
Тогава се ръководехме единствено от търговския закон, т.е. нямаше никакъв друг нормативен документ, който да регламентира нашата дейност. Първата наредба на Министерство на вътрешните работи, която се опита да регламентира охранителната дейност излезе през март 1994 г. Тя беше неуспешна, защото тогава процъфтяваше "охранителният бизнес" на различни структури, които под формата на охранителна дейност извършваха рекет.
Ние успяхме да се съхраним като фирма, защото работехме само с държавни предприятия без да се шуми около нас, за да не ни свързват с този тип "охранителни" фирми. Лично аз през този период съм се срамувал да кажа какво работя, заради това, което беше наслоено в общественото съзнание за управителите на охранителни фирми.
През 1992 г. се създаде Асоциацията на охранителните фирми, за да се поясни, че в този бранш работят професионалисти.
Как се управлява такъв специфичен бизнес?
- Учил съм се сам, непрекъснато, всекидневно от практиката през всички тези години. Имал съм и опит в ръководството и управлението на хора, което е най-трудният процес. Един мениджър, който иска да бъде успешен ръководител трябва да има познания в изключително много области. Не е достатъчно да бъде професионалист само в една област, той трябва да разбира от доста неща и да има въз-можността да анализира информацията, която достига до него, за да може да взема решения. За всеки мениджър е важна екипността в работата. Ако той се почувства прекалено самоуверен, много знаещ в своята област, без да разчита на колегите и служителите си при вземане на важни решения, няма да постигне нищо.
Как подбирате хората, които работят при Вас?
- Изискванията са се променяли със същите темпове, с които фирмата е развивала дейността си. В момента сме в процедура за сертифициране по ISO, по безопасни условия на труд и екология. Професионализмът вече не е само в сферата на сигурността, но и във всички съпътстващи дейността ни области - по отношение на управление на човешките ресурси, на финансовата сфера, на маркетинга и рекламата. Като компания, която е ангажирана в сферата на услугите, за нас най-важното и ценно нещо е човешкият ресурс. Затова в подбора, обучението и мотивацията на хората, ще ни бъдат насочени над 60-70% от инвестициите в бъдеще.
Преминават ли през специално обучение вашите служители?
- Да. Едва миналата година излезе Закон за частната охранителна дейност. На негова база излезе и Наредбата, която се отнася за обучението. Тя касае програма за обучение, най-вече насочена към охранителния състав. За нас това е недостатъчно и развиваме тази програма, така че да може да отговаря на конкретните потребности на нашата фирма. За останалите служители, които са заети в администрацията на дружеството се развиват успешно четири програми.
Мениджъри от най-различни компании все още не са разбрали, че обучението е изключително важно не само за техните служители, но и за тях самите. Няма нищо срамно в това човек, заемайки определена позиция, непрекъснато да търси начини да се усъвършенства. Аз също участвам в обучителни програми заедно с всички останали. Ако само за момент спреш да се развиваш и да не си в крак с новите неща, нямаш никакъв шанс при тази конкуренция. Остават по-малко от две години, в които всяка фирма трябва да се адаптира към други условия и критерии. Тук не става въпрос само за предстоящото членство на страната в ЕС, но и за изискванията, които поставят нашите клиенти. Мина времето, когато българинът се задоволяваше с каквато и да е услуга.
Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквал като мениджър на АСО Пирели досега?
- Може би това е балансът и взаимоотношенията със служителите. Изключително трудно е човек да намери този баланс и да не се подлага на емоции, нещо, което е много вредно за всеки един мениджър. Важно е той да търси справедливост, доколкото тя е възможна и да бъде балан-сьор на различни интереси. Целта е да се постигне максимално висока степен на обективност в работата.
Как мотивирате хората, които работят при Вас?
- По най-различни начини, но най-важното е личният пример. Няма нищо по-важно и мотивиращо за хората от него. Трябва да работиш и общуваш с тях по начин, по който искаш и те да се държат, да работят и общуват. Ето например, аз съм пушач, но пуша само на мястото в сградата, където е определено за това.
Как минава вашият ден?
- Може би няма ден, който да си прилича с предходния, тъй като работата е доста динамична. Идвайки в офиса, уточняваме с колегите нещата, които трябва да се свършат през деня, както и това, което сме започнали, участие в конкурси. Обсъждаме всекидневна, оперативна информация, която идва при нас. Няма точен дневен ред, по който да протича работата. Единственото нещо, по което дните си приличат е, че са изключително кратки. Не закусвам, не обядвам, защото докато се усетя и денят свършва.
Не спортувам редовно, но ако кажа, че причината е липса на време, няма да съм искрен. Динамиката на работа, стресът и напрежението ме поддържат във форма.
Отказвате ли услуги на клиенти?
- Да, имали сме такива случаи, тъй като за нас най-важно е да запазим доброто си име на пазара. Отказвали сме договори, когато сме счели, че клиентът не е заинтересован да бъде охраняван, че ще имаме много щети, което ще доведе до нарушаване на имиджа на дружеството. Отказвали сме и сключване на договори и за персонална охрана, тъй като сме преценявали, че клиентът, който иска тази услуга, ще навреди на репутацията ни.
Източник: http://www.tbmagazine.net
