България започва да развива съвременен туризъм преди 60 години. Днес звучи невероятно, но изграждането на модерната хотелска база у нас е мотивирано от необходимостта да бъде осигурявана почивката на чешки интелектуалци. По този начин страната ни е връщала дълговете си към тогавашната Чехословакия.
Началото
Развитието на българския морски туризъм започва точно преди век в един манастир до Варна - "Св. св. Константин и Елена". Първият хотел в бъдещия курорт е именно преустроената за целта манастирска обител. Това става през далечната 1908 г. Тогава манастирът и стопанството към него са собственост на областния съвет на Варна, който го управлява чрез т.нар. Варненска окръжна постоянна комисия. Членовете й първоначално планират там да се създаде винарско училище и построяват за целта сгради и изба. Този проект обаче не е одобрен от тогавашното Министерството на финансите. След още няколко неуспешни начинания през 1907 г. се взема решение за създаване на курортен център. Започва ремонт на построените сгради, които се пригаждат за приемане на туристи. Година по-късно манастирът посреща първите туристи. Именно датата на това събитие се смята за рожден ден на курорта Св. Константин. През 1924 г. едноетажният хотел е надстроен с кирпич с още два етажа и увеличава три пъти легловата си база. Именно с този хотел 4 години по-късно страната ни участва за първи път на Международното туристическо изложение, което си провежда в Прага. Поради липса на опит това представяне почти пропада, но остава първото в историята на българския отрасъл, посочват историци. Това са опити за туризъм, правени тогава, заявява днес първият управител на тогавашния комплекс Дружба Петър Дойчев. Той посочва като начало на развитието на индустриалния туризъм у нас постановлението Политбюро на ЦК (Централния комитет) на БКП, издадено на 6 януари 1948. Само година по-рано идеята за изработване на държавна политика в туризма е отхвърлена заради приетата общата линия по идеологически съображения соцстраните да не се занимават с този вид стопанска дейност. Събитията се обръщат след посещение на тогавашния лидер на БКП Георги Димитров в Чехословакия и подписването на договор за изплащане на българския дълг към чуждата държава чрез приемане на чешки туристи на почивка у нас, разказва Дойчев.
Ето ги чехкините!
Така през лятото на 1948 г. Варна посреща в частни квартири 800 чешки туристи. "Варненските къщи бяха с дворчета и асми, а българското гостоприемство беше все още "непокварено", спомня си Петър Дойчев. Същата година се взема решение за построяване и на хотел във Варна. Определени са две места - под Траката и на изоставен плаж в курорта Св. Константин, където тогава има само топла минерална баня с 6 вани и кабини. Именно на това място се изграждат бъдещия хотел "Роза" и ресторант "Черноморец". Строителството на хотела от служители на "Балкантурист" започва през септември 1948 г. Целта беше да имаме нова база, в която да посрещнем поетите си задължения с чехите, казва Петър Дойчев.
"Роза" или "Търпешев"
На 30 май 1949 г. комплексът е открит и са посрещнати първите туристи от тогавашна Чехословакия. Хотелът е построен за 165 дни и разполага с 314 легла, с бани, телефони и забележителен за времето си комфорт. "За наша изненада отначало го кръстиха "Добри Търпешев" - член на Политбюро, който движеше финансите в държавата и действително помагаше за построяването му", сеща се доайенът на българския туризъм. Това всъщност е бъдещият хотел "Роза", който по-късно изгаря до основи. По това време манастирът "Св. Константин", се ползва като почивен детски лагер и е преименуван на "Прага".
Първата балнеология
През зимата на 1956 г., когато откриват нефта в Шабла, бях в "Роза" заедно с трима пазачи и с домакина на ресторанта, разказва Петър Дойчев. Осем от сондьорите изявяват желание да почиват в комплекса 10 дни. По същото време Дойчев заедно със спасителите на плажа всеки ден копае до манастира, за да търси вода. Почиващите изявяват желание да помогнат, като в замяна останат още седмица в "Роза". Със сондата слизат на 500 метра дълбочина. "Един ден чувам: "Ура!" Гледам - гейзер над 10 м. Всичко наоколо стана кафяво, замириса на сяра", въодушевява се и днес Дойчев. До лятото водата се снижава до 3 метра височина, но продължава да тече на воля. "Чужденците заставаха под нея и като ме видеха, казваха: "Хер Дойчев, имаш приказна вода, излекува ми шиповете!". "Вкарахме я първо в хотел "Ривиера". В мазето сложихме вани и душове. Така със съдействието на една лекарка - д-р Вартанян, в България бе сложено началото на балнеологичния туризъм", сеща се тогавашният комплексен управител.
