Помпей - Мъртвият град. Изчезнал за миг под пепел, лава и отровни изпарения при изригването на Везувий на 24 август 79 г. Потънал в забрава близо 1 500 години, за да разкрие тайните си и напомни за себе си отново през 1592 г. Спорадични разкопки през годините изваждат на повърхността няколко статуи, мозайки и табели, докато през 1763 година става ясно, че изгубеният град всъщност е Помпей.Театърът, Храмът на Изида, Херкулановата порта, къщата на Диомед са първите разкрити обекти. Постепенно от руините се въздигат къщи, магазини, улици, работилници, пазари, храмове, публични домове, бани, обществени постройки, гладиаторски школи - всъщност цял град.
Разходката из Помпей за мен бе като сюрреалистично преживяване. Крачех из пустите улици и надичах в чуджи домове. Всичко е запазено прекрасно, благодарение на лавата, която е запечатала града заедно с жителите му. В магазините дори все още стоят делвите пълни със стока, сякаш очакват своите купувачи. Най-популярни за туристите са домовете на помпейския елит. Там са се съхранили невероятни стенописи. Дори прочутата мозайка с битката на Александър Македонски с Дарий е от жилището на някой богаташ.
Екскурзоводката обяснява за нравите, бита, обичаите в Помпей. Дори посочва къде са открити скелети на опитали се да избягнат катастрофата
жители на градата, все още стискайки скъпоценостите си.Тръпки ме побиват, когато минаваме покрай гипсовите отливки на телата - има ги на няколко места из града, сякаш да ни напомнят за нашата тленност.
Достигаме до може би най-любопитното място в града - публичният дом. Противно на очакванията ми - това е доста тясно помещение с две стаи,
забелeжителни обаче са еротичните стенописи, запазили свежестта си и до днес. Навсякъде из града са открити подобни дръзки рисунки, както и
множество сексуални символи, явно древната професия е процъфтявала.
Интересен факт е, че в Помпей в момента се отглеждат абсолютно всички видове растения, от времето, когато по улиците все още е кипял живот. Странни за мен бяха дърветата, на които растеше черния пипер.
Минаваме покрай храмовете на почитаните богове и стигаме до амфитеатъра, който е огромен. До него са казармите, жилищата на гладиаторите и тяхната сцена за битки. Неусетно разходката свърши. Излизам от града като замаяна. Лавата, отнела живота на Помпей и още три града в близост до Везувий, е превърнала това място в един огромен музей, разходката из който си струва.
източник: http://loop.bg/blogs/italy/
