основи, философия и идеология
Ако все пак сте решили да прочетете това, знайте че тук няма да пиша за Китай, пунцай, дзен и всичко онова което сте свикнали да четете в този раздел в подобните на нашата страници. Тук ще дефинираме думата бонсай като комплекс от техника, градинарство и артистичност. Ще се спрем на спецификите в японския стил бонсай и традиционно използваните дървесни видове в Япония. В последните години и навлизането на изкуството в Европа и Америка все по-рядко можем да видим представители на типичния японски стил в бонсай. Този раздел е посветен на това. А това е традицията.
И така, какво е бонсай? Доста хора си мислят че това е вид бойно изкуство, порода дългокосместо куче или просто криви дървета в малки саксии. Бонсай е японска дума , която сега е станала нарицателно за дървета или храсти отглеждани в плитки саксии и оформяни да пресъздадат стари дървета в природата. Изразът "бонсай" всъщност се състои от две японски думи: "бон" означава плитък съд или подложка и "сай", растение или посев. Въпреки това обаче, думата бонсай означава много повече от нейния буквален превод: тя включва в себе си единството на артистичноста и имитацията която прави бонсая различен от дървото посадено в саксия.
Целта ни като хора отглеждащи бонсаи, е идеализирано пресъздаване, базирано на внимателно изучаване на на начина по който дърветата растат в природата. Не бива да се стремим към прекалено реалистичен подход или да се опитваме да пресъздадем всеки стрък или клон прецизно и едно-към-едно. По скоро трябва да се опитаме да създадем цялостно впечатление за начина по който дървото расте в естествената си среда.
Бонсай може да задоволи, по мое мнение в много по-голяма степен артистичните ни нужди отколкото другите конвенционални форми на изкуство, защото бонсаите растат и се променят постоянно. Тази уникална смесица от изкуство, градинарски умения и любов към природата, по специално към дърветата, ни позволява да се наслаждаваме на променящите се сезони и да проумеем че понякога времето не разрушава нещата а ги прави по красиви.
Много от познавачите гледат на бонсай като на някакъв вид мистично изкуство или дисциплина, изискваща много години практика и себеотдаване за да се постигнат някакви значими резултати, но реално всеки може да оцени или създаде добър бонсай. Разбира се отглеждането на бонсай изисква и определено ниво на посвещение и ентусиазъм, и след време установяваме, че постигаме по добър дизайн пропорционално на времето което отделяме за да практикуваме. Интереса към бонсай може да се разглежда от няколко плоскости - като изкуство, като специален вид градинарство, поглъщаща страст, начин на живот или просто като хоби. Бонсай ентусиастите варират от такива които имат едно или две дървета до такива които са посветени до степен която им позволява да създават и отглеждат огромни колекции от дървета.
Къде
C.V. Starr Bonsai Museum
Photograph by Prem Krishnamurthy
Бонсай дървото е непрестанно променящо се, както заради сезонните промени така и заради собственото му остаряване. Също така то никога не може да бъде описано и като завършено, защото винаги съществува възможност за неговото развитие и подобряване. Класическия бонсай може да бъде описан като деветдесет процента изкуство и само десет процента градинарство необходими за да се отгледа, запази жив а също и за да може дизайна да приеме форма.
Хората често смятат техниките използвани за оформянето на бонсай за неестествени и гледат на него като процес за насилване и увреждане на дървото. Всъщност в бонсай всичко това се прави с цел да се покаже естествената красота на дървото като в същото време то остане жизнено и здраво. Техниките които използваме не са по различни от техниките изпозвани в сезонните резитби на плодните дръвчета, лозите или розите. В източните култури изкуството носи ред във всекидневието: истинският живот е внимателно планиран, подреден, ритмичен и се подчинява на строги правила. Бонсаите се наместват и олицетворяват прекрасно тази рамка на красота и ред специфична за народите от изтока.
Артистичните корени на изкуството водят началото си от Япония. През столетията там са се формирали и отмрели много различни течения в философията и техниката на бонсай. Бора и бамбука обаче винаги са били традиционен вид за бонсай, като и някои декоративни и цъфтящи дървета и храсти сред които и азалиите. Отглеждането на Японския клен като бонсай заради красотата на листата му се появява доста късно, около средата на седемнадесети век.