източник: www.patuvai.com
Свилена Велчева
в.Дневник.bg
Началото
Развитието на българския морски туризъм започва точно преди век в един манастир до Варна - "Св. св. Константин и Елена". Първият хотел в бъдещия курорт е именно преустроената за целта манастирска обител. Това става през далечната 1908 г. Тогава манастирът и стопанството към него са собственост на областния съвет на Варна, който го управлява чрез т.нар. Варненска окръжна постоянна комисия. Членовете й първоначално планират там да се създаде винарско училище и построяват за целта сгради и изба. Този проект обаче не е одобрен от тогавашното Министерството на финансите. След още няколко неуспешни начинания през 1907 г. се взема решение за създаване на курортен център. Започва ремонт на построените сгради, които се пригаждат за приемане на туристи. Година по-късно манастирът посреща първите туристи. Именно датата на това събитие се смята за рожден ден на курорта Св. Константин. През 1924 г. едноетажният хотел е надстроен с кирпич с още два етажа и увеличава три пъти легловата си база. Именно с този хотел 4 години по-късно страната ни участва за първи път на Международното туристическо изложение, което си провежда в Прага. Поради липса на опит това представяне почти пропада, но остава първото в историята на българския отрасъл, посочват историци. Това са опити за туризъм, правени тогава, заявява днес първият управител на тогавашния комплекс Дружба Петър Дойчев. Той посочва като начало на развитието на индустриалния туризъм у нас постановлението Политбюро на ЦК (Централния комитет) на БКП, издадено на 6 януари 1948. Само година по-рано идеята за изработване на държавна политика в туризма е отхвърлена заради приетата общата линия по идеологически съображения соцстраните да не се занимават с този вид стопанска дейност. Събитията се обръщат след посещение на тогавашния лидер на БКП Георги Димитров в Чехословакия и подписването на договор за изплащане на българския дълг към чуждата държава чрез приемане на чешки туристи на почивка у нас, разказва Дойчев.
Ето ги чехкините!
Така през лятото на 1948 г. Варна посреща в частни квартири 800 чешки туристи. "Варненските къщи бяха с дворчета и асми, а българското гостоприемство беше все още "непокварено", спомня си Петър Дойчев. Същата година се взема решение за построяване и на хотел във Варна. Определени са две места - под Траката и на изоставен плаж в курорта Св. Константин, където тогава има само топла минерална баня с 6 вани и кабини. Именно на това място се изграждат бъдещия хотел "Роза" и ресторант "Черноморец". Строителството на хотела от служители на "Балкантурист" започва през септември 1948 г. Целта беше да имаме нова база, в която да посрещнем поетите си задължения с чехите, казва Петър Дойчев.
"Роза" или "Търпешев"
На 30 май 1949 г. комплексът е открит и са посрещнати първите туристи от тогавашна Чехословакия. Хотелът е построен за 165 дни и разполага с 314 легла, с бани, телефони и забележителен за времето си комфорт. "За наша изненада отначало го кръстиха "Добри Търпешев" - член на Политбюро, който движеше финансите в държавата и действително помагаше за построяването му", сеща се доайенът на българския туризъм. Това всъщност е бъдещият хотел "Роза", който по-късно изгаря до основи. По това време манастирът "Св. Константин", се ползва като почивен детски лагер и е преименуван на "Прага".
Първата балнеология
През зимата на 1956 г., когато откриват нефта в Шабла, бях в "Роза" заедно с трима пазачи и с домакина на ресторанта, разказва Петър Дойчев. Осем от сондьорите изявяват желание да почиват в комплекса 10 дни. По същото време Дойчев заедно със спасителите на плажа всеки ден копае до манастира, за да търси вода. Почиващите изявяват желание да помогнат, като в замяна останат още седмица в "Роза". Със сондата слизат на 500 метра дълбочина. "Един ден чувам: "Ура!" Гледам - гейзер над 10 м. Всичко наоколо стана кафяво, замириса на сяра", въодушевява се и днес Дойчев. До лятото водата се снижава до 3 метра височина, но продължава да тече на воля. "Чужденците заставаха под нея и като ме видеха, казваха: "Хер Дойчев, имаш приказна вода, излекува ми шиповете!". "Вкарахме я първо в хотел "Ривиера". В мазето сложихме вани и душове. Така със съдействието на една лекарка - д-р Вартанян, в България бе сложено началото на балнеологичния туризъм", сеща се тогавашният комплексен управител.
източник: www.patuvai.com
Свилена Велчева
в.Дневник.bg