Чували ли сте за Тюленово? Скално, райско кътче на север от Каварна, наречено на множеството тюлени монаси, които можели да се видят да плуват на стада в морето? Всъщност това е било преди много години. Тюлени днес няма.
Заради "конкуренцията", която им правели, разкъсвайки мрежите, за да похапват риба, рибарите ги избили с течение на времето. Морските бозайници не са засичани по нашето крайбрежие от 1980 г. и се водят "критично застрашени" в Червения списък на IUCN (International Union for Conservation of Nature). Тюленът монах обаче далеч не е единственият изчезнал или на път да изчезне вид в Черно море.
Свръхуловите и влиянието на човека
водят до нарушаване на биоравновесието, посочва Виолин Райков от Института по рибни ресурси във Варна. Според него хищните видове като калкана се срещат все по-рядко, а това означава, че намаляват дребните видове риба, с които той се изхранва.
"През 2005 г. уловът на риба в България е бил с около 40 процента по-малко, отколкото за периода 2000 - 2005 г. Трицоната, която формира между 60 и 90 на сто от улова, е била с около 46 на сто по-малко", гласи част от текста под един от въздушните фотоси в изложбата "360˚България" на Александър Иванов, която в последните месеци обикаля страната. Продължението на текста е още по-фрапиращо: "За същия период от време уловите на хамсия, калкан и черноморска акула са спаднали от 72 до 86 процента."
В крайбрежните води вече освен калкан не се срещат миди, кефал и лефер
Да видиш лаврак е все едно да уцелиш шестица от тотото, казва един от дългогодишните варненски харпунджии Васил Димитров. Той все още ходи за риба в Черно море, но голяма част от колегите му са се насочили към бреговете на Турция и Гърция, защото тук риба няма.
Според приключилите в края на миналата година трални снимки на Института по океанология експлоатационният запас на калкана - единствената риба, чийто улов у нас се квотира, е идентичен с този отпреди две години - около 1600 т. Тогава квотата за улов на най-ценната риба беше 40 тона, но официално не беше изпълнена. Според началника на териториалното звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури във Варна Бейхан Хасанов това означава само едно - че част от улова се крие. Според предположенията бракониерският улов се движи между 20 и 30 процента. И така години наред... Основната причина за това е, че за улова на дънната риба се дължи такса. Сега тя е 0.5 лв. за килограм. Обстоятелство, което води до изкривяване и на малкото водена статистика за рибните запаси - тази на уловените. Въпреки добрите показатели за състоянието на калкана от агенцията редовно уточняват, че всъщност рибата в Черно море намалява драстично. По-малко са леферът, цацата, сафридът, карагьозът, паламудът, чернокопът... И констатациите на експертите над водата затвърждават наблюденията на онези, които влизат под нея. В морето
има десетки депа с отпадъци
твърди подводният фотограф Любомир Клисуров. "Когато се потопя във водата, аз виждам повече планктон. Това означава, че има хранителна база за него - достатъчни са и влизащите във водата нитратни съединения от наторяването. Виждал съм десетки депа в морето с всякакви боклуци. На тези места се събира всичко, което вълните са отмъкнали от плажната ивица, особено пластмасови бутилки и отпадъци."
Допълнителна картина дават и проучвания на Института по океанология. Според тях влияние има и измененията в климата. Измирането на дребната риба преди две-три години дава основание да се предполага, че нивата на замърсеност ни връщат към периода на 80-те години на миналия век, когато Черно море беше най-мръсно.
"Нивата на биогенните елементи в Черно море се увеличават над три пъти през летните месеци. Същото е положението с нитрати, фосфати и други остатъци от човешката дейност. При норма от 50 микрограма на литър количеството им е над 150 и причината за това е единствено човешкият фактор. В рамките на сезона населението на всеки от черноморските градове и селища скача между 2 и 5 пъти. В същото време капацитетът на пречиствателните станции е нараснал едва 20 процента", смята Снежана Момчева от института.
"Единици си правят сметка, че морето не е бездънна помийна яма. Заради развитието на планктона и кислородния глад след първите 100 - 200 метра, все по-рядко могат да се видят риби. Не мога да кажа дали морето е по-мръсно или бистро, но е пусто.
Променя се химичният състав на водата
и нещата определено не вървят на хубаво. Аз съм изключително притеснен от изчезването на черните миди, защото те са филтърът на морето", уточнява още Любомир Клисуров.
Към днешна дата като изчезващи в Червената книга са записани 160 черноморски вида. От тях 41 са риби. Броят на застрашените млекопитаещи е 6. През 60-те години на миналия век обект на риболов са били 26 вида риби, а сега със стопански значими запаси са едва четири. Голяма част от мидените полета са унищожени от рапана. Мекотелото е внесено в Черно море чрез търговските кораби в началото на 70-те години на миналия век от Далечния изток. Охлювът обаче е инвазивен вид и унищожава местните представители. "Последните топли зими, за които се смята, че са последица от промените в климата, всъщност доведоха до удължаване на активния период на рапана. Така, вместо да се зарови през зимата, той продължава да се храни. Това води до унищожаване на повече черна мида, но и на други черупчести мекотели, които ги е имало преди. Свиването на популацията на черната мида (според някои данни мидените полета са намалели с около 60 процента) влияе индиректно върху състоянието на морето", допълва Виолин Райков.
Според публикация на Американската академия на науките (PNAS) от средата на 2007 г., цитирана от Би Би Си (BBC), "усиленият риболов в Черно море е предизвикал
промени в морската екосистема
Намаляването на рибните запаси е променило хранителната верига в морето и е позволило на вид бързо разпространяващи се медузи да се развие. Продължително изследване на екипа на д-р Георги Даскалов от Британския център за изследване на околната среда, риболова и аквакултурата (Cefas - Centre for Environment, Fisheries and Aquaculture) открива, че прекомерният улов е довел до серия т.нар. режимни изменения на екосистемата през последните 50 години. Нарушило се е равновесието между хищниците и плячката. В популациите на морските риби и планктона има две основни промени.
В резултат на прекомерен риболов
преди 70-те години на ХХ век са изчезнали основните хищници като делфини, скумрия и риба тон, а се е увеличил броят на малките риби, ядящи планктон, като аншоа и хамсия и центърът на риболовната индустрия се е променил. През 70-те и 80-те години започва улов на други видове риба, чиито популации също намаляват в началото на 90-те години. Така се стига до втората "режимна промяна" в екосистемата на Черно море. При нея бързо разпространяващ се вид медузи (Mnemiopsis leidyi) колонизира водите, в които рибата е намаляла".
През 2001 г. през Босфора са преминали 65 хил. кораба, които са освободили в Черно море 1.1 млн. тона баластни води. Според учените тази статистика показва, че предстои промяна на биологичното разнообразие в морето. Факт, който неминуемо ще даде отражение първо по рибните запаси. Трудно е да се каже колко са те, защото за целта трябва да има редовни проучвания от всичките шест черноморски държави. Такива изследвания няма. Така на практика никой не може да каже с колко точно намаляват рибните запаси в Черно море. Факт е само, че човешката реакция е закъсняла и промяната в равновесието на морето вече е на лице.
Причините
. презастрояването на крайбрежието
. нарасналото стълпотворение от туристи
. липсата на пречиствателни станции за отпадните води
. нитратните и фосфатните съединения от наторяването
. депата с боклуци в морето
. измененията в климата
. развитието на планктона
. усиленият риболов.
Автор: Доротея Спасова
Дневник.bg
http://patuvai.com/viewstate.php?id=25
