Япония - страната на изгряващото слънце - изпълнена с екзотика и традиции, преплетени с динамиката на високо развитите технологии. В Япония има за всеки по нещо - романтика, история, екзотика, модерни технологии и традици. Има много места, които може да посетите когато сте в Япония, но в следващите редове ще ви представя Топ 5, които да не пропускате:

1. Токио

Една от най-големите забележителности на Токио е рибният пазар Цукидзи. Рибните аукциони на пазара се провеждат всяка сутрин и се радват на особен интерес от страна на туристите.

Любителите на електрониката задължително трябва да посетят Акихабара - най-известният и най-големият квартал за електроника в Токио. Акихабара е идеално място и за всички фенове на анимета, тук има магазини и заведения изцяло посветени на света на аниметата.

Ако вече сте разгледали Токио и искате да купите класически подаръци за роднините, то непременно трябва да посетите Гинза. Гинза е една от най-съкпите търговски зони в Токио. Тук може да пазарувате от бутиците на Луис Витон, Диор, Шанел, Прада, Гучи .......

2. Храм Мейджи - Токио

Храмът е построен в чест на император Мейджи, по време на чието управление страната израства от средновековна в съвременна. В храма върху дървени плочки, на родния си език, хиляди хора пишат желанията си за по-добър живот. Ако все още някоя ваша мечта не е станала реалност, това е мястото където да си пожелаете да се сбъдне, затова не забравяйте да я напишете върху дървена плочка.

3. Хаконе

Ако се изморите от забързания ритъм на Токио и търсите спокойствие, посетете Хаконе. Хаконе е част от Националния парк Фуджи – Хаконе – Ицу, разполжен на по-малко от 100 км от Токио. Известен с многобройните си минерални извори, природна красота и великолепна гледка към пла­нината Фу­джи, Хаконе е предпочитан от търсещите спокойствие и почивка сред природата туристи.

Виж още: видео от Хаконе

4. Храмът Никко

Следваща точка от нашето пътуване е Храмът Никко, който е включен в списъка на ЮНЕСКО. Древна японска поговорка гласи: “Никога не казвай кикко (красиво), преди да си видял Никко!”. В Никко се намират шинтоисткия храм Тошогу, мавзолей на император Токугава – първият шогун на Япония; храма Риноджи и светилището Футарасан. Впечатляващи с красивата си дърворезба са пететажната Пагода, портите Кара-мон и Йомей-он.

Виж още: видео от Храмът Никко

5. Киото

Киото е приказно място с вековна история, старинни храмове и дворци, божествена природа и градини.....

Виж още: видео от Киото

източник: http://www.turistbg.com/patepisi/japonija-stranata-na-izgrjavashtoto-slance.html

Обширен лабиринт от зали и коридори, някогашен дом на хиляди души, може да бъде намерен на десетки метри под турския град Кападокия. (снимка: Haluk Ozozlu)

Загадъчен и примамлив, подземният град е мотив, често използван в научната фантастика. Но два турски града представят един от многото случаи, в които реалността надминава фантазията.

Подобно на общество от истински хора-къртици, жителите на централен Анадол са развили идеята за живота под земята до крайност.

Открит на повече от 30 м под земната повърхност, древният град Деринкую вероятно е най-впечатляващият от намерените в областта подземни градове. Според археолозите този обширен подземен комплекс от тунели и стаи някога е предоставял сигурно убежище за около 100 000 души.

Деринкую е открит случайно през 1969 г., когато жител на Кападокия, работещ върху разширяването на пещерния си дом, разбива стена и открива мистериозна стая, изсечена в скалата до жилището му.

Вдъхновен от находката, човекът продължил да копае, разкривайки едно след друго дълбани в скалата пространства. Това откритие дава началото на едно от по-интересните археологически приключения на миналия век.

Археолозите са проучили обширно пространство от 40 м под повърхността, разкривайки внушителен брой изсечени в скалите жилища. Но според някои изчисления има още много за проучване, тъй като се смята, че градът се простира най-малко на 80 м в земята.

