В предишния брой ви разказах накратко историята на хартиеното изкуство от древния японски журавляк та чак до онези човешки маски, за които не може да се познае, че са оригами. Видяхме как столетните прости традиционни модели за има няма двайсет години еволюират до сложни и реалистични форми, способни да уловят и пресъздадат много по-разнообразни елементи от заобикалящия ни свят.
Разбира се, това че такива сложни модели съществуват, не значи, че те се правят лесно. Нещо повече – със средствата на класическото оригами това е и изобщо невъзможно. Ние обаче ще се запознаем и с модерните методи на това древно изкуство, а после ще ви разкажа и за това какво можем да направим, използвайки този подновен в съвремието набор от оригами техники и материали.
Винаги съм искал да го кажа поне веднъж, сори – Дръжте се, започваме! (да, знам, знам… ;р)
От какво може да се прави оригами…
Ами от всичко, което може да се сгъва ;) Разбира се, хартията е основният традиционен мотив тук, а освен това се е наложила като най-подходящ материал, но стига да успеете да задържите творението си в приличен вид, нищо не ви пречи да сгъвате оригами и от мукава или целофан, или от каквото ви хрумне (някои ентусиасти правят оригами от тесто, което после се пече и яде ;р).
Има няколко класически характеристики, които определят доколко даден материал е подходящ за оригами. Основните са дебелина и здравина. Обикновено за сгъване се предпочитат тънки материали – по-дебелите са абсолютно неподходящи за практически всеки по-сложен модел, просто защото като ги сгънете на четири примерно и повече не можете да ги сгъвате, стават твърди и неогъваеми. Здравината също е много важна – не бихте искали творението ви да се разкъсва при първото прегъване, което изисква някакво дърпане или стискане, нали? Особено подходящи са тънки и здрави материали като например онази мазна хартия, в която често опаковат разни хранителни продукти (очевидно, подходяща е, когато не е мазна :P). Тя обаче пък не е достатъчно примамлива на външен вид, а външният вид е много важен, защото именно той носи внушението на модела. За някои модели е по-подходящо да са "облечени" в текстилни повърхности (обикновено текстилният материал е залепен за друг, защото сам е твърде мек), за други – да са от класическа хартия, за трети – да са лъскави и т.н. Всъщност оригами в голяма степен съдържа в себе си изкуството да уловиш не само характеристиките на изобразявания предмет, но и характеристиките на материята – да се възползваш по най-добрия начин от нея и да покажеш на какво е способна.
Доста важно свойство на всеки потенциален оригами материал е и това доколко той пази сгъвки. Ако листът ви е твърде мек, той вероятно няма да може да остане прегънат там, където сте го прегънали. По тази причина повечето оригами материали са поне толкова твърди, колкото хартията. При все това оригами може да се прави и от по-меки материали. Има цяла традиция за сгъване на форми от салфетки (т.нар. napkin folding) и вие вероятно дори сте виждали сгънати в различни форми салфетки (платнени или хартиени) по официални трапези, при тях си има съвсем отделна поредица мурафети.
Еластичността е друга много важна характеристика на материалите за сгъване, защото дори материалът да пази сгъвката, той може да не я пази плоска, а да се опитва да се изметне. Това е естествено свойство на хартията, така че повечето модели се съобразяват с него, но може да се превърне и в голям проблем, особено ако се опитвате да сгънете нещо няколко пъти и със сила го натиснете в легнало положение, при което щом си дръпнете ръката, то подскача и се разваля ;) Някои модели обаче пък разчитат на този ефект, така че и това трябва да се има предвид.
