|
На тази дата външните министри на държавите от Европейския съюз обявяват Валутен съюз и срок за въвеждане на Еврото като единна официална валута на 15-те страни членки на Европейския съюз от 1 януари 2002 г.
Юридическа основа на новата валута са член 102А-109М от договора за Европейската общност към договора от Маастрих. Еврото е въведено на 1 януари 2002 г. като законно платежно средство за 303 000 000 европейци. Заменя австрийския шилинг, белгийския франк, германската марка, италианската лирета, испанската песета, финландската марка, френския франк, ирландската лира, холандския гулден, люксембургския франк, португалското ескудо и гръцката драхма. Налице е най-голямата парична реформа в света. Монетите се наричат "евроцент"; художественото оформление на банкнотите е по проект на австрийския художник Роберт Калина.
Евро (EUR, euro;) е валута в 13 държави от Европейския съюз: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Словения, Финландия, Франция и Холандия, известни още като Еврозона. От януари 2008 г. се присъединяват още две държави - Кипър и Малта.
Използва като официална валута в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни са лицензирани от Европейската банка да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. Други държави като Андора, Черна Гора, и Косово, които не са част от съюза, използват еврото като разплащателно средство.
Еврото се администрира от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), съставена от Европейската Централна Банка и централните банки на страните от Еврозоната. То е резултат от най-значителната монетарна реформа в Европа от времето на Римската империя. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за Европейската политическа интеграция.