При все че тази популярна туристическа дестинация предлага осем нива на подземни приключения за желаещите да проучат Деринкую, има още 10 или 12 нива, които засега само археолозите имат право да изследват. Общият брой нива на града все още не е известен.

Сигурно убежище

Тези подземни жилища, които не са били предназначени за постоянно обитаване, са функционирали като временни укрития във времената, когато градът на повърхността е бил под обсада. Те са проектирани така, че десетки хиляди души са могли да живеят под земята в продължение на месеци, защитени от атакуващите армии.

За да осигурят продължителния престой за толкова много хора, създателите на Деринкую включили над 50 вентилационни тръби в плановете на града. Освен многото нива, той разполагал и с естествена подземна река, която да помогне да бъдат посрещнати нуждите от вода на неговите жители.

Изсичането на една единствена стая в тази подземна скала с примитивни сечива би било трудоемка задача, но този просторен град има обширен лабиринт от зали, които свързват стаи, градските зони и различните нива. Има дори коридор, дълъг 1,3 км, който свързва Деринкую с друг, още по-древен град – Каймаклъ.

В Деринкую има стаи за всички онези ежедневни занимания, на които тези древни хора са се наслаждавали, докато са били на повърхността. Има маси, кухни, трапезарии, механи, резервоари за вода, хранилища, изби за вино и олио, както и училище. Има дори и места за богослужение, в това число параклис с размери 9х20 м, с приблизително триметров таван.

Имало е осигурени условия за много семейства, както и място за домашни животни, ферма и достатъчно фураж поне за половин година. Кухненската фурна присъства и в двата града, а в случая на Каймаклъ някои от коридорите са украсени с византийски картини.

Система за сигурност

Тъй като тези подземни градове са служили като убежище от чуждестранни нашественици за периоди от няколко месеца, да се държат неканените гости отвън е било от първостепенно значение.

Деринкую разполага с огромни подвижни порти под формата на много тежки каменни дискове, дебели почти 60 см и с диаметър над 180 см. Тези порти можели да се изтъркалят настрана, за да могат хората да влязат, и да се затворят, за да държат враговете отвън.

Тъй като са били изсечени в продължение на много векове, тези удивителни подземни градове в действителност са продукт на няколко култури.

Каймаклъ, например, е бил конструиран между 5-ти и 10-ти век. Въпреки че цялостната му структура е много по-стара от тази на Деринкую – чийто първоначален строеж е през 7в. от фригийците – много археолози смятат, че първото ниво на Каймаклъ може да е било построено от хетите около 1400 г. пр. Хр.

Намерени на археологическата площадка доказателства предполагат, че тези жилища първоначално може да са служили на оцелелите хети, когато тяхната империя била унищожена от тракийските нашественици.

Превод: Цвета Петкова
Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2009-03/2009-10-13_01_d.html

Много места има в Италия, които си заслужава да бъдат посетени. Тук ще ви разкажем за едно скално градче, което до скоро не беше така известно – едва наскоро се прочу, тъй като Мел Гибсън снима в него филма ”Страстите Христови”. Това е скалният град Матера.
Градът е разположен в провинция Базиликата, Южна Италия. Районът бил населяван още от неолита - още преди около 9000г лесните за дълбаене каменни склонове на каньона, преминаващ през града, са превърнати в селище.

Жилищата, наричани ”саси” са били издълбани през вековете едно над друго, като в началото са били разположени доста хаотично. В последствие, след разрастването на селището, по покривите на къщите започват да се строят други къщи, зелени площадки и дори пътища. В един момент се оказва, че разхождайки се, ако се уморите и решите да спрете да си починете, може съвсем неочаквано, уж сядайки върху каменна пейка да се окаже, че сте седнали върху комините на хората отдолу. Пешеходният път на някои места всъщност са покривите на жилищата.