Не на последно място важно е доколко вашият лист се поврежда от сгъването. Оригамито не е процес, при който всичко става от раз. Шансовете да не направите нито една погрешна сгъвка са практически нулеви, дори с относително прости модели. И даже изобщо да не грешите, самите сгъвки понякога са сложни и изискват доста дърпане, нагласяне и опипване. А ако всяка сгъвка и дърпане повреждат материала, сами се сещате, че скоро оставате с някаква развалина в ръцете и дори да сте перфектен в сгъването, резултатът ви е плачевен и безкрайно неудовлетворителен. Така например споменатата по-горе тънка хартия се изтърква по ръбовете, когато се сгъва, и ако не внимавате и не действате прецизно и с минимално опипване, ефектът никак не е хубав. Поврежда се от сгъване и металното фолио, което е един друг много разпространен сред оригами средите материал. Нещо повече – погрешна сгъвка трудно може да бъде изличена от фолиото, особено ако сте го притиснали повечко – тя просто остава в структурата му. Можете да премахнете сгъвката с груба сила, да кажем като минете с плоското на нокътя през нея, което обаче създава друг интересен (синоним на МНОГО ДОСАДЕН) проблем – сгъвка в едната посока не може лесно да бъде обърната в другата посока (новата сгъвка ще мине до старата, а не по нея, както става при хартията). Единственият начин да се справите с това е да заличите изцяло първата сгъвка, с което на практика убивате ефекта от това да сте си направили предварително сгъвката в по-лесната посока (т.нар. precreasing).
Изобщо различните материали за сгъване имат различни характеристики и по различен начин представят тези важни за процеса на сгъване показатели. Хартията между другото – освен дето с нея е започнало всичко – си е останала вероятно най-класическият и използван материал за сгъване. Тя печели много добри точки по всички гореизброени показатели, макар че си има и лоши страни.
Има разбира се различни видове хартия, които поставят акцента върху различни характеристики на оригами материала. Най-евтината и стандартна хартия за сгъване си е простата копирна хартия (вадите от пакета за принтера и почвате), която лесно може да се намери и оцветена. Тя е достатъчно добра и за сравнително сложни модели, а и напълно върши работа за простите (аз лично винаги започвам от копирна хартия за всички пробни модели). Когато напреднете обаче, ще се видите ограничени от нея. Първо, копирната хартия доста се захабява от опипването, става крехка и лесно се къса, освен това не е достатъчно гъвкава. Това означава, че не може да съхрани по-заоблени форми, а и много трудно се сгъва, когато стигнете до сгъване на повече от три-четири слоя хартия наведнъж.
Малко по-добър вариант е т.нар. специализирана оригами хартия, или както е по-позната по света – kami (нали си спомняте, че това е японската дума за хартия). Kami пази добре сгъвките, тънка е и се прегъва лесно. Още по-удобно е, че тя се продава и на готови разрязани квадрати – обикновено те са цветни от едната страна и бели от другата (така моделите стават по-раздвижени), но има и цветни от двете страни, има такива с шарки, има с картинки – каквото ви душа иска. 
При все това kami е сравнително евтина и не толкова качествена хартия, не е достатъчно здрава, произвежда се от машини на едро, и не е най-доброто професионално решение по въпроса.
Друга вид хартия, която вече споменах в предишния брой, е японската традиционна хартия washi. Това е почти текстилна хартия, по-дебела, но по-нежна като материал. Понеже не пази твърде добре сгъвки, washi е по-добра за модели с извивки, а не с остри ръбове. По-нежни и крехки образи, като например цветя и листа също се получават добре с нея. Тя е ръчно изработена хартия и често има характерни японски мотиви, макар да се продава и просто едноцветна.
Съществуват и други видове хартия. Стандартната опаковъчна хартия например също може да ви свърши работа, както и паус, а също и различни видове арт-хартия, каквито се намират (твърди се, аз не съм виждал) по художнически магазини. Разработват се специални оригами хартии с екзотични имена като Elephant Hide и тем подобни (споко, не трепят слонове за нея ;)). Най-добрата хартия според д-р Ланг се казва Origamido и се прави от друг известен оригами майстор – Майкъл ЛаФос.
Изобщо хартията, в някоя от разновидностите си, най-често ще ви свърши идеална работа. При все това за някои модели други по-особени материали са далеч по-подходящи, а най-сложните оригами творения са просто невъзможни без някакъв по-гъвкав материал и по-специално фолио.