Философия
Макар че изкуството за миниатюризиране на дървета е станало такова и се е развило в Япония, за първи път дърво във саксия е офомено и отгледано в Китай. Будистките монаси са оглеждали в храмовете си бонсаи и са ги наричали "стъпала към небето". Принципите за дизайн на бонсай са силно и най-вече повлияни от "ло-шуй". Ло-шуй е цифрова матрица използвана широко от фън-шуй практикуващите, а в Европа позната по-късно като "редицата на Фибоначи". Без да се впускам в подробност ще спомена че цифрите 3, 5 и 7 са основен стожер в планирането на силуета на строгите форми в бонсай, а именно формално изправената, неформално изправената, и формата метла. Най-общо това са пропорциите на височината на дървото към големината на короната. Например- дърво високо 21 сантиметра в идеалния случай трябва да има корона с диаметър 15 сантиметра и стебло 9 сантиметра. По същия начин може да се изчисли и големината на саксията
При груповите стилове важи същото правило. Допускат се 3, 5 или 7 дървета в група, ако обаче дърветата са 8 те се засаждат на две групи, една с 5 дървета и една с 3. Друг важен философски принцип е принципа на празнотата. Придържайки се към него трябва да се стремим към баланс на зоните с листна маса и тези без. Позитвните и негативните зони на дървото трябва да се уравновесяват. Според този принцип не се допускат срещуположно растящи клони на една височина на дървото.
Малката част описана по горе е част от философията на дизайна на бонсай и е повлияна от религиозните течения в Изтока. Тези философски основи са най-силно застъпени при работата върху строгите форми в бонсай които често са наричани и храмови форми. Другите свободни форми се подчиняват не толкова на философски принципи колкото на артистични такива.
характеристика и основни правила
С течение на годините, бонсай ентусиастите често са се опитвали да рекласифицират формите и стиловете в бонсай, както и да сложат ясна граница между тях. За мен лично общоприетата класификация, която слага на равна нога всички форми и ги нарича стилове е неприемлива. Наблюдавайки завършени дървета в една и същи стил, съм стигнал до заключението че общоприетото схващане се отнася за формата на дървото, а разликите в изгледа се дължат на разликите в стила било то по географски или чисто субективен характер. Две 90 процентово еднакви дървета да речем, придобиват една и съща форма - каскада - но са коренно различни като стилизация, защото едното е правено в Япония а другото в Европа примерно. След това кратко разяснение от моя страна, мисля че е ясно че ще говорим за форми и стилове като две отделни неща.
Как да изберем форма
Когато започвате работа по бонсай, помнете че той е живо растение. Огледайте много внимателно неговите естествени дадености и потърсете отлика която го прави подходящо за дадена форма. Много често при оформянето на дървото формата се прелива и не е ясно разграничена поради ред причини. За мен лично е много странно когато виждам дървета които са оформени по начин който напълно противоречи на естествения им изглед в природата. Например, смърч оформен като каскада. Стремете се да избягвате това, мислете за естествения вид на дървото в природата, бъдете максимално автентични.
Неформално изправена форма
Betula pendula
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
В природата дърветата с такава форма, се накланят поради няколко причини, в търсене на слънце или заради вятъра. В бонсай стволът като цяло трябва да бъде прав или наклонен на не повече от 15 градуса. Извивката или извивките, трябва да се в ляво или дясно но не срещу наблюдателя. Повечето видове са подходящи за тази форма.
Строго изправена форма
Larix kaempferi
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
В естествената си среда тези дървета растат на открито и при идеални условия. При бонсай с тази форма сволът трябва да изтънява постепенно от основата към върха. Клоните трябва да са добре балансирани, но не абсолютно симетрични. Листвениците, хвойните, боровете и смърча са подходящи за тази форма, а плодните и храстовидните видове не.
Наклонена форма
Larix kaempferi
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Тази форма на дърветата говори за силни но непостоянни ветрове или дълбока сянка. Без значение дали се извива или е прав стволът е силно наклонен. По развитите корени са от страната противополжна на наклона на бонсая, за да подържат теглото му. Повечето видове са подходящи.
Полукаскадна форма
Prunus serrulata
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Получава се при екземпляри растящи на скали или над вода. Ъгълът на стеблото не е постоянен но общо взето следва хоризонтала, дори ако растението е засадено под ръба на саксията. Всички открити корени трябва да балансират ствола. Много видове са подходящи, освен смърчовете и секвоите.
Каскадна форма
Pyracantha angustifolia
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Стволът на дърветата растящи на отвесни скали или планински върхове, често сочи надолу. Бонсай с такъв растеж може да бъде наречен каскаден, дори и стволът да не завършва под нивото на саксията. Видовете подходящи за каскада с същите като тези за полукаскадни бонсаи.