През първите векове сл. хр. градът е започнал да се разраства и са изградени допълнителни постройки като обществени сгради и църкви. Има пещерни църкви, които се отнасят приблизително към VI в. В много от тези църкви са се съхранили фрески от XI-XIIв. Градът си има и катедрала, изградена през 1270г. с 52 метрова камбанария.

Около XVIII-XIX в. с развитието на европейските градове, Матера започнал да изглежда все по-неугледно място за живеене. Поради разрастването на жителите му, били многократно надхвърлени водните ресурси и капацитета на примитивната канализация. Правителството се намесило и принудително изселило близо 20 000 жители от старинните им домове, като ги настанило в новопостроени жилища.
Днес градът се състои от две части : съвременна част и историческа част, където са древните жилища.


Източник: http://www.allworldtreasures.com/viewtopic.php?f=11&t=94

Идеята за круизен туризъм звучи интригуващо, звучи екзотично и все пак – някак непознато. Или поне в България. По света, круизният туризъм отдавна се е утвърдил като популярен начин за почивка и като успешна финансова инвестиция.

• „Queen Mary II“ na Carnival - Строежът му е завършен през 2003 г. по образец на пътническия лайнер „Queen Mary“ от 1936 г. на „Cunard Line“. Най-дългият, най-високият и най-широкият кораб до 2006 г. и най-големият след кораба „Queen Elizabeth II“ от 1969 г. Има капацитет за 3060 пътници и 1250 души екипаж. Разполага с 13 палуби, 15 ресторанта и барове, 5 плувни басейна, казино, бална зала, тетаър и планетариум.

• „Freedom of The Seas“ на Royal Caribbean International - Построен в периода 2003 - 2006 г. и измества по размери от първото място „Queen Mary II“, макар да е с 6 метра по-къс от него. За сметка на това компенсира с височината и ширината си. „Freedom of The Seas“ прави първото си пътешествие на 4 юни 2006 г. до Карибите. Има капацитет за 5000 души (около 4000 пасажери и 1200 екипаж). Предлага интерактивен воден парк с всякакви атракции и единствения в света сърф - парк на борда на кораб, снабден с изкуствени вълни. Освен това има закрита ледена пързалка, пицария, кафене, сладоледаджийница, ирландки пъб, винарна, изкуствена стена за катерене, голф и баскетболно игрище, магазини, кино и театри – разположени по дължината на 130-метрова алея. До 2009 г. е най-развитият круизен кораб в технологично отношение – навсякъде има интернет и мобилна връзка, телевизори в стаите и общите помещения.

• „Oasis Of The Seas“ на Royal Caribbean International - върхът в круизното корабостроителство, който беше пуснат на вода на 1 декември 2009 г. в посока Хаити. Може да превозва около 6300 пътници и 2000 души екипаж. Разполага с 16 палуби, а всички спортни и атркционни забавления са организирани в 7 зони - „Сентрал парк“ (бутици, ресторанти, барове и есетествен природен парк с 12 000 растения и 56 дървета), Зона за спорт и басейн, SPA и Фитнес зона, 2 търговска зони, младежка зона и зона за забавления. Предлагат се всевъзможни атракции и културни мероприятия – на борда има дори амфитеатър. Цените започват от 1000 $ на човек и зависят от датата и каютата. Догодина се очаква пускането на следващия круизен кораб от семейството - „Allure of The Seas“.

Прочутият круизен кораб от 1969 г. пък „Queen Elizabeth II“ става плаващ хотел край Дубай. За преустройството му ще са нужни 2 – 3 години, но ще бъдат уредени десетки стаи, няколко ресторанта, театрален салон и SPA център. „Queen Elizabeth II“ е изминал около 10 млн км., прекосил е 800 пъти Атлантическия океан, направил е 26 околосветски пътешествия и е превозил над 2,5 млн. пасажери. Устоял е на 29 – метрова вълна при ураган в открито море и служил като военен кораб по време на Фолклендската война между Великобритания и Аржентина.