Фолиото, обаче, както казахме, има доста лоши ефекти. Изправени пред избора между неговата гъвкавост и по-"прощаващата" грешки и лесна за манипулиране хартия, оригами майсторите навремето избрали средния път – просто ги обединили. Т. нар. foil-backed paper (или paper-backed foil) е може би най-често използваният за сложни модели материал. Представлява лист хартия, залепен за фолио (и двете максимално тънки, за да е и резултатът тъничък като нормален лист). Обикновено листът е бял, а фолиото – цветно. Има и варианти с цветен лист, в случай, че не искате моделът ви да е лъскав отвън, а да скриете фолиото вътре. Аз лично съм се пробвал да си го направя сам, но това е трудна работа без особен успех, ако нямате много търпение и много добро фолио. Слава богу, foil-backed paper (всъщност този материал често се нарича просто foil, понеже чисто фолио на практика не се използва за сгъване) се продава и готов и отново услужливо разрязан на квадратчета. Както и с готовите рязани оригами хартии обаче, тези квадратчета обикновено са доста малки :( – повечето са максимум до 6 инча, което прави приблизително 15 см. За един по-сложен модел като например тарантула това е абсурдно малко – освен дето ще имате мини-тарантула, всъщност няма и да я имате, защото ще ви трябва накрая и лупа, за да се оправяте с мъничките сгъвки по някакви ъгли някъде си.
Вариация на врътката с фолиото е по-интересният материал tissue foil. При него фолиото се залепя не за нормална, а за текстилна хартия. Текстилната хартия е обикновено по-нежна, мека и интересно изглеждаща и създава много интересен и реалистичен ефект, например при животни (може да изглежда като козина). Самата текстилна хартия е различни разновидности и това дава още повече възможности. Tissue foil материалът е създаден в опит да се направи paper-backed foil, който е по-малко paper и повече foil. Той е още по-гъвкав и например е идеален за гореупоменатата тарантула, която както знаем е и мъхната и се възползва гениално от материала, а гъвкавостта позволява лесно оформяне на крачета и т.н. Разбира се, като всеки материал и той си има отрицателни страни – доближава се твърде много до лошите ефекти на фолиото, твърде е крехък, а и не е траен – по-лесно се разлепя, текстилната хартия не е достатъчно издръжлива и т.н. Tissue foil обикновено не се продава, налага се да си го правите сами с ваши материали.
И така, виждаме, че и употребата на фолио си има граници и лоши ефекти. Алтернатива на неговите неприятни страни, която цели да постигне с хартия ефект, подобен на гъвкавостта на фолиото, е една техника, разработена още от Акира Йошизава и известна като wet-folding (мокро сгъване). При тази техника хартията се навлажнява предварително (с мокра гъбичка най-често), след което започвате да сгъвате. Докато хартията е влажна, тя е по-гъвкава (това се дължи на нейния състав) и може да се задържи в по-вълнообразни и плавни форми, които биха се изметнали при суха и по-еластична хартия. Хубавото е, че сгъната по този начин докато е влажна, изсъхналата в последствие хартия запазва тези вълнообразни чупки. По-този начин се постига доста добър ефект, който дори надминава по изразителност възможностите на фолиото, макар постигането му да е по-трудоемко.
Мокрото сгъване е техника, която зависи в голяма степен от лепилото, което е използвано при производството на хартията. Това лепило слепва нишките на дървесината и понеже е водно-разтворимо, именно то всъщност се променя при мокрене и прави материала гъвкав. Не всички видове хартия имат достатъчно такова лепило, съответно не всички видове хартия са подходящи за wet-folding. Удобни са по-дебели хартии, но понеже те пък не са удобни за традиционното оригами, не се и срещат твърде често по специализираните магазини.
Съществува обаче метод, който решава лесно този проблем. Методът се нарича back-coating, също е приведен в действие от сенсей Йошизава и всъщност е най-близката до ума импровизация, която би ви хрумнала. А именно, става дума за това два листа да се залепят един за друг и да се сгъват така. По този начин постигаме няколко неща. Първо, получаваме по-дебела хартия, удобна за мокро сгъване, която при това притежава добрите качества на kami и освен това е по-разнообразна като шарки. Второ, получаваме хартия, цветна от двете страни, което е много полезно за редица интересни модели. Трето, използвайки водноразтворимо лепило за слепването, практически правим получения двоен лист още по-податлив на мокро сгъване и изобщо получаваме много добър материал :) Разбира се, звучи твърде хубаво, за да е истина, и практиката показва, че трябва доста опит, за да се залепи качествено хартията по този начин.