Литерати или Бунджин
Pinus thunbergii
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Не е лесно да се дефинира тази форма, тъй-като тя се отклонява от много правила, но дърветата оформяни по този начин изглеждат извити и грациозни като тези на китайските картини от които са взели името си. Думата литерати има неясен произход. Китайската дума "уенджен" означава "учени практикуващи изкуства". Японските бонсай майстори превели думата като "бунджин" и я дали за име на този елегантен стил. Думата няма еквивалент на български така че името на формата е възприето като литерати. Стволът на литерати обикновено се извива няколко пъти. В природата такива дървета растат по морските брегове или на места където се борят за слънчева светлина със други дъвета които са повалени или умрели. Някои борове растат естествено в тази форма когато остареят. В бонсай повечето иглолистни видове са подходящи за тази форма.
Форма метла
Zelkova serrata
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Обърнатата японска метла е вдъхновила формата на този стил. Характерна е с балансирана правилна форма на короната и равномерно разпределение на клоните и разклоненията.Листопадните дървета оформени в този стил изглеждат изключително добре през зимата когато тъничките клони са без листа. При идеални условия в природата иглолистните растат в строго изправена форма, докато листопадните като кленовете например вероятно ще се развият в тази форма. Тази слабо разпространена, класическа форма е изключително трудна за постигане.
Форми на скала
Acer buergerianum
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Единичи дървета или групи дървета, често се отглеждат на скали. Има два главни типа бонсай на скала. В "корени върху скала", корените на дървото се извиват върху камъка и тогава влизат в почвата.
Pinus parviflora 'Kokonoe'
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
При другата форма дървото е срастнало със самата скала и всъщност е посадено на нея. В случая важна е правилната преспектива на близкия и далечния фон.
вързани корени,множество стволове и дървета
По мое мнение при бонсаи с повече от едно стъбло, където се налага оформянето релативно на повече от едно дърво, е оправдано използването на думата "стил". Различните стебла, представящи отделни дървета, могат да се оформят във всяка от разгледаните по горе форми, а общото им "съзвучие" се подчинява на особеностите на стила. Поради тази причина в продължението на статията ще говорим за стилове а не за форми.
Многостъблен и свързани корени
Chaenomeles japonica
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
В тези стилове няколко стебла излизат от обща коренова основа. При бонсай със свързани корени можете да останете с впечатлението за група дървета, но те растат от общ корен. Бонсаите растящи от общ корен има преимущество пред груповите стилове, защото при тях формата на листата, оцветяването и текстурата на кората са индентични за всички растения.Изразът "многостъблен" се използва за да опише стиловете със свързани корени с три или повече ствола. В природата често се срещат дървета повалени на една страна, клоните на които с течение на времето са заприличали на отделни дървета.
Acer campestre
Photograph by bonsai4me.com (c)
Друга често срещана ситуация са дървета със систематично пречупвани върхове, ниско над кореновата шийка. След време дървото образува множество стволове. При многостъблените стилове е важно да избегнем ефекта "прашка". Стволовете трябва да са различно развити. Отделните стволове или дървета при многостъблените или групови стилове се оформят синхронно, както поединично така и в зависимост от стволовете или дърветата около тях.
Тук идва мястото на разликата между стила и формата. При тези стлове, дърветата могат да бъдат оформени в коя да е от вече разгледаните форми а стила да обедини формите в едно цяло.
Групово засаждане
Acer palmatum 'Ukon'
Photograph by Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Целта на груповото засаждане е да се пресъздаде горичка или или няколко дървета растящи заедно. Могат да се изпозват всички дървесни видове, с изключение на такива които нормално не биха расли заедно. Група брези засадени заедно безспорно е изключително впечатляваща но гора от вистерии би била нелепа гледка. Използват се нечетен брои дървета и най-пълна илюзия се получава в случаите когато стволовете са достатъчно на брой и с разнообразна дебелина и е трудно да бъдат преброени.
актеристика и особености
Много често ентусиастите потдали се на чара на бонсаите за отглеждане на закрито, рано или късно започват да отглеждат външни бонсаи. Безспорна е красотата на дърветата които се променят със смяната на сезоните. Факт е, че в Япония вътрешни бонсаи не се отглеждат и те са измислени като артикул в Китай. Освен това е спорен и въпроса за това кое е външен и кое вътрешен бонсай. В България дърво което може да бъде отглеждано целогодишно на открито - което го прави външен бонсай - в Англия да речем би бил вътрешен такъв.
