Хотелиерство & Ресторантьорство

На север и североизток граничи с Колумбия, а на юг и югоизток – с Перу. На запад има широк излаз на Тихия океан. Притежава и някои острови, сред които са и не безизвестните острови Галапагос, чиято слава се дължи на уникалния им животински свят. Те се намират на около 930км западно от брега на Еквадор. Една от най-големите специфики на географското положение на тази страната е, че тя е една от малкото, през чиято територия преминава Екватора. Всъщност той дори и е дал името си и за това днес тази държава се нарича Еквадор. От север на юг през територията и преминава най-дългата планинска верига на планетата – Андите. Те разелят страната на две твърде различни части. В Андите се намира най-високият връх на Еквадор – Чимборасо, който се извисява на 6266м. На запад от Андите и в самата планинска верига е концентрирана по-голямата част от населението на страната. Там климатът е сравнително по-сух. На изток от планинското било планината отстъпва пред гъсти и непроходими екваториални джунгли, които притежават огромно и уникално видово разнообразие.

Климатът на Еквадор е екваториален тъй като нулевия паралел преминава през територията на страната. Това обаче не означава, че не се наблюдават големи различия. Например островите Галапагос имат сравнително, променлив, хладен и засушлив климат за тези геогравски ширини. Тук се наблюдава сух сезон, който продължава само три месеца – октомври, ноември и декември. И въпреки, че засушаванията не са типични за екваториалните области, тук те се проявяват, макар и по-слабо. През останалите месеци от годината валежите са достатъчно обилни за да поддържат влаголюбивата островна растителност. Втората нетипична за екватора черта е лятното захлаждане от юни до септември, когато дневните температури рядко надвишават 23°C. Това става под влияние на сезонна смяна на теченията в Тихия океан. През останалата част от годината температурите се движат между 25 и 32 градуса, което прави климатът на островите Галапагос лек и приятен през цялата година. В континентален Еквадор е малко по-различно. Валежите като цяло на всякъде са обилни, но в източната част преобладават. В цялата страна виреят топлолюбиви и влаголюбиви растения. Валежите са равномерно разпределени през годината. Може да завали по всяко време на деня и през цялата годината. Обичайно през денонощието температурите се движат между 25 и 30°C и почти не се променят през годината. Небето най-често е с разкъсана облачност. Тук ще откриете поразителен животински свят, но може би едно от най-впечатляващите създания тук е тайнствената и загадъчна котка – Ягуар. Джунглите на Еквадор гъмжат от живот – птици, влечуги, змии, жаби, бозайници и хиляди, хиляди насекоми. По ниски са температурите единствено във високите части на планините.

Икономиката на Еквадор е развиваща се. Страната е бедна и има нисък стандарт на живот. Има големи социални контрасти. Богатите хора са малко, а тези които живеят с минимални доходи са много. Икономиката разчита главно на добив на полезни изкопаеми, като например нефт, злато, сребро, платина и други. Също много важно за икономиката на страната е селското стопанство. Еквадор е световен износител на банани. По износ на тази култура страната дели първото място в света с Филипините. Отглеждат се и други важни експортни култури, като например кафе и какао. Има големи перспективи за развитието на туристическата индустрия, но за сега интересът е насочен основно към островите Галапагос. Посетителите идват тук най-вече заради богатия животински свят. Тук ще откриете уникални видове игуани, костенурки и птици. Останалата част от страната все още е гледана от туристите някак с недоверие, тъй като чужденците се страхуват от високата престъпност, традиционна за повечето от страните в Латинска Америка. Когато туристите отседнат в градове като столицата Кито или най-големия град Гуаякил, те биват предупреждавани да не носят скъпи предмети със себе си, както и да избягват определени части на тези градове. Не на всякъде обаче е опасно. В централните части на столицата Кито престъпността е по-ниска, а и точно тук има какво да се види – интересна архитектура, паркове и градини, магазини и какво ли още не.

Население. Населението на Еквадор е около 13 600 000 души, което в комбинация с по-малката и площ я прави най-гъсто населената държава в Южна Америка. Значителна част от населението на страната е съсредоточено в столицата Кито (около 1,5 милиона) и Гуаякил на брега на Тихия океан (около 2 милиона). Като етнически произход основната част от населението на страната се е формирала при смесването на испанските преселници с местните племена на индианците, но като цяло това е многолика и пъстра по отношение на етническия си състав страна, подобно на повечето държави от „Новия свят”.

Столицата Кито е град разположен на повече от 2800 метра надморска височина. Има внушителна архитектура в колониален стил. Красотите на града са наследство от испанските преселници, за това днес тук сякаш има едно малко късче от Испания. Разходката из града ви връща в далечна Европа. Макар и страната да е бедна, Кито съчетава на едно място най-доброто, защото е столица и е визитката на Еквадор пред света. Тук освен стари сгради между които множество църкви и катедрали, ще откриете и модерни сгради с различно предназначение. Някои са построени за бизнес а други за живеене, но всички изглеждат спретнати и подредени. Улиците са широки, не липсва и добре поддържана градска растителност. В централната част на града се намира прекрасния парк Ла Каролина. Както всеки друг по-голям град и Кито си има своите проблеми, но тук като цяло всичко е много по-уредено в сравнение с останалите части на страната. Климатът на Кито е екваториален планински. Дневните температури са стабилни и не се променят през цялата година. От януари до декември се движат между 18 и 20 градуса. Голямата надморска височина държи традиционните екваториални жеги на дистанция. Дните са дълги и слънчеви през цялата година. Нощните температури варират малко повече. Най-високи са през декември и януари, когато са около 14-15°C, а най-ниски стават през юли и август, когато могат да паднат до 5°C. Това става много плавно и постепенно. След февруари всеки месец нощите са с около 2 градуса по-ниски от предишния и това продължава до юли. След това започва затопляне. Но всичко това е през ноща. По което и време на годината да посетите Кито, най-вероятно ще се интересувате основно от дневните температури, а както казахме те са стабилни.

Най-големият град на територията на Еквадор е Гуаякил. Той се намира не далеч от тихоокеанското крайбрежие, в близост до делтата на река Гуаяс. Градът в по-голямата си част е разположен на западния бряг на реката. Макар и по-голям, Гуаякил не изглежда толкова богат и подреден, колкото столицата Кито, но за сметка на това е доста по-опасен. Тук по-ясно личи икономическото състояние на Еквадор, тъй като Гуаякил не се ползва с преимуществата, които има един столичен център. Това, което тук е в повече е екзотиката. Тя е резултат от по-топлия климат. Тук за разлика от Кито, който се намира на голяма надморска височина, градът е почти на морското равнище и за това екваториалният климат се проявява с почти всички свои характеристики като целогодишно високи температури, както и обилни и почти ежедневни валежи. Тук има и сух сезон. Той се проявява през второто шестмесечие на годината. Тази черта на климата е характерна по-скоро за субекваториалния климатичен пояс, но в този случай се проявява дори и тук на екватора. Причената са по-ниските от обичайното температури на водата в Тихия океан около тропиците на Южна Америка. В Гуаякил растителността е много буйна и има огромно разнообразие от цветя и палми, които процъфтяват при изобилието от влага, топлина и слънчево греене.

източник: http://www.touristmaker.com/darjavi/ekvador.html