В алтернатива пък на wet-folding-a, в по-нови времена някои майстори (например г-н Джон Ву) работят върху т.нар. dry-folding (сухо сгъване). Тази техника естествено не е по никой начин специална именно със сухотата си, а по-скоро представлява сбор от различни методи и сгъвки, които така да се каже заключват ъглите на хартията, когато тя се използва за по-заоблени и вълнообразни форми, така че еластичността да не й позволи да се изметне. Тази техника е известна още и като curved tension folding.
Както виждате, и материали, и техники за сгъването им се намират бол. Разбира се, най-хубавите са и доста скъпи и обикновено вие така и така ще си работите с най-проста хартия за тестове и едва когато си харесате някой модел, ще си търсите материал за него, но отново предупреждавам, че най-сложните модели просто не могат да се направят от хартия и точка.
За да правите оригами, ви трябва единствено материал за сгъване и търпение. Нищо друго не е нужно. Обаче има много неща, които пък помагат. На първо място ценен уред е едно нещо, което аз наричам гилотина за хартия, но подозирам, че се казва плотер. То е много добро за рязане на точни квадрати, което ако нямате опит и уверена ръка, доста трудно става с ножица. За изработката на по-сложни материали може да ви се наложи да използвате лепило (например за тези с фолиото, или просто ако искате да залепите цветни листи хартия). Най-добре е това да е лепило на спрей, защото се разпределя най-равномерно и слоят е максимално тънък. Друг доста ценен уред за много малки сгъвки е обикновената пинсета – с нейна помощ мъничките оригами израстъчета по краищата на вашите модели се прихващат и набутват където трябва малко по-лесно.
И за финал на тая секция бих искал да дам няколко съвета по въпроса къде можете да намерите материали за оригами в България и по-специално в София. За съжаление, поне моят опит сочи, че сме доста ощетени в това отношение. Най-доброто, което съм намерил досега, е цветна копирна хартия. По повечето офис-магазини и ксерокси (например Office 1 Superstore) я продават доста евтино, а на най-долния етаж на магазин Orange има и такава хартия с различни шарки и малко по-интересна от просто дюс цвят. Внимавайте, защото част от шарените хартии са на фотохартия, а не на копирна хартия, и се сгъват по-трудно. Там между другото може да намерите и по-дебели цветни картони, ако сте се спрели на тях, но честно казано те доста позасмукват, като опре до сгъване. По книжарниците лесно се намират и детски блокчета за апликация с гланцова цветна хартия, но бързам да ви предупредя, че те стават само за най-прости модели, понеже твърде бързо се изтъркват по ръбовете на сгъвките.
По-добра оригами хартия (т.е. каквато и да е добра оригами хартия) аз лично в България не съм намерил. В голямата книжарница на ъгъла на Славейков (Booktrading centre) продават различни оригами книги/пакети с инструкции, с които върви известно количество нелоша kami хартия, цветна от едната страна, сравнително малка, но върши работа. За съжаление, тези книги (за книгите повече ще говоря в идния брой) струват пари отделно от хартията, а е спорно доколко ще са ви интересни, освен ако сте съвсем начинаещи, а за съвсем начинаещи и нормалната хартия си върши работа ;)
Така че остава единствено вариантът с онлайн поръчки на хартия. В amazon.com и прилежащите му европейски варианти продават прилично разнообразие от kami хартия, както и foil, включително в няколко размера. Друго добро място за пазаруване онлайн вероятно е eBay, но аз лично не го харесвам като система и нямам информация. Голямо разнообразие хартии предлагат на Origami Source, но доставките до България са трудоемки и скъпи.
Така или иначе докато стигнете до момента, в който ще давате пари за поръчки за хартия, мисля, че ще сте в състояние да си ги търсите и сами, аз просто давам основни насоки ;) Колкото до останалите материали, фолио се продава във всички битови магазини, но не е много качествено (намачкано е, остават му чупки и въздух под него). Цветно фолио досега не съм намерил, ако някой знае къде има, ще се радвам да ми пише. Лепило на спрей продават в централния офис на Office 1 Superstore, който е на 7-ми километър.