При грижите за външните бонсаи, графика за работа по тях се диктува от сезоните и дървото ни казва кога е настъпил момента за дадена манипулация. Със остаряването на дървото, кората придобива характерна текстура и повърхноста на почвата се покрива със мъх. Външните бонсаи ни приближават до природата и ни предлагат по големи предизвикателства и възможности за което са и предпочитани от по опитните ентусиасти.
Почти всички външно бонсаи се произвеждат в Япония. Като цяло те са отглеждани извън саксия и са на възраст между пет и двадесет години, понякога и повече и рядко са събирани в природата, а тези които са най-често остават в Япония. Докато са в земята бонсаите се подрязват и оформят неколкократно преди да бъдат извадени и подложени на оглед. Тези с най-голям потенциал и най-малко несъвършенства се оставят за допълнително оформяне а останалите се изнасят като евтин "суров" материал за работа.
След време цикълът се повтаря и всеки път се отсяват най-добрите дървета с което върви и покачването на цената им. Същината на Японския бонсай е в търсенето на съвършенство и системата му служи за максимизиране както на артистичния така и комерсиалния потенциал на всяко дърво.
арактеристика и особености
Ирония е, че макар японците да са тези развили и пренесли бонсаите в Европа, по-голямата част от комерисалните бонсаи се внасят от Китай. Със сигурност единственото което има в излишък там е работна ръка.
Китайците, традиционно използват тропически или субтропически видове, които в умерените ширини прекарват зимата на закрито. Още повече те могат да бъдат отглеждани на закрито целогодишно, което ги прави желани от обитателите на апартаменти.
Ориентирайки се изключително бързо в ситуацията на пазара те създават огромни разсадници за да произвеждат незчерпаемо количество сравнително евтини дървета. Най-долнокачествените растения са обикновенно две-три годишни окоренени резници които са били силно подрязани веднъж за да се предизвика силен растеж на нови издънки, точно преди износа им. Един човек може да подреже около хиляда дървета за ден.
Средния ценови клас китайски бонсаи, често включват глинена фиргурка на пагода залепена за някой камък в саксията, но това е просто хрумване на производителя което можете да отстраните ако не ви е по вкуса. Самите дървета имат какво да ни предложат. Те са по-стари, отглеждани са извън саксия и са неколкократно подрязвани. Новите клони са оформени с тел или привързване и са оставени така за около година преди отново да бъдат силно подрязани. След това за около още година са прореждани и разклонявани преди да бъдат засадени в саксия и изнесени.
По-качествените китайски бонсаи обаче, са в класическия местен стил. Стъпаловидни клони, виещи се като дракони открити корени. За мен те са пълни с магия и са наистина автентични представители на особеностите на китайския стил. Тези дървета предимно са събирани в природата и могат да са изключително стари. Те са оформяни и обработвани поне няколко години преди да бъдат експортирани към задокеанските си купувачи. Но дори и в това ниво на качество-цена, китайците полагат малко усилия да заличат белезите от човешка намеса върху дървото. Отрязаните клони са оставени да се излекуват сами ли да изгният както в природата.
И други далекоизточни страни като Тайван и Корея, заемат големи дялове от пазара на вътрешни бонсаи в последно време, ориентирайки се главно в ниския и средния ценови клас. Старите и стойностни дървета от тези производители са доста редки. Средиземноморските страни, като Италия и Израел също призвеждат малки субтропични бонсаи, главно маслини, пистачо, нар и подобни. Те могат да бъдат интересен материал за работа но рядко притежават чара на далекоизточните дървета.
Принцип и правила на дизайна
Когато наготвим нещо, винаги го правим с желанието то да е вкусно, а за да е вкусно трябва да познаваме продуктите, свойствата им и как те си взаимодействат. Когато тези условия са изпълнени, всяка съставка е на мястото си и допринася за общия вкус. С бонсай нещата стоят по точно същия начин. Възхищението което изпитваме при вида на истински, класически японски бонсай, лесно може да бъде разрушено ако просто го преместим в друга саксия, с друг цвят и форма или ми изкривим клонче насам или натам.
Как се постига тази завършеност е темата на тази статия. Не претендирам за изчерпателност и пълно познаване на материята, а споделям моето виждане и това което съм научил.
Баланс
Баланса в бонсай, не е толкова физически и реален колкото е илюзорен и ефимерен и поради това го наричаме "визуален" или "оптически". Тук баланса е между видимите корени, стеблото, клоните, листната маса, короната и саксията които определят визуалния баланс и общия изглед на дървото. Саксията играе ролята на опора за цялостния изглед на дървото и му дава оптическа стабилност. Асиметричността във формата на дървото е търсен ефект, който дава илюзия за динамика и не е отгчителен за наблюдателя като изключение от него правят може би само строгите форми в бонсай.