11. 12. 2009 / Цвети Тошева
източник: http://relax.rozali.com/turizam-polezno/p12003.html

Малта е малка островна страна, разположена в централните части на средиземно море, на около 90 км южно от Сицилия, Италия. Заема площ от 316 кв.км. и има население от над 400 000 души. Официалните езици са малтийски и английски. Столица на Малта е Ла Валета. Въпреки, че географски принадлежи на Африка, Малта е член на Европейския Съюз.

Снимки на Малта.

Малта е съставена от няколко острова – Малта, Гозо, Комино (населени) и три ненаселени острова. Малта е най-големия остров. Ла Валета е разположенана североизточния бряг на Малта. Заради сухия и горещ климат островите не са покрити с гъста растителност. Преобладават цитруси, маслинови дървета и финикови палми.

Климата на Малта. Климата на Малта е горещ, субтропичен средиземноморски. Зимния период продължава от декември до март. Дневните температури са около 15 – 16 °C. През този сезон падат основната част от валежите. Пролетта продължава само един месец – април. Тогава температурите са около 19 °C. Есента също е много кратка. Продължава един месец – ноември. Температурите са подобни на пролетните 19 – 20 °C. Най-дългия сезон е лятото. Продължава от май до октомври. Температурите са между 23 и 30 °C, но понякога достигат (и дори превишават ) 40 °C. Най-сухия месец е юли. Обикновенно юлските валежи са 0 мм. Основната част от валежите пада през зимните месеци, като най-влажен е декември – 112 мм. Най-доброто време за туризъм в Малта е май и октомври. Тази част от годината е препоръчителна защото условията са подходящи за дълги разходки и за плуване в Средиземно море. Тогава морските води са топли а плажовете не са претъпкани. Климата на острова се повлиява от тропичните въздушни маси идващи от Сахара и летните жеги могат да станат наистина непоносими.

Малта е една от най-малките и гъстонаселени страни в Европейския Съюз. Освен многобройното си население, Малта, подобно на другите южни и топли средиземноморски страни е много атрактивна за чужденци, които желаят да закупят недвижима собственост тук. А причините са обичайните: слънце, море и усещане за безвремие. Ако се разходите из вътрешността на Малта или Гозо ще се почувствате все едно сте се озовали насред Южна Калифорния: жаркото слънце пече безмилостно, в пейзажа доминират лозя, финикови палми, маслини и цитруси. Липсва гъста растителност. Всичко говори за интензивно слънчево греене и незначителни валежи. Навсякъде са разпиляни без видима симетрия големи, най-често бели вили с големи басейни. Това са домовете на богатите малтиици. По бедните (ако изобщо може да се говори за бедност на Малта) живеят в по-гъсто населените крайбрежни зони на островите. Малта не е място, което може да ви предложи дива и недокосната природа, гъсти гори и много зеленина. По – скоро по всичко си личи, че се намирате на място на което от хилядолетия има развита цивилизация. От всякъде се усеща духа на миналото и на богатата култура. Островите са почти обезлесени и на много места осеяни с останки от древни сгради и каменни стени. Най-много местните пейзажи биха допаднали на зажаднелите за слънце северни (особенно скандинавски) народи. А тук слънцето наистина е в изобилие. Може и да липсват гори, но за това пък независимо в коя точка на Малта или Гозо се намирате със сигурност сте на две крачки от морето. Плажовете са предимно малки със светъл пясък или каменисти (типично средиземноморски). Водите са неестествено прозрачни, чисти, в лазурни нюанси. А ако сте любители на гмуркането на малта ще попаднете в рая. Голямата подводна видимост позволява да се насладите на хилядите рибки, които обитават топлите води наоколо. Ако сте късметлии (или ви придружава опитен екскурзовод) може да попаднете на някой от многобройните плавателни съдове потънали около острова. Разходката по малтийските улички ще задоволи жаждата ви за култура. Това важи особенно за столицата Ла Валета, която е най-голямата съкровищница за архитектурни забележителности на острова. Първото, което ще ви направи впечатление е, че повечето сгради са в жълтеникаво – бежови нюанси. Това е така, защото самите скали по островите са в същите цветове. Това прави малтийските улици да изглеждат още по слънчеви и приветливи. Повечето прозорци са засенени с жалози. При тукашните климатични условия тов е силно необходимо. На много места по улиците ще видите червени телефонни кабинки, подобни на тези във Великобритания. И това не е случайност – до 21 септември 1964г. (тогава получава независимост) Малта е част от Великобритания. Британското влияние се усеща не само по кабинките, но и по цялостната атмосвера. Архитектурата притежава типична английска тежест и сериозност. И това съчетано със средиземноморския дух прави Малта неповторима. Както във Великобритания ще откриете червените, двуетажни автобуси, така в Малта ще видите жълтите, стари автобуси, които за малтийците са много повече от транспорт. Те са си цяла една традиция. Ако отидете в Малта не пропускайте да посетите и Англиканската Катедрала Сейнт Джон, завършена през 1844г. Това е един истински архитектурен шедйовър и несъмнено е една от най-красивите катедрали по цялото средиземноморие. На остров Малта ще разберете какво означава средиземноморски начин на живот. Малтийците обикновенно обядват обилно с плодове, зеленчуци и морски дарове. После си дават една дълга почивка , като целта е да избегнат най-горещата част от деня. Просто жаркия, субтропичен климат го налага. Улиците са най-оживени рано сутрин и в късния следобед, когато палещото слънце вече се спуска към хоризонта. Обикновенно за туристите идеалният начин за приключване на деня е в посещение на някое от типично средиземноморските ресторантчета край брега на морето.