... а какво може да се прави от оригами?
И тук отговорът е същият – всичко! Стига да имате нерви, желание, нерви и време. И нерви. Много и здрави. Оригами може да бъде безкрайно ядосващ процес (представете си, че тъкмо сте открили как точно става супер сложното комбо от двайсет поредни сгъвания, които преобръщат всичко с главата надолу, след това се оказва, че трябва да ги повторите от другата страна и накрая откривате, че резултатът в ръцете ви съществено се различава от това, което ви казват, че трябва да получите. Гадничко си е). Но нервите си струват ;)
Наистина вероятно няма нещо, което съвременните методи за дизайн на оригами да не могат да пресъздадат. По-напредналите сгъващи и дизайнери дори периодично си правят състезания, в които се избира произволна тема и всеки предлага своя разработка по нея.
Все пак има няколко класически основни насоки, в които обикновено хората творят. На идните редове ще гледам да изброя, с прилежащ снимков материал, различните тематики на оригами.
Най-стандартно това са модели на животни. Вече споменах Монтрол, който има над 20 само модели на прерийни животни, два пъти по толкова на морски животни и т.н. Но и извън неговите творения, животинската тема е безкрайно разпространена, а и честно казано, най-близка до стремежите на всеки, който се хваща изначално с оригами. Животните просто са интересни и вероятно по-интересни от да кажем оригами ключ или оригами легло. При това, както вече упоменахме, оригами фауната не се ограничава в евтиния дарвинизъм, а съвсем сполучливо действа и по въпроса с динозаври, с митологични същества, със зодиакалните знаци например, с Пикачу, с Йода и т.н. Известен е случаят и с една изложба на оригами слонове, където били показани близо 50 различни (някои много различни, но всички явно слонове) модела.
Едно много, ама много голямо подразделение на животинското оригами са оригами-насекомите. Тази тематика е сравнително нова, понеже читави насекоми (нали знаете, те са дребни, нагърчени, членести, многокраки, детайлни неща с разни израстъци) е изключително трудно да се постигнат без съвременните методи за дизайн и съвременните материали и техники. И като всяка нова тематика, хората още се трепят да правят насекоми, включително такива, за които, убеден съм, 80% от състава на софийския Биологически Факултет си няма и на идея, че съществуват. На мен лично тия насекоми са ми доволно досадни.
Друга огромна област от оригами моделите е разбира се съответно оригами флората. Всякакви цветенца, познати на човечеството, като почнем от по-класическите рози, гербери, лилии и т.н. и стигнем до екзотики като орхидея и еделвайс, си имат хартиени еквиваленти. Някои автори съвсем целенасочено си се занимават с това да имитират с хартия точния вид на нови и нови цветя. Освен цветя, се правят и дървета, но това по принцип е малко по-трудно, освен в силно стилизиран вид. Има и оригами тревички (аз дори съм ги използвал в разни композиции), и оригами храстчета. По принцип цветните и растителните модели са от по-лесните, а впечатляват, и хората често се хвърлят на тях.
Тематичното оригами е също добре развит жанр. По Коледа стават много популярни всякакви дядомразовци, елхички, подаръчета и т.н., които идеално си стават от оригами. Един много сладък дядомразчо, който аз си харесах и бях сгънал последната Коледа, може да видите нейде по снимките наблизо. Вечен евъргрийн си е любовното оригами – аз знам за поне седем модела на оригами сърчице, а те далеч не се изчерпват с това. Има дори секс-оригами, а има дори и книга за секс-оригами модели.
То разбира се няма много успех, понеже човешката фигура е едно от малкото неща, които е доста трудно да се представят с оригами. С изключение на лицата на Ерик Джойсел и сравнително успешните произведения на Ходжьо, които разгледахме в миналия брой, никой досега не е успял да създаде особено привлекателни човешки модели. При все това има доста опити в тази насока, някои от които са сполучливи, но просто стилизирани. Има конници, рицари, има една страхотна вещица и един наистина страхотен магьосник, има ангели, а Робърт Ланг има модели за цял оркестър – цигулар, басист, челист, пианист и т.н.
