Наричат го още Големия Ком. Висок е 2016 м. На изток от него се издигат Средният Ком (1985 м) и Малкият Ком (1959 м). Западните, южните и източните склонове на Комовете представляват необятни пасища, по които пасат големи стада овце и едър рогат добитък.
Северните склонове и седловината Мочурище са обрасли с иглолистни гори, а по-надолу - с букови. От тук извират Берковска река, Гинска, Височица и др.
Откъм Чипровския балкан връх Ком изглежда като купа сено, устремила се към небесната синева.
Гледан от Тузлата или м. Локви, Ком има испо-лински вид с почти отвесния си северен склон. Напролет от него се откъсват грамадни лавини и се смъкват по голямата Фуния.
Ком е леснодостъпен връх и затова всеки ден се посещава от голям брой туристи и любители на природата.
"Кацнал на тез скали, на тоз престол грамаден на бури и орли", през 1880 г. Вазов възкликва:
Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мен покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми.
На върха е побит мраморен камък, в който са изчукани образът на поета и горният текст от стихотворението "На Ком".
Възкачил се на върха, туристът не може да не се удиви. На север погледът се носи над зелени бърда, хълмове и безкрайни равнини, към проблясващите води на Дунава и оттатък него, чак до Карпатите. На северозапад се е проточил голият гребен на Стара планина с върховете Копрен и Миджур, а долу са се прострели омайната Чипровска покрайнина и китните долини на Огоста и Цибрица. На запад погледът се носи към югославските планини. На юг се виждат голите, плешиви хълмове на планината и Софийското поле. Нейде проблясват водите на лъкатушния Искър, а Витоша се възвисява като огромен декор над столицата. Далеч в простора блестят заснежените върхове на Рила.
На изток билото на Стара планина представлява широко, нагънато пасище и погледът спокойно шари нататък към Петрохан, Тодорини кукли, Врачанския балкан, в. Мургаш и Вежен. От върха, накъдето и да погледнеш - на север и на юг, на изток и на запад, се откриват изумителни гледки. Южният склон на Ком е много подходящ за ски. През 1946 г. в началото на март, бе проведен първият масов туристически поход и събор на в. Ком. Повече от 250 скиори от София през Петрохан и 53-ма от Берковица се срещнаха на върха. Всяка година от Ком започва подходът в чест на освобождението на България от турско робство и завършва във Враца. От Ком започва традиционният национален едномесечен туристически подход до н. Емине на Черно море.
От Берковица до върха, по посочените по-горе пътища за Кориите и х. Ком, се отива за 5 ч. Пътят е маркиран.
От х. Ком за 45 мин. се излиза на седлото между Малкия и Средния Ком и за още 45 мин. се стига до в. Ком.
От х. Здравченица през Зидо, стария път за Пирот, вляво от мандрата Деленица и в. Момина могила, през просторното Циганско поле, край паметника(издигнат от берковските туристи в южния край на скалиста височина на лобното място на партизанина Георги Стойчев от II софийска партизанска бригада) и източно от в. Камара се стига до в. Ком (3 ч.). Пътят е маркиран.
От Петрохан до Ком се отива за 3 ч. по удобен и лек път. До в. Ком може да се стигне за 3 ч., като се тръгне от Комщица. Пътят върви право на север по долината на р. Височица, чиито води извират в подножието на Ком.
Източник: berkovitsa.com