Съществуват три вида баланс - хоризонтален, вертикален и радиален - предмет на планиране в бонсай. Вертикално жинаги се стремим да дадем стабилност в долната част на дървото което постигаме главно чрез правилен подбор на саксията. Радиалния баланс се постига с правилно разпределение на клоните около една централна точка, в нашия случай стеблото.
Асиметрията и баланса в едно правят бонсая бонсай. Има няколко метода за постигане на този ефект.
Баланс чрез контраст
Trident maple
Photograph by Wirral Bonsai Society
На снимката горе виждате класически пример за баланс чрез контраст на тъмен и светъл цвят. Всички знаем колко е интензивен цвета на листата на клена. Също така короната му е с голяма плътност и при такова малко дърво би довела до визуален дисбаланс. Това е избягнато със засаждането на дръвчето с "корени на скала" като цвета на подбрания къс е почти индентичен с есенния цвят на листата на този вид клен, през есента. Ефекта е двояк, през пролета, тъмната и матова повърхност на скалата визуално балансира голямата и ярка корона на дървото, а през есента визуално и дава опора.
Баланс чрез позициониране
Deshojo maple
Paul Goff (c) Dorling Kindersley
На горната картинка визуалния баланс е постигнат със засаждане извън центъра на саксията, а дебалансирането породено от по дебелите и високи стебла в дясно, е уравновесено от дълъг страничен клон в противоположна посока.
Движение и ритмичност
Повторението на едни и същи елементи създава визуално движение за наблюдаващия, а ритмичноста на повторение на тези елементи създава илюзията за даден вид атмосфера. При наистина класическите бонсаи във форма "изложено на вятър", наблюдателя почти усеща и може да чуе вятъра който е моделирал дървото.
Има няколко начина да се постигне този ефект. Основното е спазването на общата посока на движение на ствола и клоните, така че да не се получи разбъркващ ефект. Най добрия пример за който се досещам в момента е илюстриран по долу.
Изображението показва обикновено дърво от разсадник. Както виждате определена посока на движение няма. Как да я дадем и да създадем илюзия за дърво в естествените му условия на живот?
Ами ето така. Клоните се повтарят ритмично от всички страни на короната и общата пропорция на дължините им балансира наклона на стеблото. Долния ляв клон, който е най дълъг се "държи за въздуха" и балансира общия силует на дървото. Вече имаме движение надясно, но без стрес и екстремни условия както в долния пример.
Bonsai and photograph by Colin Lewis
Простота
European beech
Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Простотата в дизайна на бонсаи, представлява премахване на ненужните елементи. Трябва да се опитваме да избягваме ненужната претрупаност на дизайна, тъй като тя най често води до отместване на визуалната цялост на дървото. Запазвайте само най важните елементи за дадената форма, или по просто казано тези които я разграничават като такава.
Пропорция
Japanese red maple
Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Поради триизмерноста на бонсая и това, че обикновенните хора най често виждат стойностни екземпляри на снимки, представата за пропорциите е доста размито и смътно понятие. В дизайна трябва да се концентрираме в постигане на дълбочина и плътност на дървото. В постигането на различни по дълбочина преспективи. Често основната визуална точка на дървото е стеблото му, така че трябва да се опитаме да балансираме саксията, короната и облистяването спрямо него. Баланса на размера на листата спрямо общата големина на дървото също е обект на преценка. Избягвайте да работите въху малки дървета с големи листа, дори и да ги преценявате като подходящи по вид. Изчакайте да пораснат цялостно и тогава започнете да ги оформяте.
Пространство
Cedar
Paul Goff (c) Dorling Kindersley
Пространството е мястото между елементите в дизайна. В бонсай се говори за негативно и позитивно пространство и за уравновесяването им. Целта на добавянето на пространство е да се диференцират отделните елементи, но без да се стига до зони на вакуум в дизайна на дървото. Правилно разпределените зони на негативно пространство подобряват преспективата и атмосферата, както и спомагат за по добър фокус върху основните характерни особености на дървото.