Друг оригами култ са вазите и кутиите. Моделите на вази между другото водят началото си още от древното японско оригами и дори от 
китайското оригами. Да им се чуди човек, макар че има доста интересни и оригинални хартиени вази :) По-странна е страстта на оригами майсторите да творят кутии, която винаги ще си остане тайна за мен. Хубавото на кутиите е, че те демонстрират добре геометричните принципи на оригамито, но пък си остават… кутии. Все пак това е най-малкото една практична страна на хартиеното изкуство, понеже тези кутии са напълно използваеми, а някои са си интересни като дизайн, имат и капак и т.н.
Оригамито за украса е още един добре развит жанр. То е донейде обединено с т.нар. абстрактно оригами – това са различни хартиени фигурки, които не изобразяват нищо определено, 
а просто са интересни форми, и обикновено се възползват от различните цветове на хартията. Използват се съвсем практически за украса, но донякъде приличат и на абстракционистките творения в изобразителното изкуство.
В последните години много се залага на триизмерното оригами. Разбира се, повечето от модерните модели са триизмерни (за разлика от класическите модели, които понеже са стилизирани, са почти винаги двуизмерни или само с илюзия за триизмерност), но тук става дума за модели, при което се набляга на триизмерността и на разликата с други подобни на тях модели, които обаче са плоски.
Геометричните модели са любим предмет на много от оригамистите-математици (Кавазаки, Касахара и др.). Разни кубченца, зарченца, додекаедърчета, хексаедърчета, едиколкоси-едърчета и т.н. са били добре изучавани през годините и се използват също за демонстрация на елегантната оригами геометрия.
Друг изключително популярен в последно време раздел на оригамито е т. нар. модулно оригами. При него се строят големи геометрични тела, сглобени от множество (понякога и над 100) малки оригами парченца, най-удобните от които са добре известни (например т.нар. sonobe unit). За модулното оригами ще говоря пак след малко, но то наистина е много разпространено и е любима тема за захващане на малко по-напредналите оригамисти, на които им е писнало в един момент да сгъват конвенционално оригами.
Съществува и по-класическото action origami. При него става дума за модели, които могат да правят разни движения. Най-стандартният пример е подскачащата жаба, която хвърчи, ако я натиснеш отзад и пуснеш. Има и други, например традиционният модел flapping bird е вариация на жерава, при която дърпането на задната част на птицата, я кара да си мърдакрилете. Има движещи се змии, катапулти и изобщо всякакви активни модели. Към този жанр спада и супер-сложният шедьовър на Ланг, за 
който говорих (но ще потърпите още малко за него ;р).
Както виждате, оригами наистина служи за всичко. Виждал съм абсолютно всякаква сволоч като хартиени модели, включително бална лачена обувка (WTF?). Много хора правят ракети, самолетчета пък всички ученици си правят, ама не го броят за оригами (а трябва ;)). Наистина всяко нещо може да бъде направено от оригами, или поне всяко интересно нещо. Ако поискате небостъргач, и небостъргач ще да може (и вероятно неособено трудно). Нийл Елиъс е сътворил цял влак с локомотив от един лист хартия. Никълъс Тери има наистина интересна композиция пак от един лист на остров с палма и трите маймунки "нищо не съм чул, нищо не съм видял, нищо не съм казал".
Черешката в тортата – дойде му времето – е моделът на Ланг: РАБОТЕЩ СТЕНЕН ЧАСОВНИК С КУКУВИЦА. I kinda rest my case ;)
Традиции и изисквания в оригамито
На финалната права на тазброешната статия ще си поговорим малко за традициите в оригами. Тук нямам предвид традициите на древното японско оригами, за тях вече говорихме достатъчно. Става дума за неписаните правила и ограничения, на които днес много се държи в оригами обществото.
Човек би си помислил, че оригамито, като изкуство, не бива да бъде спъвано от ограничения, и трябва да бъде оставено изцяло на въображението. Това донякъде е така, но има и обратна страна. Първо, помислете си, че и в останалите изкуства неписани ограничения е имало, а има и сега. В древността на огромен брой литературни произведения не се е гледало сериозно, защото само определени такива са се считали за изпълняващи критериите на "високата литература". По време на класицизма музикалните творби са били 
ръководени от строги хармонични правила, като всичко, излизащо извън тях, се е смятало я за обикновена какафония, я за селски водевил. Вярно, в наши дни тези ограничения са се стопили, но нека не забравяме, че оригами всъщност е едно доста младо изкуство, на има-няма 50 години истинско развитие, и тепърва трябва да премине тези периоди от съществуването си.