Тук може да разгледате много снимки на Малта

За любителите на морето не е за изпускане "Синята лагуна", която с тюркоазените си води може направо да омагьоса посетителите. Толкова бистри морски води трудно ще откриете на друго място в Европа. Пясък почти няма. В по-голямата си част заливчето е заобиколено главно от скали, а почитателите на слънчевите бани са налягали направо по камъните. "Синята лагуна" се намира на западният бряг на рядко населения остров Камино, на еднакво разстояние от Малта и Гозо.

източник: http://www.touristmaker.com/ostrovi/malta.html

Майорка е най-голям от Балеарските острови. Това е една много значима туристическа информация. Предлага многобройни природни и антропогенни забележителности. Майорка има невероятно красиви бели пясъчни плажове с чисти и прозрачни води. Брега е опасан от гста и зелена субтропична растителност, която се подхранва от значителните зимни валежи. Острова притежава долини и планини покрити с красиви гори. На брега има голямо разнообразие от красиви хотели и вили, в които туристите биха могли да отседнат.

Може да видите много снимки на Майорка.

Климата на Майорка. Майорка притежава мек, средиземноморски климат с дълго, горещо и сухо лято и мека зима. Като цяло дневните температури са 10 °C през януари и 25 °C през йли и август. Всъщност дневните температури през януари са около 13 – 15 °C. В слънчеви дни може да достигне до 20 - 25 градуса. В такива дни наистина можете да забравите, че е месецът е януари. Температурите достигат до 14 °C през декември и февруари. Изброените три месеца са най-студените месеци в Майорка. В действителност времето през зимата на този райски красив остров е прекрасно. Въпреки, че времето не е подходящо за плуване в морето, вие бихте могли да правите много неща ако сте избрали това място за зимната си ваканция. Условията са идеални за дълги разходки в горите на този остров. В планините е възможно да се формира снежна покривка заради по-голямата надморска височина. Но като цяло зимата е най-добрия сезон за екскурзии. Можете да използвате хладното, но не студено време за да се запознаете с вътрешността на острова, където ще видите живописни селца, разположени на достатъчно голямо разстояние от световноизвест

ните туристически маршрути. Зимата е приятна не само заради хладното и свежо време, но и заради спокойствието което ви предлага този средиземноморски рай. През декември, януари и февруари няма никъкви талпи и можете да се наслаждавате на красотата му необезпокоявани. През март времето е по-топло. Температурите са около 17 °C през деня, но често достигат до 20 °C.