Инструменти - видове, изпозване и подръжка
Какво ви е необходимо
Всеки от нас в определен момент, се е замислил върху въпроса за нуждата от специални инструменти при работата му с бонсай. При един бегъл поглед върху материалите в интернет, често хората остават с впечатлението, че едва ли не им е необходимо отделно помещение за да съберат всичко необходимо за работата си в него. По този повод искам да отбележа, че голяма част от инструментите са създадени да обслужват нуждите на бонсай ентусиастите, за техники които са доста сложни и не са по силите на човек занимаващ се от няколко години. Говоря за техники като, разделянето на клон, джин и скулптиране на мъртвата дървесина.
На първо време, когато всичко което правите е да подържате един вече оформен бонсай, можете да използвате обикновени инструменти, които ще се справят почти толкова добре колкото и специалните такива. Един наистина основен комплект се състои от: остра ножица, резачки за тел, клещи секачки /за предпочитане с две остриета а не тип наковалня/, малка ножичка за нокти за фина работа и заострен метален или дървен шиш за разплитане на корени.
Когато купувате своите първи специализирани инструменти, можете да ги закупите поотделно или като част от малък комплект. Вида на иструментите може да е различен, но важното е да вземете най-качествените които можете да си позволите. Евтините инструменти обикновенно са произведени в Китай, от студено валцована стомана и се затъпяват бързо, като при това нанасят видими рани по дървото, които заздравяват бавно. Японските инструменти са по-скъпи но са по-качествени и издържат повече, понякога дори цял живот.
Видове
Първите инструменти изработени в Япония са били; ножиците с дълга дръжка, използвани за отрязване на фини разклонения и пъпки (3) и ножиците за по сериозна работа като рязане на корени (1). Другия изключително важен инструмент е резачките с наклонен срез използвани за отрязване на клони (5). Обикновено ще имате нужда от един чифт такива резачки, едни за по фини клони и едни за дебели клони. Реазчките за тел (2) са направени така, че ни дават възможност да отрежем армировката лесно, чисто и близо до кората, но без да я нараняваме. На края но не на последно място за облите резачки за клони (4), които при срязване на клон, дават вдлъбнат, изключитено чист срез, който заздравява бързо и не оставя белег.
Списъка от инструменти за бонсай е почти безкраен и аз се постарах да опиша само основния комплект най-важни инструменти от които имате нужда на първо време. За всички въпроси свързани и инструменти, марки и използването им посетете форума или направо елате в магазина ни
Подръжка
Всички инструменти трябва да се подържат редовно - не само защото чистите и подострени инструменти имат по дълъг живот а и защото, мръсните и затъпени инструменти по-скоро чупят и прегризват, отколкото да режат. Мръсните инструменти също така носят риск от заразяване на дърветата с някои болести и поради този факт трябва да се почистват редовно със слаб алкохолен разтвор. Дървесните сокове които се отделят при рязане, често водят до потъмняване на остриетата което може да се отстрани със фина телена четка или шкурка.
Саксии за бонсай - видове и употреба
Как да подберем саксия за нашия бонсай
Саксията е също толкова важна, колкото и дървото в бонсай. Обикновенно саксията се избира след като дървото е оформено, така че да има хармония в размера,формата, цвета и текстурата. В избора на саксията влияе както естетическия така и практическия фактор.
Практически фактори
Саксията трябва да може да побере достатъчно количество почва, за да могат корените да се развиват в нея поне една-две години. Бонсай саксиите обикновенно са плитки, но понякога се използват и сравнително дълбоки за плододаващи бонсаи, които имат нужда от повече вода за да развият плодовете си. Никога не си спестявайте поливане, като изберете саксия твърде голяма за дървото ви, тъй като корените могат да изгният поради по силното задържане на вода.
Естетически фактори
Paul Goff (c) Dorling Kindersley
От гледна точка на естетиката и дизайна, саксията трябва да балансира височината и и големината на короната на бонсая, поради което големите нелистопадни дървета, често имат нужда от по-дълбока саксия отколкото кленовете да речем. Позицията на дървото в саксията, също трябва да бъде подбрана така че да набляга на връзката между двете. В овалните или правоъгълни саксии, дървото изглежда естествено ако не е засадено в центъра а леко в страни от него в пропорция около 1:2. За баланс например, дърво със силно удължен долен ляв клон, се засажда в противоположната страна на саксията; наклонен бонсай се засажда също в единия край на саксията така, че върхът му да е приблизително в центъра на саксията. Вътрешната повърхност на саксията не трябва да е глазирана, докато за външната това не е от значение. Землистите цветове и неглазираната повърхност изглеждат по-добре от ярко оцветените саксии, макар че понякога правилно подбрания цвят може да направи чудеса с визията на цъфтящ или такъв с красива есенна окраска, дървесен вид.