При оригами обаче има и друг момент – тези традиционни ограничения са наистина полезни за развитието на изкуството. Въображение, въображение, но оригамито е своего рода пъзел, който трябва да бъде решен, и ако премахнем ограниченията, то губи тази своя стойност – съответно няма какво да стимулира креативността на оригами творците и изкуството наистина просто би западнало, бидейки твърде лесно и безинтересно, освен за някакво малцинство декоратори или нещо такова.
Доста поговорихме за тези прословути традиции и ограничения, сега да ги видим най-сетне какви са. Всъщност те не са никак много. Основните изисквания са следните – да се сгъва от квадрат, да се сгъва от един лист хартия, да не се реже и лепи.
Квадратното изискване е во праве чист традиционализъм и като такова първо е сдало багажа. Наистина, в началото е било интересно да се изследват докрай възможностите на квадрата, който вероятно е най-мултифункционалната форма, но за модели, които по своята същност нямат общо с квадрат, е ограничаващ – човек трябва да мисли къде и как вътре във фигурката да набута излишъците от хартията. По-късно все пак майсторите започват да разработват и други форми, като триъгълници, правоъгълници и повече-ъгълници – всъщност в момента единствено не се приемат форми, които наподобяват кръг или дъги по някакъв начин. Квадратът е поизгубил значението си, с оглед на опита да се изследват повече възможности, а в наши дни дори вече съществува традицията на т.нар. bill fold, която по популярност стига "квадратната традиция". Bill fold представлява сгъване от лист с размерите на един долар (правоъгълник с размери 3х7) и често за материал се използват самите долари.
Изискването за единият лист хартия е по-силно, а и по-смислено. Наистина, доста по-трудно е отделни мънички части от обекта да се изобразят използвайки същия лист хартия, от който е и основната част. Донякъде в това изобщо се крие и чарът на оригамито. За рязането и лепенето пък изобщо не може да става дума при традиционалистите – вярно е, че има модели, които използват някакво рязане, но на тях се гледа снизходително и се смятат повече за детски упражнения, отколкото за истинско майсторство.
Това е изобщо между другото и цялата поанта на тези ограничения – да докажат истинското майсторство. Затова и например лесно можем да обясним един известен парадокс на оригами етиката, която забранява използването на повече листа и по-раздвижени начални форми, но пък открито поощрява модулното оригами, което практически се състои от огромен брой отделни листчета хартия. Причината според мен е именно тази – модулното оригами е трудно, то също е своего рода доказателство на майсторство и това някак стига, за да бъде признавано по света като истинско оригами, макар грубо да противоречи на традициите.
Разбира се, сред доста голямото оригами общество хора има всякакви. Абсолютните традиционалисти се 
мръщят дори на творби, които не са сгънати от хартия, макар фолиото и другите техники, за които говорихме, отдавна да се използват широко. Други, напротив, експериментират на воля с нови и нови техники и форми, без да се боят, че някой няма да сметне моделите им за достатъчно purist origami, както се казва.
Изобщо, макар да видяхме защо ограниченията имат смисъл, импровизациите също са много важни, така както е и при всяко друго изкуство. Те развиват полето на оригами и създават нови жанрове, нови изкуства, родствени на сгъването на хартия. Такова изкуство е например киригами, което пък именно разчита на рязането. Честа практика е различни оригами модели да се комбинират в композиции, в които също така да се съчетават с тел и с други апликации, за достигане на желания естетичен ефект. Все пак оригамито е просто част от всички приложни изкуства и ако вие желаете да творите по-уникални и ваши си неща, не сте длъжни да се съобразявате с традициите – много хора не го правят, важното е единствено да сте доволни от резултата :)
Източник: http://www.shadowdance.info/800Broeve/Br40/Statia/origami2.htm
