Вече е лято. Време за пътешествия. Но преди да тръгнете по далечни маршрути, помислете дали познавате Северозападния край. Освен нашумелите Белоградчишки скали в него природата е създала и други по-малко известни, но не по-малко красиви феномени. Заслужава си да ги видите.
Ритлите
Те са чудновати скални образувания, които се намират в Искърския пролом до село Люти брод. Разположени са по двата бряга на реката. Четирите, които са на левия бряг, са значително по-ясно откроени. Наподобяват успоредно разположени скални стени.
Дължината им варира от 200 до 400 метра, а дебелината от 2,6 до 7 метра. Извисяват се до 80 метра над нивото на река Искър, като пространството помежду им е обрасло в гъста широколистна растителност.
Възникването на тези скални форми вероятно се е случила преди 120 милиона години, когато тук е било дъното на море. В миналото римляните са използвали скалните стени като естествени укрепления срещу нашествениците. Част от ритлите са били използвани като част от крепостните стени на средновековната крепост Коритенград. Градът се е простирал до реката, а при археологически разкопки там са открити останки от 9 църкви.
Вратцата
Проходът е ждрело на река Лева и е рядко красив и внушителен скален масив. Обявен е за природна забележителност през 1964 година. Символ е на град Враца и се свързва с името на града.
Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров (над 400 м.) и са най-популярният алпийски обект в България. Делят се на Централна стена, Източен и Згориградски масив.
По тях са трасирани над 140 алпийски маршрута с различна категория на трудност, някои от които са емблематични за българския алпинизъм - "Огледалата", "Втори конгрес", "Винкела", "Кучешки зъб" и др. Спецификата на скалния релеф и изискванията за безопасност са наложили в последните години преекипирането на туровете със съвременни клинове.
Пещерата „Леденика”
Тя е една от най-големите атракции във Врачанския балкан. Намира се на около 16 километра от столицата на Северозападна България – Враца – и е разположена на височина от около 830 метра. Хората й казват Леденика, защото през пролетта и зимата първата зала - Предверието се покрива с ледено-кристална покривка.
В пещерата се намира едно от най-редките насекоми от тук до Кавказ – Светломразеца. Освен него тук има прилепи, пещерни бръмбари, мокрици и паяци. Общо взето, бедно откъм животинки, но добре си живеят в съседство. Напук на балканската действителност.
Белоградчишките скали
Високи са до над триста метра, разположени в една верига с дължина около 30 км и широчина 5 км.
Те представляват причудливо дъно на праисторически океан, извайвани в продължение на милиони години, издигнали се високо на земната повърхност, за да покажат своето смайващо величие и невероятна красота на хората. Виждат се вкаменелости на древни животни, вкаменени гори и крепости, невероятни - гигантски скулптурни ваяния и фигури на митични и легендарни герои и древни божества, един приказен свят.
При този природен феномен са заснети – любимите на цели поколения хора, световно-известни приключенски индиански филми. „Винету”, „Кръвни братя”, „Последния мохикан”, „Поразяващата ръка”, „Заветът на инката” и други.
Рабишкото езеро
Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България, разположено между селата Толовица и Рабиша, Белоградчишко, в западния край на Предбалкана, в североизточното подножие на Рабишката могила. Дълбочината му достига 10-15метра. Езерото предлага идеални условия за сърф, лов на водни птици и риболов - шаран, толстолоб, бял амур, сом. Рибарите разказват за сомове над 300 кг. Много приятно място за почивка на палатка.
Пещера “Магурата “ – най-известната в Югоизточна Европа
Намира се в подножието на Рабишката могила. Общата дължина на пещерата е около 3000 м, от които 1400 м са благоустроени – с елекрическо осветление, обезопасителни съоръжения. Температурата варира между 12,2 - 12,9 по Целзий през всички сезони на годината.
Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в "долното царство" от приказките. Тя е сред най-големите пещери в България и Европа - с дължина почти 3 километра и площ от 30 000 кв.м.
Най-ценното наследство, оставено от предишните обитатели на Магурата, са праисторически скални пещерни рисунки, за които първобитните художници са използували тор от прилепи и червена глина.
Близо 700-те рисунки правят Магурата единствена по рода си в цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората от праисторическата епоха и са на възраст над 6000 години.
Божият мост край Враца
Едно изключително красиво и почти непознато място, само на петнадесетина километра от Враца - красивия каньон на Лиляшката бара, с тесни виещи се варовикови стени, речни вирове и красиви скални форми.
От местността „Жабокрек” до село Лиляче се намира един от най-интересните карстови райони в България, издълбан от извори, въртопи, понори и пещери.
Божият мост е красив карстов феномен с височина 20 м и ширина 25 м. Дебелината на свода е от 9 до 12 метра. По оста на речното корито той е дълъг 125 метра. Под свода му има малки езерца, а по стените му отвори на пещери.
Изворите на Огоста
Огоста е най-голямата река с най-голям дебит, дължина и водосборна област и със значителен брой притоци. Образува се от многобройни потоци в Чипровската планина, тече през тясна долина до гр. Монтана, след това навлиза в Дунавската равнина и при гр. Оряхово се влива в Дунав. За нейно начало е приета р. Чипровска. Има около 40 притока, от които най-значителни са Ботуня (дължина 69 км, водосборна област 732 кв.км) и Бързия (дължина 35 км, водосборна област 241 кв.км).
"Хайдушки водопади" край Берковица
С красотата на своята девствена природа Берковската планина е прекрасно място за туризъм, спортуване и отмора. Лечебният климат, минералните води, липсата на сухи летни ветрове и прохладното лято са благоприятни предпоставки за пълноценен отдих и възстановяване.
shans.vratza.com
http://patuvai.com/viewstate.php?id=33
Етикети:
вратцата,
езеро,
леденика,
магурата,
осемте,
разбишкото,
ритлите,
северозапада,
чудеса
|
0
коментара