Стилови особености на саксиите
Всеки специализиран доставчик обикновенно предлага голямо разнообразие от саксии, най-вече от региона Токонаме в Япония. Също така и различни грънчари често пускат на пазара уникални в художествено отношение съдове за бонсай. Основните форми са кръгла, овална и правоъгълна. Саксия с рисунка на нея обикновенно не отива на горски дървета, които се нуждаят от матови саксии в земилисти цветове.
Pot by Petra Engelke
Заради тъмния си цвят и меки линии, тази саксия ще контрастира чудесно с дърво с красиви есенни краски или цъфтящ вид.
Oval Tokoname pot
Този контейнер има начупена линия и хоризонтален детайл, който визуално намалява дълбочината и. Би била наистина добър избор за бонсай, хвойна, защото цвета и е отражение на цвета на кората на хвойните.
Drum Tokoname pot
Този популярен стил контейнери, е идеален за бонсай с "характер", като един литерати да речем.
Oval Tokoname pot
Изработена за групови или сай-кей бонсаи, тази плитка саксия е перфектна за създаване на илюзия за пространство и преспектива, необходима при пейзажните стилове.
Cascade Tokoname pot
Височината на саксията за каскада е изключително важна, както за да осигури релевантна подръжка на кореновата система на бонсая, така и за да уравновеси дървото като цяло.
Rectangular Tokoname pot
Финия и импозантен стил на този контейнер, ще отива на величествено старо иглолистно дърво.
Rectangular Tokoname pot
Тази дълбока саксия е добър избор за дърво със силно развита листна маса и дебел ствол.Подходяща е за дърво във строг стил.
Rectangular pot by Bryan Albright
Този вид саксии губят популярност в последните години заради модата на дървета в свободните стилове. Все пак е един чудесен пример за саксия подходяща за фино широколистно дърво във строг стил.
Как да подготвим саксията
На първо място трябва да покрием дренажните отвори на саксията, така че водата да не отнася почвата. Традиционния градинарски метод за покриване на отворите с парчета счупена саксия е неподходящ, защото се губи много пространство във и без това малката саксия.По-добре е да закрепите малки парчета пластмасова мрежа на дупките и да я фиксирате с тел. Не покривайте всички дупки с едно голяма парче мрежа защото корените ще се оплетат в него. Добре е да закрепите и самото дърво към саксията, особенно млади екземпляри със слаби коренови туфи или иглолистни дървета с голяма листа маса, които лесно могат да бъдат повалени от вятъра.
За целта прекарайте едно парче тел под саксията и го промушете през две срещуположни дренажни дупки.
След като положите дървото в саксията, завийте двата края на телта един за друг над кореновата бала. За голям бонсай в голям контейнер естествено ще имате нужда от повече телове.
Видове и употреба
Kaizen Bonsai (c) Bonsai Mart
Ключът към отглеждането на здрав и жизнен бонсай, е правилния подбор на почвен субстрат. През годините, японските майстори са експериментирали и са подбрали набор от почвени субстрати, според индивидуалните изисквания на дървесните видове. Доста често ни се налага да експериментираме с различни видове почва за да постигнем най-добрия ефект при отглеждането на местни видове бонсай.
В този раздел ще опиша традиционно изпозваните почви в Япония и тяхното приложение. Всички от описаните по долу почвени субстрати са налични в магазина ни, за да можете сами да се убедите в качествата им.
Акадама
Kaizen Bonsai (c) Bonsai Mart
Името и се състои от две думи които значат съответно, "червена" и "топка".Традиционен почвен субстрат използван почти универсално в Япония. Състои се от малки гранули изпечена червена глина, като съществуват няколко разновидности. Размерите на гранулите варират от 1 до 9 милиметра. Друг показател на акадамата е нивото и на хигроскопичност, което се постига с различния брой печения. Акадамата която е печена веднъж задържа по малко вода от тази която е печена многократно. Широко се използва за всички традиционо отглеждани иглолистни видове в Япония. Отделя бавно и постепенно влагата и микроелементите при торене и поливане. Чиста акадама се изпозва само и единствено в случаите, когато искаме да постигнем добро разклоняване на дървото. Като компонент се изпозва в почти всички почвени смеси за отглеждане на бонсай.