Времето е твърде хладно за плаж, но отлично за дейности на открито. Дните са по-слънчеви, отколкото през зимата. През април времето е топло, някои дни са горещи, водата в морето е все още хладна, но вече има хора по плажовете. Обикновенно дневните температури са около 19 °C, но на обяд могат да достигнат 25 °C. Пролетните сезони като пролет и есен са кратки. Пролетта започва през март и свършва през април. Първият летен месец е май. Средните летни температури са 22 °C, но лесно може да достигне 30 °C. Времето е перфектно за летен туризъм. Морската вода е достатъчно топла за плуване. Плажовете все още не са претъпкани с хора и местните жители се наслаждават на

местните плажове необезпокоявани. Юни е най-сухият месец в Майорка. Времето е горещо, валежите са незначителни. Температурите са между 25 и 30 °C. Времето през юли и август е горещо. Температурите са около 30 °C, но понякога достигат до 40 °C. Плажовете са претрупани, а острова е пълен с народ. Това е пиковия туристически сезон в Майорка. Септември е подобен на юни с температури между 25 и 30 °C. Времето може да бъде много горещо. Валежите са по-значителни от колкото през юни. Октомври е последния летен месец на Майорка. Температурите са 23 – 25 °C. Плажовете не са претрупани, но водата е все още топла – около 21 °C. През ноември започва есента. Това е най-дъждовния месец в Майорка.

Майорка има силно разчленена брегова линия. Няма дълги и безкрайни плажни ивици, но има очарователни малки заливчета с бял фин пясък, който засилва усещането за чистота и прозрачност на водата. В малките и тесни заливчета водата е почти винаги спокойна. Тези плажове могат да се ползват повече от 6 месеца в годината. В южната част на острова се намира най-големия град на острова – Палма де Майорка. Това е и столицата на острова. Населението и е около 500 000 жители (приблизително половината от населението на острова). Именно Палма е причината южната част на острова да има много по-претъпкани плажове от северната. На север, далеч от Палма има много безлюдни плажове. На север и северозапад, освен дивите и пусти плажове ще откриете и недокосната, севствена природа. Планинската верига опасваща острова от север се нарича Сиера Трамонтана. Няма много места в Европа, където море, планина и гора да се събират в едно. Със своето очарование северната част от острова е привлекателна за не една и две холивудски знаменитости. Това е може би идеалното място да се откъснете от хаоса на съвременната цивилизация. Тук ще откриете атмосверата на стара Европа. Въздухът е свеж, а песента на птиците е на всякъде. В планините ще откриете свежест в субтропичната лятна жега. През последните години Майорка е особенно атрактивна за германци, които желаят да намерят по-добър климат и средиземноморски начин на живот. Те идват тук за работа, ваканция и т.н. Разликата между Германия и Майорка е много голяма. Живота в Германия е динамичен, докато в Майорка хората разполагат с достатъчно свободно време за да се наслаждават на живота и да релаксират.

Пристигайки в средиземноморския рай ще видите, че по голямата част от населението живее в големи вили, най-често с плувни басейни. Местните жители харесват комфортния и луксозен начин на живот. Местните жители обикновенно започват деня си с чаша кафе и вестник в някое от многото кафета, под сянката на финиковите палми, на някой от широките площади, които са така типични за испанските градове. На обяд е време за хапване – обикновенно морска храна и свежи зеленчуци. В най-горещата част на деня всеки търси прохлада някъде. Живота замира за няколко часа. В късния следобед хората плъзват отново по улиците. Това е и най-оживената част от дена. Слънцето залязва и жегата вече си е заминала. Някои от по-важните селища (градове, градчета и села) са:

-Палма, Магалуф, Валдемоса, Пуерто де Солер, Пуерто де Поленса, Кала Милор, Са Кома, Манакор, Кала Фигуера, Сес Салинес, Лухмайор и други.

