Китай е четвъртата по големина страна в света. Заема площ от 9 571 300 кв.км в източната част на континента Азия. Граничи с Виетнам, Лаос, Мианмар, Индия, Бутан, Непал, Пакистан, Афганистан, Таджикистан, Киргистан, Киргистан, Казахстан, Русия, Монголия и Северна Корея.
Граничи с Тихия океан посредством Ж ълто море, Източно китайско море и Южно китайско море. Има население от 1 300 000 000 жители. Това е най-населената държава в света. Официалният език е китайски, но голяма чат от населението на страната, особено в големите градове говори английски. Столицата е Пекин. Разположена е в североизточната част на страната, на около 120 километра от залива Бо Хай на Жълто море. Най-големият град е Шанхай, който има население от около 14 200 000 жители и е шести по големина град в света. В страната има над 100 града с население от около или над 1 000 000 души.
Климат на Китай. Страната попада в границите на два климатични пояса – умерен и субтропичен (хладен на север и горещ на юг). Освен тях тук е редно да споменем и планинската климатична зона, която се явява като трети климатичен пояс. Споменаваме това, защото поне половината от площа на Китай попада в планинския климатичен пояс. В северните части на страната климата е умереноконтинентален. Летата са горещи, пролетта и есента – променливи, а зимата изключително студена. Често падат много обилни снеговалежи. Температурите понякога рязко могат да паднат под (-20) °C, най-вече през януари. През юли и август обикновено северен Китай е обхванат от горещи въздушни маси и температурите могат да достигнат до 35 - 40 градуса. С отдалечаване от крайбрежието валежите намаляват значително, а горите постепенно отстъпват пред степите. Пекин попада в умерения климатичен пояс, но на юг от него климата плавно се променя и постепенно става субтропичен. Субтропичният климат обхваща най-голямата част от страната. Характеризира се с дълго и горещо лято, кратки преходни сезони и кратка, а зимата е студена на север и топла на юг. Понякога в северните части на субтропичния климатичен пояс падат снегове. Летните температури са над 30, понякога дори над 40 °C, а зимните се движат между 0 и 10 °C. Най-популярният град в субтропичния климатичен пояс е Шанхай. Северната тропична окръжност (тропик на рака) пресича най-южните части на Китай, но въпреки това климата не е тропичен ами субтропичен. Гуанджоу, Хонг Конг и Макау попадат в най-южните части на субтропичния климатичен пояс. Той се характеризира с много горещо и задушно лято, с обилни валежи, както и с множество тайфуни, които удрят китайските брегове. Зимата е среавнително хладна за тези географски ширини. Обикновено дневните януарски температури варират между 15 и 18 °C. Единственото място с тропичен климат в Китай е остров Хайнан, който се радва на дневни януарски температури около 25 °C. Кирай нама тропичен климат на своята континентална част!
Най-голямата река на територията на Китай е Яндзъ. Тя извира от Тибет и се влива в Източно китайско море. Преди да се влее в морето тя преминава през Шанхай. Този град силно замърсява реката с промишлени и битови води. Други по-големи реки в Китай са Хуанхъ (известна още като Жълтата река), Кси Джанг. Най-голямото езеро в страната се нарича Кингхай Ху и се намира в северните части на Тибетското плато. Езерото е соленоводно. В най-югозападните части на Тибет са Хималаите. Тук на границата с Непал се намира най-високия връх на планетата – Монт Еверест, висок 8848м. Най-северната част от страната е северният край на планинската верига Да Хингган Линг. Най-северният град на Китай е Мохе. Най-южната част на Китай е остров Хайнан, който е разположен в Южнокитайско море. Макар, че Китай е най-населената страна в света, огромна част от нейната територия не е подходяща за живеене. Цялата югозападна част, която представлява около 1/3 от територията на страната е заета от Тибетското плато, чиято надморска височина рядко пада под 6000 метра. В резултат на това транспорта в тези части на страната е изключително затруднен, а към специфичните условия са приспособено много малко хора. На север от Тибетското плато се намират пустините Тарим Пенди и Юнггар Пенди, разделени от планинската верига Тян Шан. В тази част на страната се намира и южната част от пустинята Гоби. За разлика от пустините по тропиците, тези тук са с много студени зими и горещи лета. Заобиколени от високи планини и с голяма надморска височина, те имат целогодишно слънчево и сухо време с изключително оскъдни валежи. Най-гъсто населени са източните и югоизточните части