 |
| Обширен лабиринт от зали и коридори, някогашен дом на хиляди души, може да бъде намерен на десетки метри под турския град Кападокия. (снимка: Haluk Ozozlu) |
Подобно на общество от истински хора-къртици, жителите на централен Анадол са развили идеята за живота под земята до крайност.
Открит на повече от 30 м под земната повърхност, древният град Деринкую вероятно е най-впечатляващият от намерените в областта подземни градове. Според археолозите този обширен подземен комплекс от тунели и стаи някога е предоставял сигурно убежище за около 100 000 души.
Деринкую е открит случайно през 1969 г., когато жител на Кападокия, работещ върху разширяването на пещерния си дом, разбива стена и открива мистериозна стая, изсечена в скалата до жилището му.
Вдъхновен от находката, човекът продължил да копае, разкривайки едно след друго дълбани в скалата пространства. Това откритие дава началото на едно от по-интересните археологически приключения на миналия век.
Археолозите са проучили обширно пространство от 40 м под повърхността, разкривайки внушителен брой изсечени в скалите жилища. Но според някои изчисления има още много за проучване, тъй като се смята, че градът се простира най-малко на 80 м в земята.
При все че тази популярна туристическа дестинация предлага осем нива на подземни приключения за желаещите да проучат Деринкую, има още 10 или 12 нива, които засега само археолозите имат право да изследват. Общият брой нива на града все още не е известен.
Сигурно убежище
Тези подземни жилища, които не са били предназначени за постоянно обитаване, са функционирали като временни укрития във времената, когато градът на повърхността е бил под обсада. Те са проектирани така, че десетки хиляди души са могли да живеят под земята в продължение на месеци, защитени от атакуващите армии.
За да осигурят продължителния престой за толкова много хора, създателите на Деринкую включили над 50 вентилационни тръби в плановете на града. Освен многото нива, той разполагал и с естествена подземна река, която да помогне да бъдат посрещнати нуждите от вода на неговите жители.
Изсичането на една единствена стая в тази подземна скала с примитивни сечива би било трудоемка задача, но този просторен град има обширен лабиринт от зали, които свързват стаи, градските зони и различните нива. Има дори коридор, дълъг 1,3 км, който свързва Деринкую с друг, още по-древен град – Каймаклъ.
В Деринкую има стаи за всички онези ежедневни занимания, на които тези древни хора са се наслаждавали, докато са били на повърхността. Има маси, кухни, трапезарии, механи, резервоари за вода, хранилища, изби за вино и олио, както и училище. Има дори и места за богослужение, в това число параклис с размери 9х20 м, с приблизително триметров таван.
Имало е осигурени условия за много семейства, както и място за домашни животни, ферма и достатъчно фураж поне за половин година. Кухненската фурна присъства и в двата града, а в случая на Каймаклъ някои от коридорите са украсени с византийски картини.
Система за сигурност
Тъй като тези подземни градове са служили като убежище от чуждестранни нашественици за периоди от няколко месеца, да се държат неканените гости отвън е било от първостепенно значение.Деринкую разполага с огромни подвижни порти под формата на много тежки каменни дискове, дебели почти 60 см и с диаметър над 180 см. Тези порти можели да се изтъркалят настрана, за да могат хората да влязат, и да се затворят, за да държат враговете отвън.
Тъй като са били изсечени в продължение на много векове, тези удивителни подземни градове в действителност са продукт на няколко култури.
Каймаклъ, например, е бил конструиран между 5-ти и 10-ти век. Въпреки че цялостната му структура е много по-стара от тази на Деринкую – чийто първоначален строеж е през 7в. от фригийците – много археолози смятат, че първото ниво на Каймаклъ може да е било построено от хетите около 1400 г. пр. Хр.
Намерени на археологическата площадка доказателства предполагат, че тези жилища първоначално може да са служили на оцелелите хети, когато тяхната империя била унищожена от тракийските нашественици.
Превод: Цвета Петкова
Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2009-03/2009-10-13_01_d.html