източник: http://www.touristmaker.com/ostrovi/majorka.html

Португалия е разположена в югозападната част на европейския континент. Нейното население е около 10 500 000 души и заема площ от 92 072кв.км. Официалният език е португалски а официалната валута – Евро.

Тук може да видите много снимки на Португалия

Страната е член на Европейския Съюз от 1986г. Португалия е разположена на брега на Атлантическия океан.На север и на изток граничи с Испания. Населението е неравномерно разпределено по територията на страната. Голяма част е концентрирана в столицата Лисабон. Градската агломерация наброява 2 700 000 души. Португалия е една от най-старите страни в Европа. Основана е през 1139г.

Португалия има горещ средиземноморски климат. Лятото е дълго и горещо. Зимата – кратка и мека със значителни валежи. Между най-северните и най-южните части на страната има няколко градуса разлика. Най-студените месеци в Лисабон са декември, януари и февруари. Дневните температури са обикновенно около 15 °C (14 °C през януари и 15 – 16 °C през декември и февруари). Пролетта е много топла и слънчева. Плажния сезон започва края на април и свършва края на октомври. Ноември е най-дъждовния месец в годината. Понякога дъжда продължава няколко дни без да спре.

Португалия е известна с обширните си територии с корков дъб. Тези дървета живеят приблизително 250 години. Около 50% от всичкия корк в света се произвежда в тази страна. Освен коркови гори, тук ще откриете и евкалиптови. Внесения от Австралия евкалипт вирее отлично на тукашнитя условия. Евкалипта е чувствителен към измръзване. Дървото умира при температура от (-5) °C.

Релеф. Релефа на Португалия е планински в северните части на страната и равнинен в южните части. Най-висок в Португалия е връх Пико, който се намира на Азорските острови в Атлантическия океан. Висок е 2351м, но най-високият връх в континенталната част на страната е Серра да Естрела. Той се извисява на 1993м надморска височина. Освен Азорските острови, Мадейра също са владение на Португалия и също се намират в Атлантическия океан.

Въпреки, че Португалия има горещ субтропичен климат, е покрита с гъсти и зелени гори. Постоянния лек ветрец, който духа от към Атлантическия океан, прави климата мек и приятен. Във вътрешността на страната, на по голяма надморска височина климата може да бъде доста суров и със значителни снеговалежи. В посока изток – запад много страни пресичат страната и се вливат в Атлантическия океан. Най-ужасното събитие връхлитало някога Португалия се случило през 1755г. Това било земетресение, което разрушило по-голямата част от Лисабон. Сякаш това не било достатъчно ами след това последвало цунами. Португалия (подобно на другите страни в Южна Европа) е активна сеизмична зона.

Една от най-големите забележителности на Лисабон е моста „25-ти април”, който пресича река Тежу и свурзва двата бряга на португалската столица. Моста е абсолютно идентичен с „Голдън Гейт” в Сан Франциско, Калифорния. Тук също бихте могли да видите статуя на Иисус спасителя, която е копие на световно известната статуя в Рио де Жанейро. Това, че града се намира върху няколко хълма му придава невероятно очарование. Тук посетителите могат да видят нова и модерна архитектура в съчетание със стари и красиви, класически сгради. Любима на летовниците е южната част на Португалия. Тази част на страната действа като магнит с разкошните си златисти, пясъчни плажове, зелени гори, луксозни хотели, невероятна кухня, чист въздух и средиземноморски стил на живот. Палмови дървета, цвета, екзотични, субтропични храси и други са само част от естествените растителни видове, които ще видите ако посетите разкошните курорти на южна Португалия.

източник: www.touristmaker.com