Кайодама
Kaizen Bonsai (c) Bonsai Mart
Силно хигроскопичен чакълест материал с вулканичен произход. Използава се широко при дървета които не понасят задържане на вода при корените като смърчовете и черния бор например. Не е подходяща за отглеждане на растения със интензивно развиващи се корени, изискващи ежегодно пресаждане и подрязване, тъй като зрънцата са с порест строеж и предизвикват увреждания на коренчетата които се впиват в тях. Издържа около четири до пет години употреба преди да загуби свойствата си.
Канума
Kaizen Bonsai (c) Bonsai Mart
Този заблежителен вулканичен субстрат, традиционно се изпозва в Япония за отглеждане на азалии. Корените на азалиите проникват в гранулите в търсене на влага. Канумата има неутрален РН фактор и също е подходяща за отглеждане на всички видове изискващи малко по влажна почва. Китайският бряст, върбата, стюартията, лиственицата и габъра е добре да бъдат засадени в почвена смес със поне 50 процентово съдаржание на Канума. Ако някое от широколистните ви дървета страда от изгаряния на листата по време на летния сезон, при следващото пресаждане добавете 20-30 процента Канума в почвената си смес.
Пемза
Kaizen Bonsai (c) Bonsai Mart
Пемзата се използва масово в Европа, главно за първоначално засаждане на Ямадори дървета. Най добри резултати се постигат при смесването и със ситно натрошена кора, като така приготвената почва е изключително подходяща за отглеждане на всички разновидности бонсай от бор. Практически вечна, може да бъде използвана като дренажен слой, поради малкото си тегло и като компонент в други почвени смеси. Използва се многократно без да губи свойствата си.
ора
Kaizen Bonsai (c) Bonsai Mart
Корите от ела и бор са ръчно обелени, нарязани и стерилизирани. Това е най чистия, лек и с дълъг живот почвен компонент. Смесете 25 процента от кората с кой да е от другите почвени субстрати, за да си осигурите сигурна защита от замръзване на корените на дърветата при презимуване, а и не на последно място за да можете да преместите голям контейнер с Ямадори, от едно на друго място.
Кираю
Kaizen Bonsai (c) Bonsai Mart
Кираю е със същата консистенция като акадамата, с тази разлика, че е много по трайна и ще издържи доста години преди да се надроби. В Япония се използва за засаждане на стари иглолистни бонсаи, които се пресаждат рядко. Има много добри дернажни и може да се използва многократно.
Кето-цучи
Kaizen Bonsai (c) Bonsai Mart
Тази лепкава и тъмна пепел, се внася от Япония и е продукт от гниенето и разлагането на растения във влажна среда. Използва се за засаждане на дървета на скала или скални късове, като от нея се оформя своеобразна стена около мястото на засаждане. С израстването на корените на бонсаите засадени на скалния къс, Кето-цучи ще се свърже здраво със вътрешния почвен пласт.
Торене - кога, с какво и колко
Защо бонсаите се нуждаят от торене
Бонсаите живеят в саксии, а те са изкуствено създадена жизнена среда. Поради това те се нуждаят от нас за да са здрави, със силен растеж и освен за редовното им поливане и за също толкова важното торене, което внася микроелементи в техния изкуствен свят.
Какъв вид торове да използваме
Торете дърветата си с балансирани торове на органична или химическа основа. Използвайте балансирани торове от типа 10-10-10 всяка седмица. Цифрите 10-10-10 са процентно съдъжание на теглови части N-P-K, което е Азот-Фосфор-Калий. Тези вещества са допълнение към микроелементите, необходими за обезпечаване на клетъчното делене и ензимните процеси позволяващи фотосинтезирането и като негов резултат растежа на бонсая.
Какво е N-P-K, и какъв е резултата от него
Азота /N/ е отговорен за размера и количеството на новия растеж, както и за зеления цвят на листната маса.Той е необходим за клетъчното делене и производството на протеини.
Фосфора /P/ също е необходим за клетъчното делене и управлява растежа на кореновата система и цъфтежа.
Калия /K/ активира клетъчните ензими и е отговорен за цялостото здравословно състояние на клетъчните структури на бонсая.
Важни правила
Винаги полейте добре бонсая си преди торене. Никога не торете сухо дърво.
Никога не торете болно дърво. Торта не е лекарство.
Когато ви свърши торта, добре е да я замените с друга марка. Съдържанието на микроелементи в торта на различни производители е различно, а то не се отбелязва на етикетите. Захранването на бонсая с различни количества от тези микроелементи има благотворно влияние. Ако не сте сигурни какво количество тор да използвате, следвайте указанията на производителя. Торта е полезна в умерени количества. Не прекалявайте.
Източник: http://bonsai-workshop.org/bonsai/content/workshop.html