на Китай, както и крайбрежните райони на страната. Бреговата линия е силно разчленена и това благоприятства развитието на туризма, както и стоителството на пристанища. Най-големите крайбрежни градове (от север на юг) са Далиан, Тангшан, Тианджин, Кингдао, Шанхай, Хангджоу, Нингбо, Фудзхоу, Хонг Конг, Гуанджоу и Макао. Далиан е един от най-красивите градове в северен Китай. Той е курортен център известен с красивите си златисти пясъчни плажове и живописно местоположение. Разположен е на красив полуостров между залива Бо Хай и Корейския залив. Шанхай е най-големият икономически център на страната, който по развитие настигна дори една отсветовните финансови столици Хонг Конг. Шанхай има впечатляващ силует с огромни небостъргачи, а улиците му представляват невъобразима суматоха от хора, коли и много шум. Хонг Конг все още пази челни позиции сред развиващите се с шеметна скорост китайски метрополиси. Градът е изключително красив със супермодерна архитектура. Това е един от най-скъпите градове в света. Градските небостъргачи са буквално накацали по стръмните планински склонове на брега на южнокитайско море. На около 100-тина километра на запад от Хонг Конг се намира Макао, които е един от най-бързо развиващите се курорти на планетата. Доби слава като китайския Лас Вегас благодарение на невероятните си казина и хотели, прекрасни плажове, както и топлия си субтропичен климат.
Китай е третата най-силна икономика на планетата (след САЩ и Япония). През последните години много компании от цял свят изместиха своето производство в Китай, защото там работната ръка е много евтина и в същото време е високо квалифицирана. Огромните трудови ресурси на Китай оказват същия ефект, както петрола на страните от арабския свят. Във времена, когато много от страните по света не са сигурни дали икономиката им ще има ръст или спад през следващата година, за китайската икономика се опасяват да не прегрее заради прекалено бързите темпове на развитие. Всички сектори на националното стопанство се развиват с шеметна бързина. Промишленоста осигурява огромни приходи на страната, но и водят след себе си много проблеми, като например силно замърсяване на околната среда. Въздухът в големи градове като Пекин и Шанхай например, вече е толкова замърсен, че е необходимо да се вземат спешни мерки в областта на екологията. Освен промишлеността силно развитие получи и секторът на услугите, и по-специално туризма. Платежоспособните туристи от ЕС, САЩ, Канада, Австралия и други, все повече се интересуват от туристическите пазари на източна Азия в това число, разбира се, и на Китай. Голяма роля тук играе изумително богатата китайска култура, която по абсолючтно нищо не отстъпва на великите древни култури от средиземноморието, като Гърция, Египет и други. Корените и могат да бъдат проследени хилядолетия назад. Смята се например, че китайските йероглифи датират от преди 4 – 5 хиляди години. Китай е дал много на света като започнем от бойните изкуства и стигнем до един от най-известните философи в човешката история Лао Дзъ, чиято мъдрост и днес продължава да минава през времето и постоянно се отвърждава. Културните паметници са неизброими. Достатъчно е да споменем само Великата китайска стена, което е единственото творение от човешка ръка на планетата, което се вижда от космоса. Това е една забележителност, която привлича милиони туристи в страната. Смята се, че стената е издигната за да въспира агресивни вражески племена да нахлуват в Китай. Днес обаче предназначението и е да радва окото на посетителите с меките си бежови нюанси и извивки следващи живописния релеф на североизточен Китай. Слабото място на китайската икономика е добивният сектор. Условията за работа в мините са като цяло много лоши и въпреки непрестанните усилия на правителството и суровите наказания все още се случва да беде използван детски труд. Не рядко това става и без заплащане. Тази бързо развиваща се страна обаче, все повече възприема западните модели по отношение на труда и работната среда. Както всяка развиваща се страна и Китай среща огромни трудности, но всичко това е рано или късно ще се промени. За по-добро развитие на икономиката, Китай прилага модел на висока стопанска независимост на градовете. Набляга се на това, средствата изкарани в големите бързоразвиващи се китайски метрополиси да си останат в тях и по този начин да стимулират сами развитието си. Този икономически модел се оказа много успешен и започва да се прилага и в други икономики.
източник: http://www.touristmaker.com/darjavi/kitai.html